54. ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО

Въпрос № 54

ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО

Делба на наследство – общи положения. Видове. Действие.

Когато наследодателя е оставил само един наследник цялото наследство преминава в негова полза. Но когато има няколко наследници между тях се създава имуществена общност и не могат да прекратят тази общност посредством делба на наследствено имущество.

Делбата прекратява общността и превръща идеалните части на сънаследниците в реална собственост за всеки един от тях. Делба може да иска всеки сънаследник, макар да има противно разпореждане на наследодателя или противна уговорка между наследниците. Делба е недопустима само ако закона разпорежда друго и ако това е несъвместимо с предназначението на вещта Наследника може да иска делба трябва да приеме откритото наследство. Правото да се иска делба не е ограничено със срокове. За да бъде валидна делбата в нея трябва да вземат участие всички сънаследници иначе тя ще е недействителна. Не могат да искат делба сънаследници, на които са завещани конкретно определени имоти и сънаследници придобили имот по давност.

Видове – пълна- частична /част от наследствената общност/;обикновена-допълнителна; доброволна- съдебна.

Ако някой от сънаследниците са съгласни, за тях може да бъде определен един общ дял равен на сбора на личните им дялове – при наследство по право на заместване /наследници от 1-во коляно/.

Съдебна делба – когато сънаследниците не постигнат съгласие относно разпределението на наследеното имущество, делбата се извършва от съда. Районният съд по местооткриване на наследството.

Производство – 2 фази:

І-ва фаза – всички действия от подаване на молбата, предявяване на иска до постановяване на решението, наследника, който иска извършване на делбата трябва да подаде в писмена молба. Той трябва да установи, че наследодателят е починал, че лицата, които са посочени като страни са единствените негови наследници, както и че имоти са останали от наследодателя – става с удостоверение от общината или други писмени доказателства. В първото съдебно заседание може да се иска включване на нови имоти или изключване на някои. Въз основа на установените факти съдът се произнася по допустимостта на делбата. В това решение съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Имотите, чиято делба е допусната трябва да се индивидуализирани, като за движими вещи се посочи във владение на кого от съделителите са. Ако някой от тях не са налице, делба за тях не се допуска. Може да се иска от наследника, по чиято вина липсват вещите да заплати част или стойността им. II -ра фаза – преглеждане на сметките между наследниците.

2. Разпределяме на имотите, чиято делба е допусната – 1-во касае се за сметките, които произхождат от права и задължения във връзка с открито наследство – това, което всеки наследник дължи на наследодателя и това, което дължи на другите наследници във връзка със собствеността между тях. Исканията за уреждане трябва да бъдат предявени в първото по делото заседание след влизане в сила решението за допустимост на делбата. Те трябва да бъдат предявени в давностен срок- 5 г. от момента на предявявано на иска за делба. По всички предявени искания съдът се произнася с решение, което решение може да се обжалва. Влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо. 2- ро разпределяне на имотите чрез дялове в натура при образуване на дяловете съдът трябва да се съобрази с влязлото в сила решение. Делбата в натура се извършва доколкото това е възможно – приложима е при делба на еднотипни имоти. Имоти които не могат да се поделят удобно те се предоставят за публична продан. Неравенството на дялове се изравнява с пари. За да се избегне раздробяването на имоти, законът не допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, ливадите 2 декара; на лозята и овощните градини – по малки от 1 декар.

Действие на делбата – конститутивно действие прекратява се имуществената общност между съделителите и всеки от тях става изключителен собственик на това, което е получил в дял.

Правата, които е имал върху общото имущество престават да съществуват.

Отговорност при съдебна евикция /отстраняване/.

Отстраняването става със съдебно решение. Може и доброволно наследникът да отстъпи вещта която му е дадена в дял. Ако някои от сънаследниците претърпи съдебно отстранение от известно имущество, постановено в неговия дял, той не получава своята наследствена част. Поради това е необходимо той да бъде съответно обезщетен от други сънаследници, за да не понесе сам загубата. Отговорността на съделителите е свързано с дяловете им. Обезщетяването става със заплащане на стойността на имота, определена по време на съдебното отстраняване. Обезщетение не се дължи, когато е изключено с уговорка в акта за делба или когато съделителя по своя вина го е претърпял. Законът предвижда учредяване на ипотека върху недвижим имот, оставен в дела на онзи съделител, който дължи допълване. За да произведе действие ипотеката трябва да се впише от нотариуса.

Нищожност на делбата – когато е без участие не някой от сънаследниците; когато е включен чужд имот в нарушение на ограничените разпоредби на такава делба – не произвежда действие,

Унищожаемост:

– при измама,

– крайна нужда

Може да бъде заздравена чрез потвърждение от наследника.

Действителна е делбата при извършването не която е пропуснато някое имущество – може да се подели допълнително. Делбата не може да бъде оспорвана поради грешка, само когато някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Искът за унищожаване до 1 г. от извършване на делбата. Унищожаване не се допуска ако……

Доброволна делба.

Доброволната делба е договор, чисто съдържание се определя свободно от волята на страните /извършва се по съгласие от сънаследниците/. Доброволната делба на движими имоти над 400 лв. и на недвижими имоти, за да има сила, трябва да се извърши писмено и подписите на участващите в нея лица да са нотариално заверени.

Необосновано е при извършване нотариалната заверка, наследниците да предоставят удостоверение от общата за смъртта на наследодателя; за характера на пазарната цена на наследените имоти, предмет на делбата. Въз основа на данните за цената на имота, се определя и държавна такса, която съделителите следва да заплатят.

За да се завери нотариално, договора за доброволна делба на дворищно регулационен парцел, е необходимо да се представи удостоверение от техническите органи на общината и официална скица – копие от застроителния план. Ако се касае до делба на сграда – удостоверение че особените дялове и части отговарят на одобрен архитектурен проект.

Удостоверяване на доброволна делба се извършва от нотариуса /респ. районния съдия/. Делбата се счита извършена от момента, в който подписите на страните бъдат нотариално удостоверени. Формата на доброволна делба е от значение само за доказването й, но и за действителността й. Преди нотариално удостоверяване тя представлява предварителен договор за доброволна делба.

Сънаследниците, извършващи доброволна делба, трябва да са дееспособни Ако са недееспособни или отсъстващи за да има сила спрямо тях, трябва да е предварително одобрена от районния съдия и правни действия и извършват по реда на чл. 3,5,8 ЗН.

Съдът одобрява делбата след като установи, че тя е явно полезна за недееспособните отсъстващите. Въз основа на утвърдения от съда проект се съставя договора за делба, като подписите на лицата се заверяват нотариално. В случая одобрението на делбата от съда се изисква не за валидността и спрямо всички, участващи в нея, а за да има тя сила спрямо недееспособните и отсъстващите. Затова само последните могат да искат унищожението и, а не дееспособните, които са участвали в нея.

Доброволната делба може да се извърши и чрез съдебна спогодба, когато има образувано дело за делба в съда и сънаследниците чрез взаимни отстъпки разпределят помежду си наследственото имущество.

Делба, извършена от наследодателя приживе.

Обикновено делбата става след смъртта на наследодателя, тоест след откриване на наследството и се извършва от самите наследници.

Но наследодателя може и приживе да раздели имотите си между наследниците – с цел да предотврати спорове между наследниците след смъртта си да избегне евентуални съдебни процеси

1. Делба – дарение – договор между наследодателя и наследниците му, чрез който наследодателя приживе безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя поотделно на всеки един наследник. Участващите в дарението трябва да са способни да сключват договори. Когато тази делба се извърши от родителите и някое от децата е недееспособно, то се представлява от назначен от съда особен представител.

Делбата – дарение на недвижим имот трябва да се извърши в нотариална форма. При движимо имущество – достатъчна е писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Дарение на движими вещи – и с представянето им. Дарението става задължително от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключение. Делбата -д арение може да обхване само имущество което наследодателят – дарител притежава при извършването й . Делбата – дарение за бъдещо имущество с недействителна. По силата на изрична уговорка в дарствения акт. наследодателя може да запази правото си на ползване на имота или на част от него.

След смъртта на наследодателя наследниците, които приживе на същия са приели дарението, не могат да отхвърлят делбата и да искат извършването на нова. Те са станали собственици от момента на дарението.

2. Делба-завещание /различна от завета/ – извършва се чрез едностранен акт на наследодателя. Съгласието на наследниците не е нужно.

При делбата-завещание както и при завета наследодателят прави разпореждане с определени имоти, но намерението му е да се разпредели цялото имущество между наследниците. В завещателния акт наследодателят може да направи и завет в полза на някой от наследниците си, така че последния може да получи както дела си по делба, така и завета стига да не накърни запазената част на останалите наследници.

Делбата по този начин, като всяко завещание може да бъде отменена или изменена с ново завещание или нотариален акт

Делбата-завещание произвежда действието си само след смъртта на наследодателя. Наследниците не могат да искат извършването на нова делба. Само ако някой от тях се откаже от наследственото си право отредения за него завещателен дял подлежи на нова делба между другите наследници.

Съдебна делба

1. I. Съдебната делба е особено исково конститутивно производство по реда, на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба.
2. Особености на съдебната делба – правото за делба изисква да бъде осъществено нарочно производство. То има две фази:

а/ първата фаза цели да се провери и установи правото на делба, като делбата се допуска съобразно него;

б/ втората фаза цели да се осъществи съдебно признато право на делба.

2. Съдебното право на делба се ползва от всеки участник в имуществената общност – то се осъществява като се слага край на имуществената общност спрямо всички нейни участници.
3. Правото на делба произтича от конкретната имуществена общност и затова се характеризира и обуславя от нея.
4. Съдебната делба може да се развие като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност или като производство за ликвидиране на една спорна имуществена общност.
5. II. Правото на делба се изрежда от всяка имуществена общност щом като тя е делова. Искът за съдебна делба е родово подсъден на районния съд.

III. Страни в съдебната делба са всички участници в имуществената общност, предмет на съдебната делба, без да има значение дали участват в съдебната делба като ищци или като ответници. Всеки съделител, който не отрича допустимостта на съдебната делба има в нея двойно качество на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба на другите съделители. Всеки от съделителите срещу, които е бил насочен първоначалния иск за делба може в първото заседание с писмена молба да поиска да се включат в съдебната делба и други общи имоти, както и да бъде продължена съдебната делба въпреки, неоснователността на предявения иск, отказ от него или оттеглянето му. Отказа от иск за съдебна делба е недопустим.

Всеки съделител трябва да понесе тази част от разноските направени от всички съделители, което съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Ако иска са съдебна делба е отхвърлен отговорността за разноските се уреждат по чл.64.

1. IV. Допускане на делбата – производството започва с искова молба, която трябва да отговаря на общите изисквания. При делба на наследство трябва да се прикрепят и удостоверения за смъртта на наследодателя и кои са неговите законни наследници, както и удостоверения какви имоти е оставил той. Те се издават от общинския съвет по последното местожителство на наследодателя. В първото заседание всеки от съделителите може да оспори правоотношенията, които обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на дяловете.

Когато предмет на съдебна делба е спорна имуществена общност и спорните правоотношения не са били заявени с отделни искове вън от съдебната делба по тях делбеният съд трябва да вземе становище. Първата фаза на съдебната делба завършва с решение по допустимостта на съдебната делба. То подлежи на обжалване, с него съдът или допуска или недопуска делбата. В решението, с което съдебната делба се допуска съдът се произнася по въпроси: между кои лица и кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделителите между които съдебната делба се допуска. Влязлото в сила решение, което допуска съдебната делба изпълнява самостоятелна правозащитна функция, тя се състои в СПН и тя трябва да бъде зачетена във втората фаза, когато правото на делба трябва да се осъществи. Понеже правото на делба се установява със СПН преклудират се всички възражения по него. СПН пречи да се преобсъждат дали допуснатата делба отговаря на действителното правно положение.

Решението, с което съдебната делба не се допуска отрича със СПН, правото на делба претендирано от ищеца, то е пречка за нов иск между същите лица, на същото основание, за същия имот.

1. V. С решението за допускане на съдебна делба първата нейна фаза приключва и започва втората, целяша да се извърши допуснатата съдебна делба, като се осъществява съдебно признатото право на делба. Тук е възможно ОСМ, но те трябва да се предявят най-късно в първото заседание след допускане на съдебната делба, този срок не може да бъде продължен нито служебно, нито по взаимно съгласие. Делбения съд във втората фаза започва процесуални действия целящи да се осъществи правото на делба. Когато обектите от имуществената общност могат да се особят на отделни дялове съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като се съставя този протокол съдът се основава на заключението на вещите лица, относно целесъобразното разпределение на имотите и техните оценки. Разликата между размера на квотите и стойността на имотите включени в дела се изравнява с пари. Съставеният проект за разделителен протокол предявява на съделителите в съдебно заседание за да направят своите възражения срещу него, след като се изслушат възраженията съдът съставя окончателен разделителен протокол и го обявява.

След това всеки от образуваните дялове трябва да се свърже с определен съделител. Това може да стане чрез теглене на жребий, съдът призовава съделителите в съдебно заседание за тегленето на жребий, то се удостоверява в съдебния протокол. Тегленето на жребий, ако е опорочено подлежи на обжалване, притежателите на дялове могат да се определят от съда в самия разделителен протокол, така се постъпва когато квотитена съделителите не са равни. След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителния протокол, когато той определя носителите на дяловете настъпват вещно правни последици на съдебната делба. Възникват в полза на отделните съделители изключително право на собственост върху имотите включени в техните дялове. В това се състои кон.ефект на съдебната делба, той се свързва със СПН, с което е установено правото на делба и се основава на него. Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и неможе да бъде постановен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват в наддаването.

1. VI. Производство по изкупуване на неподеляемото жилище, то започва с молба на заинтересования съделител, то може да се предяви и устно най-късно в първото заседание след допускане на делбата, този срок е преклузивен, с молбата всъщност се предявява кон.иск за изкупуване. Предмет на иска е претендираното от съделителя потестативно право за изкупуване:

а/ на изкупуване подлежи жилище СИО, която е била прекратена;

б/ когато претендиращия да изкупи е живял при откриването на наследството в жилището и не притежава друго;

в/ когато съсобствеността на едно неподелимо жилище е последица от сделка, делбата се извършва с публична продан. Съделителят, на който е възложен имота става негов собственик след като изплати вземането, което другите съделители имат спрямо него, ако не го направи в срок от 6 месеца то се изнася на публична продан.Обжалването е същото както и при съдебната делба.