71. ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ Обжалване на решението. Понятие и видове.

Въпрос № 71

ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ

Обжалване на решението. Понятие и видове.

1. Въззивното обжалване се развива пред висшестоящ второинстанционен въззивен съд. Съществуват два модела на въззивно обжалване, които могат да се определят като ограничено и пълно ВО. Характерно за ограниченото ВО, е че при него обжалващия може да изтъкне пред Възивния съд само новоотткрити или новонастъпили факти и доказателства, както и Въззивния съд може да върне на първа инстанция делото за ново разглеждане. При пълното въззивно обжалване пред Въззивния съд нови факти и доказателства, които е пропуснал да представи пред първата инстанция и че Въззивния съд не връща делото за ново разглеждане, а той решава сам по същество, когато отмени обжалваното решение като неправилно.

В България съществува пълно ВО. То често окачествява втора поред първа инстанция. Това окачествяване е вярно като се има впредвид правомощието и задължението на Възивния съд да реши делото по същество, ако отмени обжалваното решение. При възивното производство се прилагат правилата на първоинстанционното производство.

Отъждествяването на двете инстанции, не е вярно по две съображения:

а/ в качеството си на втора инстанция, пред която се обжалват решенията на първата, Възивния съд има правомощия каквито първоинстанционната няма;

б/ първоинстанционния съд има такава функция, която ВС не. Пред ВС предметът на делото и страните по него не могат да се изменят чрез изменение на иска и главно встъпването и привличането на подпомагащи страни са недопустими. Ако ВС намери, че обжалваното решение е непорочно, то е длъжен да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение.

Възивното обжалване изисква то да се съпостави с Касационното обжалване

И двете обжалвания имат контролни функции – Възивното обжалване спрямо решението на първата инстанция, а касационното спрямо решението на въззивното съдилище. Затова и на двете обжлвания са присъщи основанието за обжалване. Необосноваността е основание за касация, а специфично за Въз.обж. – основание е непълнотата на доказателствата.

Най-съществената разлика между въззив и касация се състои в правомощията на ВС и на КС когато обжалваното решение е неправилно. В тази хипотеза Въз.съд никога не връща делото за разглеждане, а го решава сам, докато ВКС връчи делото на ВС за ново разглеждане. /При измененията на чл.218, ал.2 от 2002 отпадна единствената хипотеза на решение по същество./

Образуване на възивно производство. Решение на Въззивния съд.

Предмет на ВОбжалване са решения от първоинстанционни съдилища:

Районни и окръжни. Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища. Решенията на окръжните съдилища се обжалват пред апелативните съдилища. Срокът за обжалване 14 дни, неговия начален момент е различен:

а/ спрямо страната, която страната е присъствала на заседанието, на което решението заедно с мотивите е било обявено, срокът тече от деня на това заседание.

б/ спрямо страната, която не е присъствала на това заседание, срокът тече от деня на получаване на съобщението от съда.

С право да обжалва разполага всяка от страните по първоначлното производство, независимо дали е главна подпомагаща или контролираща. С право на обжалване разполага както ищеца така и ответника. Както правото на иск, така и правото на обжалване предпостава интересот обжалването. Предварителен отказ от правото за обжалване е недействителен, но страната може да оттегли подадената от нея желба по всяко време на делото. Правото на обжалване се упражнява чрез подаване на жалба, с нея жалбоподателят може да обжалва цялото решение или част от него.

Жалбата се подава чрез съда, тя трябва да бъде писмена и да съдържа:

А/ името и адресът на страната, което я подава;

Б/ посочване на обжалваното решение, респективно обжалваната му част и в какво се състои неговата порочност;

В/ какво иска жалбоподателят;

Г/ нови доказателства, които той иска да бъдат събрани от Възивния съд;

Д/ жалбата трябва да бъде подписана.

Към жалбата трябва да се прилагат преписи от нея и пълномощията, пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, новите доказателства и доказателства за платени държавни такси.

Ако няма основание за връщане на жалбата и тя е редовна или жалбоподателят е отстранил своевременно нередностите, първоинстанционния съд, пред които е подадена жалбата, изпраща препис от нея и приложенията към нея на противната страна. В 7 /седем/ дневен срок от получаването им тя може да направи възражение срещу жалбата. След изтичане на срока за възражение първоинстанционния съд изпраща на възивния съд жалбата, възраженията срещу нея и приложенията към тях, заедно с досието относно първоинстанционно производство. Когато се подаде в срок жалбата има суспенсивен ефект – тя пречи решението да влезе в сила. Когато е своевременно подадена и е редовна тя проявява деволутивен ефект, той се състои във пренасяне на делото от първоинстанционния пред възивния съд. Той е длъжен да разгледа жалбата по осъщество т.е. да се произнесе дали е основателна или не.

Според ГПК производството пред възивния съд прилича на производство пред първоинстанционен съд с някои изключения.

1. Възивния съд започва с проверка дали обжалваното решение е валидно, тази проверка е служебна.
2. Ако обжалваното решение е валидно възивния съд пристъпва към проверка на неговата допустимост. Възивния съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение.
3. Челно място сред пороците, които водят до обжалване на неправилното решение пред възивния съд заемат новите факти и доказателства, с които първоинстанционния съд не е разполагал. Възивния съд трябва да подложи доказателствата събрани от първоинстанционния съд на самостоятелни проверки по свое убеждение. Пред възивното производство се допускат само нови факти и доказателства (както писмеми, така и устни) в закрито заседание. Те могат да се представят от заинтересованата страна и след закритото и първото по делото заседание. Възивния съд може повторно да разпита свидетелите, разпитани пред първата инстанция. Основната разлика между първоинстанционното и възивно производство, е че пред възивното не могат да бъдат предявени нови искове.

Привличането на трето лице, като подпомага едната страна може да стане само в първата инстанция, както и главното встъпване може да стане само в първата инстанция, то е недопустимо пред възивния съд.