59. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК

Въпрос № 59

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК

За да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно упражняване на иска. За да се предяви иск трябава да се подаде писмена искова молба, съдържанието на която определя съдържанието на иска. Предявяването на иска става с подаването на искова молба направо в съда или по пощата. За да бъде редовна исковата молба, тя трябва да бъде написана на българсик език, да има предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените от закона приложения. Исковата молба трябва да съдържа: посочване на съда, до който тя се подава; имената и адресите на страните по делото и на техните законни представители или пълномощници, ЕГН на ищеца, номер на телефон и факс; имена адрес, ЕГН на ответника не се посочва; индивидуализиране на спорния предмет, като се посочва основанието и петитума /искането/ на иска.

Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба субективно материално право, а не само спорното право. Трябва да се посочат правопораждащите факти – съдът ще се произнесе по тях. Петитумът – какво се иска от съда /вида на търсената защита/; може да се посочи и правната квалификация на иска. Посочва се и цената на иска, ако е оценим – тя обуславя родовата подсъдност и в зависимост от нея се определя държавната такса. Цената е паричната стойност на оценимото в пари спорно право – цени може да имат само искове относно имуществени права. Цената на иска се проверява от съда в първото по делото заседание. Посочват се и доказателства, в подкрепа на фактите, обвързващи основанието на иска – писмени, гласни, ако се иска назначаване на вещо лице също се посочва. Исковата молба се подписва от ищеца. Заедно с исковата молба трябва да се представят и приложенията по нея /квитанция за платена държавна такса, пълномощно, ако има такова и т.н./; копие или преписи от исковата молба в толкова екземпляри колкото са и ответниците, както и едно копие за съда /оригиналното/. Добре е ако към исковата молба се представят копия от документите, а не оригиналите, особено, когато са от съществено значение. По – добре е да не се посочват имената на свидетелите, защото е възможна психологическа атака срещу тях.

Проверката на редовността на исковата молба се извършва не от състав, а еднолично ат районния съдия или от председателя на ОС, или натоварен от него съдия. Всяко отклонение от чл.98 и 99 прави исковат амолба нередовна, без значение дали се отнася до съдържанието или до приложенията. Ако е налице нередовност на исковата молба тя остава без движение, препис от нея се връчва на ответника. На ищеца се изпраща препис в 7 дневен срок да отстрани недостатъците. Този срок не подлежи на удължаване. Ако указанията, дадени от съда, са неясни няма основание при неизпълненето им делото да бъде прекратено. Ако ищецът не отстрани в 7 дневен срок нередностите исковата молба заедно с приложенията към нея, му се връщат. Ако исковата молба не отговаря на изискванията по чл.98 и 99, съдът се произнася с разпореждане, и ако в 7 дневен срок ищецът не отстрани недостатъците, исковата молба и приложенията му се връщат с второ разпореждане. възможно е нередовността на исковата молба да бъде констатирана в открито съдебно заседание, тогава нередовността на молбата става с определение. Когато не може да се открие ищецът се прави обявление в съда, че ищецът трябав да поправи исковата мола. Ако ищецът погине, наследниците му трябва да бъдат уведомени за недостатъците.

Ако смята, че исковата молба е редовна ищецът може да подаде срещу разпореждането за връщане частна жалба. Проверката за редовността на исковата молба се развива само между ищеца и съда. Ако в дадения му срок ищецът отстрани недостатъците исковата молба се счита за редовно подадена и то с обратна сила.

Правни последици от предявяване на иска – а/ процесуални – от момента на депозиране на исковата молба в съда, делото става висящо. Висящо дело означава започнало и още неприключило исково производство, което може да се развие до нормалния си край – влязло в сила решение по съществото на спора. Висящото дело е пречка да бъде упражнено повторно право на иск по същия спор. Висящото дело поражда отвод за висящ процес. Състоянието на висящото дело стабилизира подсъдността, каквато е била преди иска. Стигне ли висящото дело до връчен препис от исковата молба се откриват редица възможности, които преди това не съществуват: за предявяване на насрещен иск и на установителен иск и т.н.; б/ материално правни – самото предявяване на иска има отражение върху материалното право; правозапазващи – с предявяване на иска се прекъсва давността /погасителна и придобивна/ докато делото е висящо; правоувеличаваща – с предявяване на иска ответника изпада в забава, от този момент започва да тече лихва. Последиците от предявяването на иска предпоставят, че правото на иск съществува и е надлежно упражнено, а когато случая не е такъв, че порока е своевременно поправен.

Предмет на делото.

Предмета на делото е остта, около която се организира и се движи целия исков процес. Определение: това е спорно, материално, субективно право. То се извежда от правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, съоразно с диспозитивното начало предмета не се определя нито от ответника, нито от съда, а от ищеца.

Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Предмета може да бъде определен като претендирано или отричано от ищеца право, чието правно естество следва от основанието и петитума на иска въз основа на правната норма. Предметът е едно твърдяно право. Даден спор винаги има съответната правна квалификация. Тя е неразривна част от предмета на делото и това е връзката между материалното право и процеса. Ищецът е длъжен да определи правното основание, но не е длъжен да определи правната квалификация, но съдът винаги е длъжен и то още в хода на процеса. В мотивите си съдът посочва правните норми, въз основа на които постановява решението си, т.е. правната квалификация.

Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото, са основанието и петитума. Както множество петитуми при едно и също основание, така и множество основания при един и същ петитум водят до множество предмети – когато собствеността на една вещ се претендира на различни основания /покупка, наследство и т.н./.

Ищецът може да въведе като предмет само част от спорното право, тогава само тази част става предмет на делото, а не цялото материално право. В такъв случай говорим за частичен иск. Има обаче и неделимо право, за което не може да се заведе частичен иск – иск за развод. При установителни искове за факти предмет е само фактът, чието съществуване или несъществуване ищецът цели да установи.

Не са предмет: правоотношения, които обуславят спорното право, насрещните права на ответника, с които той обосновава своите възражения; правоотношението е обект на правна промяна при конститутивен иск.