57. ИСК И ПРАВО НА ИСК

Въпрос № 57

ИСК И ПРАВО НА ИСК

Терминът “иск” в българското право има двуяко значение: а/ субективното материално право – ревандикационен иск; б/ искането, отправено в съда за защита на материално право. Определение – от гледна точка на процеса – предявяване пред съда искане за разрешаване на гражданско-правен спор със СПН за да се защити материалното право накърнено със спора. Искът се предявява във форма на писмена искова молба, тя материализира иска и е условие за неговата валидност. Искът е едностранно волеизявление с двояк характер: а/ от една страна то е едно правно твърдение – едно твърдяно право; искът бива основателен и неоснователен. Ако твърдяното право бъде възприето от съда, то искът се уважава. Но ако съдът стигне до изводът, че твърдяното право е невярно, то ще го отхвърли; б/ от друга страна искът е едно волеизявление. От гл.т. на волята искът може да е допустим, но съдът трябва да се произнесе дали е основателен или не, ако е недопустим – то съдът го отхвърля. Всеки съд се произнася относно допустимостта на иска и неговата основателност. Искът поставя началото на исковия процес, като поражда процесуално правоотношение. Искът определя спорния предмет и чрез него кои са надлежните страни по делото, сочи вида на търсената защита която предопределя естеството на самия иск:

  • само СПН – установителен иск
  • СПН и ИС – осъдителен иск
  • СПН+промяна на гр.отношение между страните по делото – конститутивен иск

Едновременно със защитата, която търси ищецът, искът предопределя и защитата която може да иска и получи ответника по повод на иска – тя се състои винаги във СПН. Искът поддържа живота на исковия процес. Искът определя предмета на решението, когато самия иск е основателен – предопределя и съдържанието на решението.

Право на иск.

Правото на иск винаги е ориентирано към материалното право, защото то е безмислено без материалното право, то брани това право. Материалното право е първично, а процесуалното право е вторично /производно/. Трябва да се изхожда от функционалната връзка между гражданския процес и материалното право. Правото на иск има две страни: процесуална и материална. Процесуалната страна се състои в правото да се предявява иск, а материалната в правото да се иска уважение на иска. Характеристика на правото на иск:

  1. То е конкретно право, не е абстрактно, всеки спор е конкретен, защото и интересът е конкретен;
  2. То винаги е диспозитивно, а не императивно право и зависи от волята на лицето дали ще го упражни или не.
  3. То е публично, а не частно, защото е право на гражданите спрямо държавата. Чрез съда трябва да се даде защита на правото ако гражданина сезира съда.
  4. То е едно потестативно право, защото чрез упражняването му се раждат нови процесуални правоотношения.
  5. То е субективно право.
  6. То е едно процесуално право и докато е такова статично право, то не се развива. Когато то бъде упражнено, то става динамично развиващо се право. Това динамично право зависи от волята на този който го упражнява, отпадне ли волята, отпада правото на иск и процеса се прекратява.
  7. По него съдът се произнася с определение. Правото на иск представлява правомощие на определени лица /надлежна страна/, да възбудят чрез иск право за разрешаване на конкретен гр.правен спор със СПН. Гр.иск е право на правораздаване по конкретно гр.дело. Когато то е подведомствено на съдилищата, то е право на правосъдие по конкретен гр. спор. Искът задължава съда да реши гр.спор. затова гр. иск е правомощие чрез искова молба да се задължи съдът да разреши конкретен граждански спор, посочен в нея. Възникването и съществуването на това правомощие зависи от процесуалните предпоставки, т.е. от допустимостта на иска.

Правото на иск е средство за защита на материално право чрез разрешаване на граждански спор със СПН. Затова правото на искова защита продължава да съществува и след като правото на иск бъде упражнено. Правото на иск се превъплъщава по-късно в правото на искова защита, чрез предявяване на иска, а в края на исковия процес в право да се изисква от съда решение по спора, което да отговаря на данните по делото.

Процесуални предпоставки.

Условията, от които зависят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се наричат процесуални предпоставки.

Едни предпоставят възникването на правото на иск и се делят на : а/ положителни – трябва да са налице, да съществуват, за да възникне правото на иск; б/ отрицателни – не трябва да са налице. Положителни процесуални предпоставки са: а/ спор за гражданско право – няма ли правен спор, няма нужда и интерес от защита, липсва и право на иск. Първото условие, за да възникне правото на иск е интереса от търсената защита, чл.97, ал.1 ГПК поставя изрично това изискване при установителните искове, защото при гр. искове интереса от защита произтича от естеството на търсената защита; б/процесуална легитимация ; в/ процесуална правоспособност; г/ подведомственост. Една от тези предпоставки ако отсъства не възниква правото на иск. Отрицателни процесуални предпоставки са: а/ СПН – погасява правото на иск; правото на иск може да бъде обусловено от давностен или преклузивен срок, чието изтичане погасява правото на иск. Понеже се погасява само правото на иск, а не материалното субективно право, изтичането на давностния срок се явява като процесуална пречка, искът трябва да се прекрати като недопустим, а не като неоснователен.

Други процесуални предпоставки обуславят надлежното упражняване на правото на иск: а/ едни са положителни – трябва да са налице, за да може правото на иск да бъде надлежно упражнявано: а/ процесуална дееспособност на страната; б/ представителна власт – когато правото на иск се упражнява от представител; в/ съобразяване на иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск /чл.98, 99 ГПК/; г/ предявяване на иска пред съда, на който делото е подсъдно. Отрицателни предпоставки: осуетяващи надлежното упражняване на правото на иск: а/ наличността на договор за отнасяне на гр.спор пред арбитражен или чуждестранен съд /чл.9/; б/ наличността на висящ процес между същите страни относно същия спор. Ако има такъв правото на иск не може да се упражни. в/ наличността на висящ процес относно друг спор, предхождащ новият още незаявен гр.спор. към тази група процесуални предпоставки спада обявяване на търговеца в несъстоятелност, защото то лишава обявения в несъстоятелност търговец /длъжник/ от правото да управлява и да се разпорежда с имуществените права, включени в масата на несъстоятелността. Правото на иск ще бъде упражнено от неговия законен представител – синдика.

Ако правото на иск не съществува или не е надлежно упражнено, предявеният иск е опорочен и при това недействителен. По процесуалните предпоставки съда се произнася с определение. В нашето право няма процесуални решения, както е твърдял проф. Сириновски. За тези процесуални предпоставки съдът следи служебно и те са абсолютни процесуални прадпоставки, а за други съдът не следи служебно и те са относителни процесуални предпоставки, за тях съдът се произнася само ако е направено възражение. Такива относителни процесуални предпоставки са местната подсъдност и договора за отнасяне на делото пред Арбитражен или чуждестранен съд. Ако съд установи, че липсва положителна процесуална предпоставка или е налице процесуална пречка, в зависимост от естеството на съответната проц.предпоставка, или взема мерки да се поправи порокът, или препраща делото на компетентен орган, или го спира, или го прекратява, като обезсилва всички извършени по него процесуални действия, включително постановеното решение. Процесуалните предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес.

ВИДОВЕ ИСКОВЕ

Установителен иск.

Установителен иск /УИ/ е този , чиито петитум се ограничава с искането да се реши гр.правен спор със СПН. Спор може да възникне относно всяко гр.право, затова УИ е допустим относно всякакви гр.права или правоотношения, докато предмет на осъдителен иск могат да бъдат само притезания, а на конститутивен иск само потестативни права. Правоотношението предмет на УИ трябва да се твърди или отрича като едно конкретно вече възникнало решение, та дори и с модалитет /срок, условие/. По изключение и факти могат да бъдат предмет на УИ. С УИ може да се предяви цялото право или правоотношение, а може да се предявят и само част от тях. Той има най-широко приложение от гл.точка на правата. Предпоставки за УИ:

  1. Трябва да са налице всички процесуални предпоставки;
  2. При него интересът е специфичен, защото той ще е налице само ако няма друг път за защита на това материално право, ако има друг път за защита, то няма УИ. В практиката УИ са редки. Интересът при тях се предполага, той е евентуален. Когато бъде оспорен, трябва да се докаже интересът. Интересът при УИ най-добре се разкрива, когато по делото ответника оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Страни – надлежните страни по УИ са в чл. 97, ал.1. всеки, който има интерес от установяването на действителното правно положение може да предяви УИ. С правото на УИ се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на УИ, без да имат при това качеството на субституенти. УИ се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг надлежни страни.

Видове УИ.

  1. Положителни – когато ищецът иска да се установи съществуването на едно право;
  2. Отрицателни – когато ищецът иска да се установи, че не съществува едно право.

Един и същ правен спор може да даде повод за положителни или отрицателни УИ. Всичко зависи от това коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебно решаване на спора. Поеме ли този почин страната, която твърди съществуването на спорното право, нейният иск ще бъде положителен УИ. Предяви ли иск страната, която отрича съществуването на спорното право, ще бъде отрицателен УИ. Понеже са насочени към решаване на същия спор делата по двата иска ще бъдат тъждествени. Да се уважи половината иск, означава да се отхвърли отрицателния или обратното. Има и т.нар УИ за факти: фактите не са право. Тези факти може да са предмет на делото само с УИ и то само в предвидените от закона случаи /чл.97, ал.3 и 4 ГПК/; иск целящ да установи истинност или неистинност на документи; иск за установяване на престъпно обстоятелство; иск за произход – произхода е факт. Легитимирани ответници по чл.97, ал.4: а/ лицето, за което се претендира да е извършило престъпление, респективно неговите наследници, ако то е починало; б/ лицето, на което ще бъде противопоставено, като основание за права или отмяна на изгодно за него решение. УИ за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на УИ са недопустими. Важна особеност на всеки УИ е че тяхното предявяване е безсрочно. Макар и да не се погасява сам по давност УИ може да прекъсне погасителна давност относно материалното право, за което е предявен.

Осъдителен иск.

С него ищецът иска от съда да установи със СПН, че в негова полза съществува неудовлетворено гр.притезание и да се допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника, т.е. ответника да бъде осъден. Съдържа в себе си един установителен иск плюс изпълнителна сила да съди ответника. Има ли възможност за осъждане, установителен иск е недопустим. Осъдителния иск има СПН. Задачата на ОИ е да отвори вратите на изпълнителния процес. Предмет на ОИ: а/ само изискуеми притезания за определена престация, за др. видове права не може; б/ ако ответника носи отговорност със своя вещ за чужди действия. Само тези права могат да бъдат предмет на ОИ, защото само те могат да бъдат предмет на търсеното с ОИ принудително изпълнение.

Според чл.97, ал.2 ОИ може да се предяви за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Може да се предяви ОИ за в бъдеще. Интересът от ОИ е предпоставка за неговата допустимост, липсата му налага да се прекрати делото по ОИ. Винаги трябва да има интерес , но самото притезание може да бъде оспорено. В ОИ може да няма оспорване на притезанието, но ако не се изпълнява задължението по това право се поражда интерес от ОИ.

Легитимиран да предяви ОИ по право е само носителя на неудовлетвореното притезание. И процесуален субституент може да предяви ОИ, но ще иска осъждане не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието. Надлежния ответник по ОИ е само това лице срещу което се търси принудително изпълнение. Само този, който материално-правно е овластен да получи и на който материално-правно задължение е да даде – само те са надлежни страни по ОИ.

Конститутивен иск.

В редица случаи материалното право овластява един от субектите на гр.правоотношение да предизвика с едностранно свое волеизявление промяна в правната сфера на другия субект на правоотношението, която е независима от неговата воля. Тези права се наричат потестативни или преобразуващи. Такива са правото да се развали двустранен договор, да се прекрати брак, трудово правоотношение. Искът, с който се прекратява потестативно право, което може да се упражни само чрез съда, като се иска от него да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гр.правоотношение между спорещите страни се нарича конститутивен иск /КИ/. Тези потестативни права са изрично посочени в материално-правната норма. Потестативно право е да преобразуваш нещо. Защитата, която се търси с него, включва в себе си защитата която се търси нещо повече – промяна гр.правоотношения между страните по делото. По правило двете страни могат да предизвикат промени по взаимно съгласие, тогава КИ не е необходим, но когато в противоречие с действителното правно положение другата страна не дава съгласие за дължимата правна промяна се прилага КИ. Конститутивното решение удовлетворява потестативното право, едновременно с това го погасява, КИ е средство за принудително осъществяване.

Предмет на КИ могат д абъдат само потестативни права и то такива, които могат да се упражнят съдебно. Тяхното приложно поле е най-ограничено. Всякога, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения КИ. Надлежни страни са лицето, което претендира, че е носител на потестативното право и лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика промяна. Типични случаи в съдебната практика за КИ са : а/ иск за развод; б/ иск за унищожаване на брак; в/ иск за делба; г/ иск за разваляне на двустранен договор; д/ иск за обявяване на предварителен договор за окончателен; е/ иск за унищожаване на сделка. КИ се издава за нищожни сделки.

За някои потестативни права се изисква съдебно решение за тяхното упражняване /типичен случай – брака/. Разлики между КИ и иска за спорна съдебна администрация – когато има спорна съдебна администрация, съдът решава въпроса по целесъобразност, тук няма потестативно право, съдът трябва да потвърди и когато го потвърди следва трансформация на съществуващите до този момент правоотношения /спорове на кого от съпрузите да се предостави семейното жилище/.

 

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: