56. СТРАНИ В ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО

Въпрос № 56

СТРАНИ В ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО

Понятие.

Субектите на съдебния исков процес са съдът и страните. Съдът е субект, а не страна. Страните са ищец и ответник. Ищецът е лицето, от чието име се предявява искът. Ответникът е лице /ФЛ или ЮЛ/ срещу което се предявява искът. Искът е искането за защита, за разрешаването на гражданско правен спор със СПН. Чл.15, ал.1 ГПК обявява за скрани в процеса лицето, от чието име или срещу което се ърси защита. Страните в процеса не трябва да се смесват със страните по материалното правоотношение. Качеството субект на материалното правоотношение има материално правно значение, а качеството страна по делото – процесуалнво-правно значение. В качеството на субект на материалното правоотношение има материално правно значение, а качеството страна по делото – процесуално-правно значение. В качеството на субект на процесуалното правоотношение страните са адресати на почти всички процесуални норми. Тяхното прилагане е обослувено в редица случаи от това кой е страна по делото.

Видове страни.

Главна страна – без която процесът не може да възникне и да се развие. Такива са ищецът и ответникът. В зависимост от това дали главните страни притежават право на иск относно заведеното дело или не, различаваме надлежни и ненадлежни страни в исковия процес. При неучастие на надлежната страна, делото се прекратява. Според основанието, от което произтича правото на иск на надлежната страна различаваме: а/ страни легитимирани да предявят иск като субекти на защитаваното с иска право; б/ страни, легитимирани да предявят иск относно чуждо право; в/ контролиращи страни, които нямат свое право на иск, но встъпват в делото, образувано между главните страни, за да контролират как се упражнява правото на иск, за чиито интерес те служебно трябва да следят. Например Министъра на финансите, когато има спор между граждани и държавно учреждение, когато основно е на бюджетна издръжка. Подпомагащи страни – когато едно трето лице встъпи или е привлечено в процеса, за да подпомогне една от страните. Главно встъпване – когато едно трето лице претендира самостоятелни права между предмета на спора. Представителите на страните, не са страни в процеса. Те упражняват от името на представлявания неговото право на иск. Пълномощник, който от свое име предявява иск за чужда сметка е страна. Ищецът определя страните чрез първоначалния, насрещния, обратния или инцидентния иск като посочва от чие име и срещу кого предявява иск. Качеството на страна може да бъде придобито и чрез правоприемство. Във всички тези случаи е необходимо страната да се индивидуализира. Лицето посочено в исковата молба като ищец или ответник, а не лицето, което е подател на молбата е възнамерявал да я подаде. Действията, извършени от лице, което не е страна не обвързват страните. Ако в хода на процеса се стигне до сливане на страните /за ЮЛ/ тогава липсват две страни и делото се прекратява. Ако някоя страна почине и няма наследници, делото също се прекратява. Когато решението на съда обвързва лице, което не е било конституирано като страна в процеса, то може да иска отмяна на решението.

Процесуална правоспособност и дееспособност

Процесуалната правоспособност е призната от закона абсолютна възможност на едно лице да бъде субект в гражданския процес. Материалната правоспособност може да бъде специална, докато процесуалната е винаги пълна. Всяко ЮЛ е процесуално правоспособно. Ако страната в процеса няма процесуална правоспособност, то решението на съда е нищожно. Всеки човек се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. С оглед на наследствените права с процесуална правоспособност се ползва и заченатия. Недееспособните упражняват своята процесуална правоспособност чрез законните си представители. С процесуална правоспособност се ползват всички ЮЛ, местни и чуждестранни, както и всяко държавно учреждение, което има самостоятелна сметка в банка. Процесуалната правоспособност е качество на страната, а не на съда, свидетеля или вещото лице.

Процесуалната дееспособност е призната от закона възможностна едно лице да извършва много валидни процесуални действия, респективно срещу него да се извършват такива процесуални действия. Лице над 18 години е процесуално дееспособно. Тези лица имат пълна дееспособност. Ограничена дееспособност имат лицата между 14 и 18 години и лицата под 16 години поставени под ограничено запрещение. Тези лица могат да извършат лично процесуални действия, но със съгласието на законните си представители, това важи и за лицата над 18 години, поставени под пълно запрещение. Спецефична процесуална дееспособност – лица между 14 и 18 години; има ограничено запретени съпрузи по брачни дела и непълнолетни по спорове относно техните трудови правоотношения. Брачна процесуална дееспособност – лице, навършило 16 години с разрешение на РС, който изслушва мнението на родителите /но то не е задължително/, което сключи брак, придобива специална брачна дееспособност, но само за дела свъзрзани с брака.

Правно значение на правоспособността и дееспособността

Процесуалната правоспособност обуславя възникване на правото на иск. Процесуалната правоспособност обуславя надлежното упражняване на правото на иск. За процесуалната правоспособност и дееспособност съдът следи служебно. Ако реши, че липсва една от двете, той преценява делото с определение, тъй като те са абсолютни процесуални предпоставки. Липсата на процесуална правоспособност и дееспособностне е непреодолима. Съдът е длъжен служебно да вземе мерки, за да се отстрани нежелания резултат от липсата на процесуална правоспособност и процесуална дееспособност. Действията, извършени от или срещу лица без процесуална правоспособност или дееспособност, могат да бъдат валидирани и то с обратна сила, ако бъдат потвърдени. Ако недостатъкът не бъде поправен настъпват различни последици: в зависимост от това дали порокът засяга самото предявяване на иска или пък следващите го процесуални действия. В първия стадий делото се прекратява. Във втория стадий действията извършени от или спрямо страната без процесуална правоспособност или дееспособност не могат да се вземат в предвид и трябва да бъдат повторени валидно.

Ако съдът въпреки липсата на процесуална правоспособност или на процесуална дееспособност, не прекрати делото или основе решението си на непотвърдени действия извършени от или срещу страните без процесуална правоспособност или дееспособност, неговото решение е порочно, но не и нищожно. Порокът трябва да бъде отстранен по реда на обжалването или по реда на чл.231, б. “е”. Страната без процесуална правоспособност не е липсваща страна. Според проф. Л.Корнезов, ако се нарушат тези процесуални продпоставки, то решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Надлежна стрна. Процесуална легитимация.

Основния въпрос в гражданския процес е правото на иск. Надлежна страна е тази, която има право на иск, с който се иска да се разреши техния спор, предмет на делото със СПН. Легитимирана страна и надлежна страна са равнозначни изрази. Всеки правен спор засяга две страни – всяка една от спорещите страни може да се обърне към съда да разреши техния спор без значение кой взема инициативата за отнасяне на спора към съда. Който вземе инициативата за отнасяне на спора към съда се нарича ищец. Както ищецът, така и ответника са надлежни страни. Процесуалната легитимация на ищеца обуславя процесуалната легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за нея съдът следи служебно. Лигитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материални права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Няма винаги съвпадение между материално правната и процесуално-правната легитимация. Няма пасивна и активна процесуална легитимация. Тя обуславя допустимостта на иска. Материално-правната легитимация обуславя основателността на иска. Различни лица могат да бъдат процесуално и материално легитимирани. Въпреки, че липсата на процесуална легитимация ще доведе до отхвърляне на иска като неоснователен. Между материално-правната и процесуално-правната легитимация съществува взаимна обвързаност. Процесуалната легитимация произтича от твърдяната материално-правна легитимация и е средство за нейната защита.

По нашето право освен разглежданата процесуална легитимация е позната и друга процесуална легитимация. При нея правото на иск принадлежи на други лица или само на други лица, макар че те не са носители на правото, което е предмет на спора. Това са процесуални субституенти – той не е носител на материално, а само на процесуално право. Правото на иск може да бъде упражнено от тях само съвместно. Тогава говорим за съвместна процесуална легитимация. Такава процесуална легитимация има при задължителното другарство. Затова при него предявяването на иска от всички или срещу всички другари е предпоставка за допустимостта на процеса, за което съдът е длъжен да следи служебно.

Ако процесуалната легитимация не е налице, съдът трябва с определение да прекрати производството, без да се произнася по спорното материално право. Ако не е налице материална процесуална легитимация, то съдът трябва с решение да отхвърли иска като неоснователен, произнася се по спорното материално право. Щом се произнася по ГПК съдът постановява определение, щом се произнася по ЗЗД или друго материално право съдът се произнася с решение. За да бъде едно лице процесуално легитимирано, трябва да има интерес. Няма ли интерес, няма процесуална легитимация.

ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Понятие и видове

Разлики между материалното и процесуалното представителство: а/ процесуалното представителство може да бъде само пряко. Непряко представителство е скрит пълномощник и водене на чужд процес без пълномощие е недопустимо; б/ процесуалното представителство е винаги пряко, в материалното право няма ограничение кой може да бъде пълномощник стига да е дееспособен, докато в процеса представители могат да бъдат само определени лица, посочени в чл.20 ГПК.

Процесуалното представителство е недопустимо при извършването на строги лични действия: а/ освидетелстване; б/ поставяне под запрещение; в/ при бракоразводен процес /ищецът трябва да се яви лично/; г/ чл.114 ГПК – съдът задължава някои от страните да се явят лично.

Определение – процесуално представителство е налице когато вместо страната в гражданския процес от нейно име едно друго лицеизвършва или приема извършени спрямо страната действия. Има два вида процесуално представителство: а/ активно – когато процесуален представител извършва определено действие /подаване на искова молба/; б/ пасивно – когато процесуален представител приема от името на представлявания определени действия. Процесуалното представителство се отнася до процесуални действия на страната, а те се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето извършващо действията, участва в процеса не от свое име, а от чуждо. Не е нужно представителя да резполага с представителна власт. Не са процесуални представители: а/ процесуалния субституент – не са представители лица, които от свое име бранят в съда чужди права; б/ подпомагащи, контролиращи страни – от свое име бранят по заведен от страната процес нейните права. Те са страни в процеса, а не представители.

Участие в процеса от чуждо име е решаващо за процесуалното представителство. Качеството на представителя е несъвместимо с качеството на вещо лице, помагач или главно встъпило лице. Значение на представителната власт: а/ процесуално действие прието или извършено въз основа и в пределите на наличната представителна власт; обвързват пряко представлявания; б/ процесуалното представителство е абсолютна процесуална предпоставка обслужваща надлежнот оупражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно. Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото. Липсата на представителна власт обаче не е непоправима, законът допуска действията да бъдат потвърдени и задължава съда да даде срок за потвърждаване. То може да бъде извършено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия. Ако в дадения от съда срок, извършените без представителна власт действия не бъдат потвърдени настъпват последици от липсата на представителна власт: ако искът е бел предявен без представителна власт, делото трябва да бъде прекратено, искът е недопустим; когато липсата на процесуална власт засяга следващите процесуални действия, тогава делото не се прекратява, а действията извършени без представителна власт се третират като неизвършени и съдът не може да ги вземе в предвид; ако има липса на представителна власт, съдът трябва да отстрани от участие представителя; ако се постанови решение без представителна власт, решението не е нищожно, а относително недействително, то обвързва представлявания докато не бъде отменено по негова молба. При бракоразводните дела не може да се иска отмяна на влязло в сила решение дори да страда от порок.

Представляване на граждани от техните законни представители и от пълномощник.

Законен представител е лице, чиято представителна власт произтича от закона или от друг акт. Чрез законния представител участват в исковия процес недееспособни лица, както и дееспособни лица в определени от закона случаи. Законни представители са: а/ родителите спрямо малолетин деца под 14 години; б/ настойници спрямо поставените под пълно запрещение; в/ родителите на непълнолетните и попечителите не са законни представители, те само одобряват извършените процесуални действия. Процесуалната власт на родителите и на настойниците съвпада. Всеки един от родителите заедно или по отделно, или самостоятелно може да представлява своето дете, независимо дали са съпрузи или не. Няма значение дали съдът е предоставил родителските права на един от родителите. Само когато родителят е лишен от родителски права, само тогава губи представителна власт. Законният представител може без разрешението на съда да предявява искове от името на воите деца. Когато обаче по такива искове законният представител трябва да извърши процесуални действия, за които е нужно изрично пълномощно, действията на законния представител са валидни само ако са одобрени от съда. Дееспособни лица могат да имат представители, когато: безвестно изчезнали или обявени за отсъстващи лица се представляват от въведените във владение техни наследници на още незаето наследство; когато лицата са с неизвестно местожителство се назначава представител от съда. Може да има противоречиви интереси между представител и представляван, тогава се назначава особен представител на детето, независимо че има родител, неговите интереси се защитават от този представител.

Представляване на граждани чрез пълномощник

Процесуалния представител черпи своята власт от волята на представлявания. Представителството от пълномощник е доброволно. В основата на представителството от пълномощник лежи упълномощаването – то изхожда от страната, ако тя е недееспособна. Процесуални представители чрез пълномощно могат да бъдат лицата посочени в чл.20 ГПК, а това са : а/ адвокатите; б/ родителите; в/ децата могат да представляват родителите си, ако са дееспособни; г/ съпрузите; д/ юристконсултът на съответното ЮЛ, ако е в трудов договор с него; е/ областният управител, ако е упълномощен от министъра на финансите или Министъра на регионалното развитие. Упълномощаването е едностранно волеизявление, овластяващо пълномощника с определена представителна власт. Пълномощното трябва да е в писмена форма, нотариална заверка не е необходима. Пълномощното може да бъде с определен обем на представителна власт. Когато се касае да разпореждане с предмета на делото, то трябва да е налице изрично пълномощно в случаите на: съдебна спогодба, признаване на иска, отказ от иск, оттгегляне на иска; за строго лични права /бащинство/. За процесуални действия, които пълномощника с общо пълномощно би извършил извън пределите на своята представителна власт, важат правилата за действия извършени при липса на представителна власт. Упълномощаването не лишава упълномощителя от възможността лично да извърши процесуалните действия, включени в представителната власт на пълномощника. Волята трябва да съществува както в момента на упълномощаване, така и през целия процес. Ако отпадне волята, отпада представителната власт, веднага. Ако представителя или представлявания погинат отпада и представителната власт. Най-важното основание за прекратяване на представителната власт е оттеглянето на пълномощното, с това отпада представителната власт. Оттеглянето е едностранен акт, изхождащ от упълномощителя и доведен до знанието на съда. Оттеглянето може да бъде пълно или частично. То може да стане по всяк време от развитието на делото. Пълномощникът също може да се откаже да представлява своя упълномощител /клиент/. Всички процесуални действия, извършени от пълномощника до прекратяването на представителната власт запазват своята сила. Прекраяването на представителната власт действа занапред.

Представляване на държавата и на юридическите лица.

Държавата и ЮЛ не могат лично да участват в процеса, затова те участват чрез своите представители и това са техните органи. Държават се представлява пред съдилищата по гражданските дела от Министъра на финансите. Когато се водят дела от името на държавата или срещу нея, относно недвижимите имоти държавна собственост, държавата се представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министрите не участват лично, а се представляват от адвокати или юристконсулти от съответното ведомство. Президентът представлява държавата в международните публични отношения, но не и в гражданско материалното право и гражданския процес. Държавните учреждения, когато са персонифицирани се представляват еднолично от техния ръководител. Еднолично е представителството на търговски дружества, всеки съдружник е представител; при командитното дружество – всеки неограничено отговорен съдружник; при ООД е управителят. Държавните учреждения когато водят дела или срещу тях се водят дела трябва да уведомят Министъра на финансите или Министъра на регионалното развитие и благоустройството и в този случай те могат да встъпят в процеса като контролираща страна. ЮЛ, които не са държавни учреждения се представляват според учредителния акт, като се посочва кой представлява ЮЛ. Ако е търговско дружество се посочва съдебно решение за учредяване и т.н. Когато ЮЛ е търговец, обявен в несъстоятелност, представител на неговото предприятие по граждански дела става синдикът. ЮЛ могат да бъдат представлявани по водените от и срещу тях дела и от пълномощници. Други лица освен тези по чл.20 ГПК не могат да се упълномощават, упълномощаването ще бъде недействително. То трябва да бъде писмено.

 

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: