70 . ПОРОЧНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Въпрос № 70

ПОРОЧНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Защита срещу нищожно и недопустимо съдебно решение.

  1. Когато немери, че обжалваното ршение е нищожно възивния съд, прогласява нищожността на решението и ако делото подлежи на прекратяване, то се връща на първоинстанционен съд за да постанови ново валидно решение. Основание за нищожност, може да бъде едновременно и основание за недопустимост – тогава делото не се връща на първа инстанция, защото се оказва, че то е неподведомствено на съдилищата. Възивния съд прекратява делото.
  2. Ако решението е недопустимо, възивния съд го обезсилва и прекратява делото.

а/ Ако основанието за недопустимост е неподсъдност или неподведомственост не делото, възивния съд след като обезсили решението препраща делото на компетентния съд, а когато делото не е било подведомствено на съдилищата възивният съд препраща делото на компетентния несъдебен орган;

б/ когато недопустимостта на решението се дължи на постановяване на решение по непредявен пред съда иск, първоначалния съд е допуснал двойна грешка: – нарушил е диспозитивното начало и не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. Тогава възивния съд обезсилва недопустимото решение по непредявения иск и връща делото на първоинстанционния съд.

  1. Ако намери че обжалваното решение е валидно и допустимо възивния съд престъпва към решаване на делото по същество, като се основава на целите, факстическия и документален материал събран както от него, така и от първоинстанционния съд.

Възивния съд може да стигне при решаване на делото по същество до три извода:

а/ обжалваното решение е правилно така, че издадената жалба срещу него е неоснователна. Тогава Възивния съд остава в сила решението на първоинстанционния съд. Решението на възивния съд е условие за валидност на правните последици на първо инстанционноното решение.

б/ обжалваното решение е частично правилно, а другата част е неправилна. За частта, която е уважена ще важи изложеното в т.2, а за неуважената в т.1.

За да не обезкуражи жалбоподателя да обжалва ГПК въвежда изрична забрана, когато решението е обжалвано като неправилно да бъде влошено правното положение на обжалващия, което той има по силата на първоинстанционното решение чрез решението на възивния съд.

При нищожното решение задачата ще се ограничи до това да замести нищожното с валидно решение.

Когато Възивния съд е обезсилил като недопустимо обжалваното решение, същия връща делото на първата инстанция.

ГПК прогласява, че невлезлите в сила осъдителни решения на възивния съд за изпълнителни основания, подаден срещу осъдителното решение на възивния съд, касационна жалба не спира изпълнението му.

Осъдителните решения на Възивния съд са:

а/ осъдителни решения на първоинстанционния съд, заедно с решението на възивния съд, което го оставя с сила.

б/ само решението на възивния съд, с което отменя решението на първоинстанционния съд, отхвърлящо осъдителния иск.

в/ при частично уважаване.

И в трите случая ответника може да атакува решението на възивния съд пред ВКС и да поиска от него да спре изпълнението на решението. Спирането на изпълнението става срещу представяне на надлежно обезпечение от обжалващия. Ако в резултат на касационно обжалване се стигне до отхвърляне на осъдителния иск спряното принципно изпълнение ще бъде прекъснато.

Прекратяването на делото преди да се стигне до постановяване на решението от възивния съд, може да стане:

  • при първоинстанционния съд
  • специфично за възивното производство способ за прекратяване е оттегляне на жалбата. Жалбоподателят може да оттегли изцяло или отчасти, жалбата по всяко време на ВП. Съгласие на противната страна не е необходимо. Ако жалбата се оттегля от пълномощник, той трябва да разполага с изрично пълномощно. Оттеглянето на жалбата прекратява само ВП. Ако е предприето след като срокът за обжалване е изтекъл, оттеглянето на жалбата има за последица влизането на първоинстанционното ршение в сила.

Неправилно е това, валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение. То поражда всички правни последици, докато не бъде отменено, то е действително. Причините, които водят до неправилност:

а/ когато решението противоречи на материален закон, правила или процесуални норми.

б/ съществено нарушение на съдопроизводствените правила и процесуални норми. Съществено е нарушението, когато създава вероятност, че решението е неправилно относно спорното материално право.

в/ при непълнота на доказателствата – създава се вероятност, че ако решението бъде изпълнено, ще бъде друго.

г/ когато решението е небоосновано – няма нарушение на правните норми, има грешка в логическата ориентация.

Неправилните решения могат да се обжалват пред ВКС, но не всички а само а, б и г.

Защитата срещу непълни, неясни решения или решения засегнати от явни фактически грешки се проявява на самоконтрол от съда, който ги е постановил, докато нищожните , недопустими или неправилни решения се обжалват и чийто срок за обжалване не е изтекъл. Извънредните срокове за защита влизат в действие само спрямо това порочно решение, което е влязло в сила. Исковия път е допустим само спрямо нищожни решения.

 

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: