69. ПОРОЦИ, ДОПУСНАТИ ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО Порочни процесуални действия на страните и съда.

Въпрос № 69

ПОРОЦИ, ДОПУСНАТИ ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Порочни процесуални действия на страните и съда.

Порочни процесуални действия на страните – когато не отговарят на изсикванията, които процесулания закон поставя за тяхната валидност. Порочни са нередовни искови молби или жалби и т.н.

Съществуват разлики между порока на процесуалните правни сделки и порочните ПД на страните по движение на делото.

а/ според тежестта на порока порочните процесуални правни сделки са нищожни или унижожаеми, а порочните ПД са винаги недействителни независимо от тежестта на порока.

б/ ПД на страните по движение на делото са средство за защита на техните материални права, следователно порочните ПД на страните по движение на делото е недействително докато не бъде поправено в дадения от съда срок, ако се поправи в този срок то се заздравява и поражда своя правен ефект от деня, когато е било предприето т.е. с обратна сила.

в/ ако порочното ПД не бъде поправено в дадения срок, то става непоправимо и за да се постигнат с него правните последици трябва да се извърши повторно.

г/ страната може винаги да оттегли порочните си правни ПД, това прави безпредметно да се атакуват по исков ред ПД на страните по движение на делото.

  1. Друг е правния режим на порочните ПД на страните, които не служат за движение на процеса, а му слагат край – това са оттегляне на иска, отказ от иск, СС.

а/ не всеки техен порок е поправим, а само този, който е поправим и при порочни правни сделки. Не може да се поправи подписването на СС, на сключването и във форма на съдебен протокол;

б/ тези ПД не са свободно оттегляеми чрез едностранно изявление на страните;

в/ когато са засегнати от пороци на волята те могат да бъдат атакувани по исков ред. Ако се предприеме без представителна власт или от процесулано недееспособни те могат да бъдат атакувани чрез отмени на определението за прекратяване на делото.

  1. II. Порочни процесуални действия на съда – подобно на порочните правни действия на страните и порочните правни действия на съда по движението на делото, са недействителни. ППД на съда не заздравяват – съдът трябва да замени ППД с ново валидно ПД, а когато порокът се състои в недопустимост на извършеното ПД, съдът трябва да го отмени.

Съдът е длъжен по свой почин да обезпечи законосъобразното развитие на исковия процес, законът овластява съдът сам да измени и отменя разпорежданията и определянията по движението на делото. Ако това не е направено, защитата срещу порочното правно действие се постига чрез обжалване на опороченото решение, а когато е влязло в сила чрез атакуване по реда на извънредните средства за отмяна.

Много по сложни са въпросите за порочните действия на съда, скоито се слага край на процеса. Най-важно място сред тях заема решението. Пороците на решението биват два вида.:

  1. Пороци не водещи до нищожност, недопустимост или неправилност, тук са:

1/ явна фактическа грешка, когато съдът изразява писмено своята воля е допуснал правописна, техническа грешка. Тук ще се иска поправка и това става в открито заседание с призоваване на ищеца и ответника с ново съдебно решение.

2/ неяснота, съдът постановил решението трябва да даде тълкуване на собствения си акт. Това става в ново открито заседание, с призоваване на страните, тълкуването става с ново съдебно решение.

3/ непълнота на решението, когато съдът се е произнесъл само по част от спорния предмет – тук няма воля на съда за непроизнесената част в срок от 1 месец. Всяка страна може да поиска попълване на непълнотите.

Характерното за тях, е че въпреки тяхната наличност постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението се оставя в сила като се поправят пороците, от които то е засегнато. Порокът тук се отстранява от съда, постановил порочното решение.

  1. Пороци водещи до нищожност – недопустимост или неправилност на решението.

Тук трябва да се отстрани порочното решение, то не може да стане от съда, който го е постановил, а само от друг съд, който е висшестоящ спрямо първоначалния. Отстраняването на това решение, става чрез обжалване пред въззивна или касационна институцияили чрез атакуването им пред ВКС по реда на извънредните средства за отмяна, същият е пътя и за отмяна на порочно определение за прекратяване на делото.

Нищожно е решение, което не отговаря на изискванията за валидност, трябва да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. Решението трябва да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. За да бъде решението валидно трябва да бъде изготвено в писмена форма и да е подписано. Решението трябва да изявява волята на съда, по начин който позволява да се изведе нейното съдържание. Нищожното решение слага край на делото, но не поражда правните последици присъщи на съдебен акт.

Защита срещу нищожно решение:

а/ обжалване;

б/ възражение за нищожност;

в/ исков път.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията при които може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или на надлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Макар и порочно недопустимото решение поражда всички присъди на решението, правни последици за / СПН, МС, КД/. Недопустимото решение е действителното – подлежи на унищожаване чрез обжалване.

Неправилно е това, валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение. То поражда всички правни последици, докато не бъде отменено, то е действително. Причините, които водят до неправилност:

а/ когато решението противоречи на материален закон, правила или процесуални норми.

б/ съществено нарушение на съдопроизводствените правила и процесуални норми. Съществено е нарушението, което създава вероятност, че решението е неправилно относно спорното материално право.

в/ при непълнота на доказателствата – създава се вероятност, че ако решението бъде изпълнено, ще бъде друго.

г/ когато решението е необосновано – няма нарушение на правните норми, има грешка в логическата ориентация.

Неправилните решения могат да се обжалват пред ВКС, но не всички а само а, б и г.

Защитата срещу непълни и неясни решения или решения засегнати от явни фактически грешки се проявява на самоконтрол от съда, който ги е постановил; докато нищожните , недопустими или неправилни решения се обжалват в определен срок. Извънредните средства за защита влизат в действие само спрямо това порочно решение, което е влязло в сила. Исковия път е допустим само спрямо нищожни решения.

Поправяне, тълкуване и допълнение на решението.

  1. I. Поправки на явни фактически грешки /ЯФК/ е всяко несъответствие между формалната и действителната воля на съда и нейното материално изразяване в писмения текст на решението. Такива са погрешно посочване на имената на страните, погрешно пресмятане на сумата и т.н. Не са ЯФГ, грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Поправките се извършват от съда постановил решението. Поправката може да стане по воля на съда или страните без ограничение във времето. Поправката става в открито заседание, на което се призовават и двете страни, след устни състезания. Относно поправката съдът се произнася с решение. С него поправката се отхвърля или допуска. И в двата случая решението подлежи на обжалване. При обжалване въззивната инстанция разполага със същите правомощия, както и първата инстанция. След като влезе в сила решението, с което поправката е постановена, то образува заедно с поправеното решение едно цяло. Поправката на ЯФК не може да се търси чрез обжалването на решението.
  2. II. Тълкуване се налага, когато решението е неясно, то е необходимо в случаите, при които трябва да бъдат приложени правните последици на решението /СПН, ИС, КД/ Тълкуването, което се има в предвид по ГПК е форма на официално автентично тълкуване, което има всеобща важимост. Тълкуването е допустимо когато съществува интерес от него, а такъв интерес вече не съществува, когато решението е изпълнено и то изцяло. На тълкуване подлежат само съдебните актове, но не и СС. Искането за тълкуване се предявява пред съда, постановил неясното решение, то изхожда от страната заинтересувана да се отстрани неясностата за да може да се осигури правилното прилагане на решението. Препис от молбата трябва да се връчи на противната страна, молбата се разглежда в открито заседание. Тълкуване по воля на съда е недопустимо, но то може да се иска от прокурора. Решението на съда по тълкуването подлежи на обжалване. След като влезе в сила тълкувателното решение, става неразделна част от тълкуваното решение.
  3. Допълване на непълно решение – непълно е решението, което не обхваща целия, спорен предмет. При непълното решение липсва формалната воля на съда относно:
  • част от спорното право
  • един от съединениете искове
  • допълнително искане свързано с главния спорен предмет, каквито са искания за плодове или лихви, както и искания за присъждания на съдебни разноски. Няма непълно решение, когато

а/ съдът е пропуснал да изложи в решението си част от иначе пълно формулирана своя воля;

б/ когато не е мотивирал решението;

в/ или когато се е произнесъл по целия спорен предмет, но самият той е напълен. В първия случай има ЯФГ, във втория основание за отмянана решението по реда на обжалването, а в третия необходимост от нов иск относно непредявеното искане.

Производството по издаване на допълване на решението се характеризира с:

а/ то се образува по молба на страните, а не по воля на съда. Правото на страната да иска допълване на решението трябва да бъде постановено в едномесечен срок. Началният момент е:

  • за страната, когато е присъствала на заседанието, в което е било обявено заедно с мотивите – от деня на заседанието;
  • за страната, която не е присъствала – от деня, когато на страната е било съобщено, че решението с мотивите е изготвено.

До изтичане на срока за допълване на решението делото, относно неразрешената част, продължава да е висящо. По тази молба не се дължи държавна такса. Препис от молбата се връчва на противната страна. Молбата за допълване на решението се разглежда в открито заседание с призоваване на двете страни. Първият въпрос, по който съдът се произнася е: – допустима ли е молбата за допълване на решението? Тя е допустима, ако:

а/ ако решението е непълно

б/ ако молбата изхожда от легитимирано лице;

в/ ако е подадена в срок.

Ако молбата е недопустима тя се оставя без разглеждане с определение. То може да се обжалва с частна жалба. ДР става част от първоначалното.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: