50. Родителски права и задължения. Съдържание. Закрила на детето. Представителство и попечителско съдействие. Ограничаване и лишаване от родителски права.

 

50. Родителски права и задължения. Съдържание. Закрила на
детето. Представителство и попечителско съдействие. Ограничаване и
лишаване от родителски права.

А) Съдържание.

Обща постановка на въпроса. Основното съдържание на отношенията между родител и дете са правата и задълженията. Правата на детето са по отношение на всички лица – те имат абсолютен характер.

Субекти на правоотношението.

Родител.

Рожден родител – майка и баща с установен произход на детето от тях.

Приравнен на родител е осиновителят и при двата вида осиновяване.

Детето – става дума само за ненавършили пълнолетие деца.

Родното дете.

Осиновеното дете.

Лица, които нямат качеството на родители – чл. 68(2) СК. Това са т.нар. втори баща и втора майка – съпруг на родител, който не е осиновил детето. Те обаче имат задължение за помощ при осъществяване на родителските задължения. Ако съдействие не се оказва, това ще бъде неизпълнение не към детето, а неизпълнение в рамките на съпружеското правоотношение.

Титуляри на родителските права и задължения. Това са родителите, когато са двама и двамата са титуляри. Всеки от тях притежава съвкупността от родителски права и задължения изцяло.

Естество на родителските права и задължения. Правата са и задължения, както е вярно обратното.

Ненова: става дума за своеобразно семейно правно явление – единство на правата и задълженията, при което има явни различия с категориите субективни права в гражданските правоотношения.

Станева: следва да се търсят прилики с познати явления. Родителските права са от категорията на абсолютните субективни права, защото:

Титулярът на правото може да го реализира без чуждо съдействие.

От всички правни субекти се очаква да не противодействат при осъществяване на правата му. В подкрепа на тази теза се посочва чл. 71(1) СК, който третира частен случай на упражняване на правото на съвместен живот.

Положението на детето при упражняване на тези права – то не е приравнено на всички останали правни субекти, които дължат непротиводействие.

Родителски задължения. Те съществуват в рамките на едно относително правоотношение с детето. То е оправомощен субект на правото да бъде възпитавано, да живее с родителите си, да бъде представлявано от тях. Принудително изпълнение на родителските задължения е невъзможно. При неизпълнение обаче има санкция – така че наистина става дума за субективни права и съответстващи им правни задължения.

Права и задължения на родителите.

Чл. 68(1) СК: “Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за обществено полезна дейност”.

От правилото на тази разпоредба следват следните права и задължения на родителите:

Да се грижат за децата си.

Да ги възпитават – тук се включва участие в духовното формиране на детето.

Да съдействат за образованието на децата – да осигурят възможността и да следят получаването поне на задължителното образование.

Чл. 71 СК – право и задължение за съвместно живеене. Има се предвид до навършването на пълнолетие. Чл. 71(1) СК допуска отклонение от това правило при наличието на важни причини – те могат да бъдат от всякакъв характер /например лоши отношения между родител и дете/. Характерът на правото на съвместно живеене е ясно подчертан във второто изречение на разпоредбата на чл. 71(1) СК при отклонение от това задължение на детето, РС по местожителството, след като го изслуша, ако е навършило 10 г., издава заповед за връщането му при родителите. Налице е едно административно производство. Заповедта подлежи на изпълнение по административен, а не по съдебен ред. Съдът следва при издаването й да анализира конкретната ситуация, за да провери дали са налице причини детето да не живее при родителите си.

Право и задължение на родителя да представлява малолетното дете / да оказва попечителско съдействие – чл. 73(1) СК.

Родителят изразява правната воля на малолетното дете. Непълнолетното дете може да извършва определени правни действия самостоятелно – да сключват определени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди; да разполагат с това, което са придобили със своя труд – чл. 4(2) ЗЛС. За извършване на всички останали правни действия е необходимо попечителско съдействие на родител.

Чл. 72 СК предписва, че родителските права и задължения се упражняват заедно и поотделно. Какво става обаче, ако родителите са на различно становище относно даден въпрос? Всеки може да действа сам, предполага се, че действията им са предварително съгласувани. Ако родителят обаче извърши сделка от името на детето, а се окаже, че другият родител не е съгласен, нещата стоят малко по-различно. В теорията се застъпва становището, че сделката поражда действие, ако третото лице е било добросъвестно. Станева не поддържа това становище – закрилата на добросъвестното лице не е принципно положение в закона. От друга страна чл. 72 изрично посочва възможността родителите да упражняват представителната власт поотделно, тя не е предпоставена от съгласуваността на действията. Така че, независимо от добросъвестността на третото лице, сделката ще породи правни последици.

Ограничения на представителната власт – чл. 73 СК. Принципът е, че родителите представляват децата си и им оказват попечителско съдействие само в техен интерес. Ограниченията се отнасят до правни действия, които биха могли да накърнят този интерес.

Чл. 73 (2) СК – всякакви разпоредителни действия с имуществото на детето се извършват с разрешение на РС. Законът изброява някои разпоредителни действия, без това изброяване да е изчерпателно. Разрешителният режим за разпореждане се отнася както до недвижими, така и до движими вещи. Това правило намира практическо приложение най-вече, когато за извършване на сделката е необходима специална форма – нотариална форма или нотариална заверка на подписа. Разпоредителна сделка, сключена без разрешение на РС е унищожаема на основание на чл. 27 ЗЗД, защото представителят на недееспособния не е спазил изискванията, установени за сключване на договора.

Съдът следва да даде разрешение, само при наличие на нужда – потребност на детето, която следва да бъде задоволена, или при очевидна полза за него – от сделката ще последва облага, която ще бъде значителна. Втората хипотеза е доста нереалистична – би следвало да се посочи като изискване, сделката да не уврежда интересите на детето. При преценка на нуждата следва да се изходи от детето, чиято е вещта.

Чл. 15 от Закона за закрила на детето предвижда, че във всеки случай на административно или съдебно производство, по което се засягат правата на дете, то задължително следва да се изслуша. Тази разпоредба вече намира приложение за случаите по чл. 73.

Чл. 73(3) СК – с тази разпоредба се обособяват изрично определени разпоредителни действия, за които законът смята, че по определение не са в полза на детето. В случая не е необходима съдебна преценка – дарение, отказ от права, даване на заем, обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека, поръчителство. Според Станева и тази разпоредба търпи сериозна критика, защото може да се окаже, че такава сделка може да носи изгода.

Задължение за даване на издръжка – това е само задължение, не е право.

Особени права на детето – Закон за закрила на детето. В по-голямата си част тези права се основават на разпоредби от Конституцията, НК.

Право на закрила – тя следва да се осигури от конкретни лица:

родителят – това негово задължение може да се изведе и от чл. 68(1) СК;

административни органи – специализирани служби за обществено подпомагане към общините и създадените към тях отдели за закрила на децата; полицейските органи;

съдът – в предвидени случаи, с определени процедури.

Закрила срещу насилие.

Свобода на вероизповеданието – до 14 г. възраст формата на вероизповеданието се определя от родителите/настойниците. Между 14 и 18 г. възраст тя се определя по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не бъде постигнато, детето може да се обърне чрез отделите за закрила на децата към РС.

Право на участие на детето в определени процедури – детето следва да бъде изслушано в административни и съдебни производства, които се отнасят до неговите права, освен ако изслушването няма да е срещу неговите интереси. За дете, което не е навършило 10 г., се предвижда възможност да бъде изслушано – решението на съда дали да изслуша детето или не следва да бъде мотивирано. Този текст се отразява на някои разпоредби от СК. В случаите, когато съдът следва да прецени дали да изслуша деца между 10 и 14 г., такава преценка вече не се прави, изслушването е задължително.

Б) Представителство и попечителско съдействие.

В) Ограничаване и лишаване от родителски права.

Обща постановка на въпроса.

Родителите може да не изпълняват задълженията си или да злоупотребяват с правата си. В тези случаи срещу тях могат да се предприемат мерки от различно естество – гражданскоправни, административноправни, наказателна отговорност. В СК и Закона за закрила на детето се предвиждат специални мерки, които са предмет на разглеждане в следващото изложение. Мерките по СК са предвидени с цел защита на детето от една страна и санкциониране на родителите – от друга. Тези мерки могат да се предприемат не само при виновно неизпълнение на задълженията, но и при обективна невъзможност за изпълнение – тогава нямат характер на санкции.

Предпоставки за ограничаване на родителските права – чл. 74 СК.

Виновно поведение на родител – чл. 74(1) СК. Поведението на родителя е очертано най-общо, за да обхване всякакви възможни прояви. Родителят застрашава с поведението си личните или имуществени блага на детето – достатъчно е наличие на опасност, за да се приложи ограничаването на родителските права. Законът дава възможност за своевременна реакция.

Обективна невъзможност за упражняване на родителските права и задължения – чл. 74(2) СК. Причините не са изброени изчерпателно. Продължителността на състоянието, причина за обективната невъзможност, се определя като трайно състояние, без изгледи за скорошна промяна. Законът не предвижда състоянието на родителя да създава опасност за детето. Според Станева такова изискване следва да се има предвид, иначе ограничаването може да е неоснователно.

Съдържание на мерките за ограничаване на родителските права.

Законът посочва само една от тях – настаняване на детето на подходящо място. Детето се отделя от родителя, който не може да се грижи за него. Отнема се правото на съвместно живеене, възможността за отглеждане и възпитаване на детето. Законът не отнема на родителя правото да представлява детето и да оказва попечителско въздействие.

Други мерки. Практиката показва, че други мерки не се постановяват, което означава, че родителят не само застрашава интересите на детето, но те вече са увредени – реакцията почти винаги не е своевременна. Теоретично е възможно да има по-лека степен на въздействие – да се отнеме възможността родителят да възпитава; ако родителите са разведени и отделно живеещият родител въздейства зле на детето, да се ограничат срещите с него и т.н.

Процедура.

Процедурата по ограничаване на родителските права представлява исково производство пред РС.

Правото на иск принадлежи на другия родител, прокурора.

Законът предвижда възможност съдът да се сезира служебно – това не е типично за гражданското производство. Съдът рядко се сезира служебно, защото трудно достигат до него сведения, проверка на достигналите сведения също се извършва трудно.

Производството протича по предвидения в ГПК ред.

Лишаване от родителски права чл. 75СК. Това е по-тежка степен на засягане на родителските права, която е съответна на по-тежката степен на нарушаване на правата на детето. Предпоставки – чл. 75(1) СК.

При особено тежки случаи по чл. 74 СК – чл. 75(1), т. 1 СК. Предпоставките са същите като по чл. 74 СК, има степенуване на хипотезата -случаят да е особено тежък. Особено тежък случай – преценката зависи от това кое благо на детето е било застрашено /живот или имущество/; дали е застрашено едно или повече блага; дали опасността е само опасност или вече има и реално увреждане; степента на вина, мотивите – когато поведението е виновно.

Станева приема хипотезите на чл. 75(1), т.2 и 3 като разновидности на т. 1. Това са хипотези на трайно бездействие на родителя. Преди приемането на тази разпоредба, в практиката е съществувало съмнение дали мярката може да се приложи в случаи на бездействие на родителя. Законът сега в това отношение е изричен. Чл. 75(1), т.2 преповтаря хипотезата на чл. 57(1) СК, а т.3 – хипотезата на чл. 57(2) СК.

Процедура.

Правото на иск принадлежи на другия родител, прокурора и също е предвидена възможност за служебно сезиране на съда. Особеност е, че е предвидено участие на съдебни заседатели. Това създава затруднения с оглед особеностите на този вид дела. Понеже съдът може да се сезира служебно, за него е предвидена възможността да постанови повече от това, което е поискано – например ако е поискано ограничаване, да се постанови лишаване, но пък в производството по лишаване от родителски права не е предвидено участие на съдебни заседатели и от това произтичат противоречия. Съдебните заседатели следва да се предвидят или в двете производства, или да не участват изобщо.

Последици от лишаване от родителски права. Отнема се цялата съвкупност от родителски права, а наред с тях и някои други възможности:

Не се иска родителят да даде съгласие за осиновяване на детето, а само мнение – чл. 55(2) СК.

Няма възможност да бъде осиновител – чл. 50 СК.

Не може да бъде настойник, попечител, член на настойнически съвет – чл. 116 СК.

Лишеният поради виновно поведение от родителски права родител няма право на издръжка от децата си, без да се освобождава от задължението да ги издържа – чл. 91(3) СК.

Закрила на детето по Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Тази закрила се прилага паралелно с режима, предвиден в СК. Мерките се прилагат чрез службата за социално подпомагане към общината, от специализираните отдели за закрила на детето. По ЗЗДет са предвидени следните групи мерки – чл. 4 ЗЗДет:

Съдействие и подпомагане в рамките на семейната среда – чл. 4, чл. 23 ЗЗДет. Мерките за закрила в рамките на семейната среда предвиждат осигуряване на помощ на семейството при наличие на проблеми във взаимоотношенията. Изброени са десет групи хипотези, като изброяването не е изчерпателно:

Осигуряване на педагогическа, психологическа, правна помощ.

Консултации, подпомагане на родителите и детето.

Съдействие при нужда за подобряване на социално-битовото положение.

Съдействие при конфликти в семейството.

Насочване на децата към подходяща за възрастта им работа.

Настаняване на детето извън семейството – чл. 26 и чл. 28 ЗЗДет.

Възможностите са: настаняване при роднини, в приемно семейство, в специализирана институция. Те следва да се прилагат в съответния ред.

Приемно семейство – това са двама съпрузи или отделно лица. Фигурата на приемно семейство се появява при ограничаване/лишаване от родителски права, при развод. Детето е прието за отглеждане и възпитаване съгласно чл. 27 (достатъчно е съгласието на близките за приемане на детето – чл. 27 ЗЗДет). С лицата, които представляват приемно семейство се сключва договор съгласно чл. 27(3) ЗЗДет, с който се уговарят правата и задълженията на лицата, срокът за отглеждане, финансиране. Приемните семейства се включват в списъци към съответната общинска служба, като съществува и Национален списък към Агенцията за закрила на детето за потенциални приемни семейства. Когато отглеждането и възпитанието на детето се възлага на близки и роднини, те не се преценяват за годност да полагат грижи за детето. За приемните семейства обаче съществуват специални изисквания, на които следва да отговарят – чл. 32 ЗЗДет. Част от тези изисквания са формулирани като отрицателни предпоставки, някои от които имат юридически характер. Не могат да бъдат приемно семейство:

непълнолетни, поставени под запрещение, ограничени/лишени от родителски права лица;

лица, които са били настойници/попечители или са били приемно семейство, но са отстранени;

осиновители, чието осиновяване е прекратено по тяхна вина;

лица, които не могат да бъдат настойници – преповтаря се текстът на чл. 116 СК. Става дума за лица, които не са годни да изпълняват родителските си задължения, нямат условия да ги изпълняват.

Договорът за приемно семейство се прекратява при предпоставките, посочени в чл. 29 ЗЗДет:

Изтичане на срока на договора.

По взаимно съгласие на страните по договора – това са общинската служба и приемното семейство.

При виновно неизпълнение на задълженията – чл. 87 ЗЗД. За приемното семейство – неполагане на грижи за детето, за общинската служба – неплащане на уговореното възнаграждение.

При осиновяване на детето – в процедурата по осиновяване приемното семейство има право на мнение.

С навършване на пълнолетие от детето.

При смърт на приемното семейство.

При промяна на мярката на закрила – тя може да се промени по съдебен ред.

С отпадане на основанията по чл. 25 ЗЗДет, при които детето може да се настанява извън семейството (установяване на родител чрез припознаване; при отпадане на мярката за ограничаване/лишаване от родителски права).

Мерките се налагат по съдебен ред. Компетентен е РС. Той може да се сезира от родител, прокурор или службата за социално подпомагане. Чл. 28 предвижда бърза процедура за реализиране на делото. Сроковете са кратки. Службата по социално подпомагане може да вземе административни мерки при спешни случаи. Основанията за предприемане на тези мерки са посочени в чл. 25 ЗЗДет като хипотезите са обособени в три групи:

Родителите са починали или са неизвестни; лишени са или са с ограничени родителски права. Станева: Следва да се отбележи, че в първата хипотеза такова дете следва да има назначен настойник или попечител. В тази хипотеза обаче този факт не се взима предвид. Би следвало тази хипотеза да има приложение само ако не е назначен настойник/попечител или ако той не полага необходимите грижи, до момента на назначаване на такъв/назначаване на нов, иначе се игнорира разпоредбата на чл. 109 СК /относно условията за учредяване на настойничество и попечителство/.

Родителите трайно и без основателна причина не полагат грижи за детето.

Родителите се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за детето.

Втората и третата хипотеза на практика се отнасят до предпоставките за ограничаване и лишаване от родителски права, преди налагането му. По СК мярката, която се прилага при наличието на тези предпоставки е настаняване на детето в подходящо място- чл. 74(1) СК. При лишаване от родителски права тази мярка не е предвидена изрично, но в този случай се назначава настойник/попечител и тогава следва да приложим първата хипотеза. Прави впечатление, че съществуват две паралелни производства – по СК и ЗЗДет, за постигане на един и същи резултат. Ако се приложи ЗЗДет, детето ще бъде защитено, без да се засягат родителските права. По СК се постигат и двете. Процедурата, макар и да е съдебна и в двата случая, съдържа различия. По СК местната подсъдност е общата подсъдност за гражданския процес – общата подсъдност по местожителество на ответника, по ЗЗДет – РС по седалището на общинската служба за социално подпомагане. По ЗЗДет освен това не се предвижда възможност за самосезиране на съда.

Мерки на полицейска закрила – чл. 28 ЗЗДет. Целта е да се осигури закрила на детето в особено неотложна ситуация:

детето е обект на престъпление;

съществува опасност от въвеждането му в престъпление;

съществува опасност за здравето му;

оставено е без надзор.

Полицията следва да настани детето в “специално помещение” – тези помещения следва да са в полицейското управление, без възможност за контакт с други лица

ИЗДРЪЖКА

А) Общ режим.

Понятие за издръжка – строго лично, възмездно задължение на едно лице да осигури на определен от закона член на семейството право на средства за съществуване. Задължението/правото на издръжка се простира между роднините по права линия, по съребрена – до втора степен, между съпрузи, включително и бивши – при определени предпоставки. Съществуват общи правила за издръжката и особени случаи на издръжка – на ненавършили пълнолетие, на пълнолетни учащи се, на бивши съпрузи.

Белези.

Семейно правно задължение.

Законово задължение.

Строго лично задължение.

Безвъзмездно задължение.

Издръжка – отграничения.

От договор за издръжка и гледане – договорът не възниква по силата на закона; може да се уговори задължение за издръжка и гледане и между лица, които не са в семейноправни отношения.

От задължение за издръжка при непозволено увреждане – то не се основава на семейноправно задължение, а на обезщетение за причинени вреди.

Предпоставки за правото на издръжка – чл. 79 СК.

Нетрудоспособност на търсещия издръжка – нямат значение причините за настъпването й.

Невъзможност да се издържа от имуществото си. Имуществото в този случай се разбира като понятие, което обхваща цялата съвкупност от имуществени права на лицето. Не се поставя ограничение в обхвата на имуществото. В случая следва да се приложи корективно тълкуване, за да не се остане с впечатлението, че лицето следва преди да потърси издръжка да е изчерпало цялото си имущество. От кръга на това имущество се изключва необходимото жилище, покъщнина и необходимите за ежедневните нужди вещи.

Лица, които дължат издръжка – чл. 80 СК. Законът постановява поредност за търсене на издръжка.

Ред на лицата, които дължат издръжка – чл. 80(1) СК.

Съпруг/бивш съпруг.

Деца.

Родители.

Внуци и правнуци.

Братя и сестри.

Дядо и баба, възходящи от по-горна степен.

Липса на възможност за издръжка – чл. 80(2) СК.

При липса на възможност да се дава издръжка, тя се дължи от лицата от следващия ред. Липсата на възможност означава, че не остават свободни средства след собствената необходима издръжка. Възможността за даване на издръжка винаги е обективна и конкретна – определя се от доходите, имотното състояние, квалификацията на задълженото лице.

Ако в един и същи ред има повече от едно лице, всички дължат издръжка. Тук не става дума за солидарно задължение. Задължението за издръжка е разделно – дължи се частта от издръжка, която съответства на собствените възможности – чл. 80(3) СК.

Ред на лицата, които поучават издръжка – чл. 81 СК.

Няколко оправомощени да търсят издръжка от различни редове. Те следва да търсят издръжка съобразно законовата градация до изчерпване на възможностите. За незадоволените нужди по-далечните редове следва да потърсят издръжка от други лица.

Няколко оправомощени да получат издръжка от един и същи ред. Издръжката следва да се разпредели съобразно техните нужди. За евентуалните незадоволени нужди следва да се обърнат към следващите задължени лица.

Размер на издръжката – чл. 84. Относителните критерии при определяне на размера на издръжката са нуждите на нуждаещото се лице и възможностите на задълженото лице. Нуждите на нуждаещото се лице могат да включват здравословно състояние, възраст, култура, обикновени условия за живот. Възможности – зависят от размера на собствените средства за задоволяване на собствената необходима издръжка.

Особени правила.

Издръжка за минало време – чл. 87 СК. Поначало издръжка за минало време не може да се търси, освен до една година от преди завеждане на иска за издръжка.

Отказ за издръжка за бъдеще време – чл. 88 СК. Такъв отказ е нищожен, не поражда правно действие. Допустим е отказ от издръжка за минало време, допустим е отказ от дължими вече суми по присъдената издръжка, това не е отказ от издръжка.

Доставяне на издръжката.

Ежемесечно плащане – чл. 89 СК. При забава се дължи законната лихва. Начинът на изпълнение се определя от съдът, чл. 183 НК.

Забрана на прихващане на вземане със задължение за издръжка – чл. 90 СК, чл. 105 ЗЗД.

Изменение, прекратяване, погасяване на издръжката.

Изменение на издръжката. Присъдената издръжка може да бъде изменена при изменение на обстоятелствата по чл. 86 СК. Налице следва да е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Изменение може да настъпи и при изменение на обстоятелствата по чл. 79 и чл. 84 СК, възоснова на които издръжката е била определена. Двата елемента са променливи. Начален период на увеличаването/намаляването на издръжката е подаването на иска. По чл. 87 СК – за едногодишен период не може да се иска увеличение, защото нуждаещият се е получавал издръжка въз основа на влязло в сила решение.

Прекратяване – чл. 86 СК. В случая “изменение” на обстоятелствата означава отпадане на някое от тях. Това прекратяване се постановява от съда, със съдебно решение. Възможността за ново присъждане на издръжка обаче остава открита.

Погасяване.

Понятие – реализиране на юридически факт, вследствие на който правото на издръжка се погасява автоматично, без възможност за възстановяване.

Отграничение от прекратяване на издръжката – юридическите факти, които водят до прекратяване са изменение на обстоятелствата по чл. 70 и чл. 84 СК. Прекратяването се постановява със съдебно решение, погасяването настъпва автоматично. Прекратяването не води до окончателно и безвъзвратно погасяване на правото на издръжка.

Обстоятелства, които водят до погасяване:

смърт на задължения или оправомощения – във връзка с личния характер на издръжката;

навършване на пълнолетие от оправомощения;

отпадане на условията за даване на издръжка на пълнолетни учащи се деца;

пълно осиновяване на дете – тогава отпадат задълженията на рождените родители, от момента на влизане в сила на решението за осиновяване;

прекратяване на осиновяването – за осиновителя, от момента на влизане в сила на съдебното решение за прекратяването;

при развод/унищожаване на брака – отпада издръжката, основана на брачната връзка;

след изтичане на 3 г. от развода – правото на издръжка от бившия съпруг има срочен характер;

при встъпване на бившия съпруг в нов брак – погасяването е окончателно и при прекратяване на новия брак не се подновява;

при тежко провинение – чл. 91 СК. Липсва дефиниция на “тежко провинение”. Става дума за поведение на нуждаещия се от издръжка, при което поучаването на издръжка става противно на семейния и обществения морал. Поведението може да се изразява в различни форми – действие, бездействие, еднократна проява, трайна линия на поведение. Адресат на поведението е дължащият издръжката, негов съпруг, възходящи или низходящи. Вследствие на провинението, ако издръжката не е била търсена, правото няма да се породи. Ако издръжката вече се доставя, изпълнението следва да се прекрати.

Б)Особен режим.

Издръжка на ненавършили пълнолетие деца – чл. 82 СК.

Тази издръжка се дължи при всички положения – независимо дали детето е трудоспособно. Макар детето да може да работи, редно е да му се даде възможност да завърши образованието си нормално.

Детето може да има имущество, от което да получава доходи – издръжката се дължи независимо дали детето може да се издръжка от имуществото си. Станева: Това разрешение на закона не е справедливо, защото има деца под 18 г., които работят. ВС е направил опит за конструкция, при която се отчитат поне паричните доходи, които такива непълнолетни лица могат да изкарват – размерът на издръжката се определя чрез съизмеряване на нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжката, чл. 84 СК. След приемането на чл. 82(2) СК обаче при съпоставка с ал. Ч се вижда, че издръжка се дължи винаги, без оглед имуществото на детето. Ако родителят няма средства, които да покрият издръжката, това не означава, че детето следва да се удовлетвори от собственото си имущество – по общите правил за издръжката когато родителят няма възможност за издръжка, то може да се обърне за издръжка към другите лица, които дължат издръжка. Тогава обаче детето следва да отговаря на общите изисквания за да има право на издръжка -–чл. 79 СК.

Има ли право да търси издръжка от родителя си лице, което е сключило брак между 16 и 18 г., или следва първо да се обърне за издръжка към съпруга си, който е на първо място в реда на дължащите издръжка? Родителят дължи издръжка, защото критерият при издръжката на непълнолетни е строго възрастов, а не е свързан с дееспособността. В противен случай на непълнолетния ще се отнеме облагата, която му е дадена по закон.

Размер на издръжката – чл. 85 СК. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжката – чл. 84 СК. Наред с това чл. 85 посочва, че размерът на издръжката, която се дължи от родителя на непълнолетното дете, се определя от МС. С ПМС 38 от 1985 г. границите на размера на издръжката са определени между 15% и 65% от минималната работна заплата за страната. Възможно е съдът да определи размер на издръжката над тези граници – при изключителни нужди на детето.

Издръжка на пълнолетни учащи се – чл. 82(3) и(3) СК.

Този вид издръжка е съществувала по СК от 1968 г. Отменена е през 1985 г. През 1992 г. е възстановена.

Предпоставки .

Право на издръжка имат лица над 18 г.

Да са учащи се в средно или висше учебно заведение – формата на обучение следва да е “редовно”.

Ограничения за възрастта, до която се дължи издръжката – до навършване на 20 г. при обучение в средно учебно заведение; до навършване на 25 г. при обучение във висше учебно заведение.

Значение на имотното състояние. Пълнолетните лица следва да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си. Във връзка с ал. 1 следва да се отбележи, че тук законът изрично упоменава доходите на пълнолетните, следователно по ал. 1 доходите на непълнолетните не са отчетени съзнателно.

Значение на имотното състояние на родителите. Издръжката се дължи, ако не представлява особено затруднение за родителя – чл. 82(3) СК. “Без особено затруднение” – приема се, че родителят може да я даде без да си променя обичайния начин на живот.

Издръжка на бивш съпруг – чл. 83 СК.

Предпоставки.

Важат общите предпоставки по чл. 79 СК – нетрудоспособност и невъзможност да се издържа от собственото си имущество.

Допълнителна предпоставка – чл. 83 (1) СК – да не е виновен за развода.

Срок на издръжката – до 3 г. след прекратяване на брака – чл. 83(2) СК. Този срок може да се продължи по взаимно съгласие на страните или от съда – ако получаващият издръжката е в много тежко състояние, а даващият издръжка може да я дава без особено затруднение.

Правото на издръжка се прекратява с встъпване в нов брак автоматично – чл. 83(3) СК.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: