47. БРАК Обща характеристика. Сключване. Унищожаемост.

Въпрос № 47

БРАК

Обща характеристика. Сключване. Унищожаемост.

Понятие за брак. Източници на СП са Конституцията и СК. В чл. 46 от Конституцията е дадено понятието за брак: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена …“ Първо да направим едно терминологично уточнение с „брак“, от една страна, наричаме самото сключване (те. ЮФ като брак) на брака, а, от друга страна, с термина „брак“ обозначаваме и брачните отношения между съпрузите. В случая говорим за брака като ЮФ.

Бракът е ЮФ и е определен от Конституцията като доброволен съюз между мъж и жена. Съюз – в смисъл на нещо като съгласие с обща цел. Основният въпрос е дали можем да приемем, че бракът е договор, защото всеки съюз се създава с договор за обединяване, но терминът „договор“ е избягнат. Дали бракът е договор или, ако не е, дали поне не е сделка?

Знаем, че сделката е правомерен ЮФ, който съдържа в себе си едно или повече волеизявления на гражданско-правни субекти, насочени към пораждането на гражданско-правни последици и определящи съдържанието на тези последици. При брака волеизявления има – и писмени, и устни. Те са насочени към правни последици, защото възниква правна връзка. Определят ли тези волеизявления най-съществените последици от сделката? Не, нищо не определят! Сключващите брак казват само „да“. Правните последици, които ще настъпят, се определят от закона, и то – в императивен режим, от който съпрузите не могат да се отклонят, дори и да искат. Излиза, че по сега действащата нормативна уредба бракът ням всички признаци на сделката, пък камо ли на договора. Ще се промени ли това положение след въвеждането на брачния договор? Тогава ще има свободно определяне на имуществените отношения с този договор. Той става част от ФС на сключване на брака. Значи, с влизането в сила на новия СК ще можем да определим брака като договор. Брачният договор ще е част от сключването на брака (понятията не са равнозначни).

Ще има предбрачен договор с нотариална заверка на подписите. Това е едно объркващо понятие. Предбрачният договор ще породи действие, само ако бъде сключен бракът. Преди това е все едно дали го има или не. Затова е по-точно да се говори за брачен договор.

Сключване на брака представляват, преди всичко, тези действия, които трябва да бъдат осъществени и, които имат конститутивно значение, за да придобият страните качеството „съпрузи“. Те са уредени в чл. 6-11 от СК. На първо място, законът урежда формата на сключване на брака. Това е форма за действителност и неспазването й води до нищожност. Съгласно чл. 6 (1) „Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака..“ За религиозен брак не можем да говорим. По-точното понятие е „религиозен обред“. Той е форма, но непризната от закона, и затова не води до последиците на брака. Разделянето на църквата от държавата става още през 1945 година с Наредбата за брака. След тази дата религиозният обред не поражда брачни отношения. Дори в чл. 6 (2) има изискване първо да се сключи граждански брак, а след това може да се извърши религиозен обред. Била е предвидена административна отговорност за свещеник, който извърши обред без да му е представен акт за граждански брак. Формата на брака може да се разглежда и като спазване на определени процедурни изисквания при сключването му. Кои са конститутивните елементи от ФС по сключването на брака?

Съгласието, те. същността на брака. Става дума за волеизявленията на сключващите брак. Те трябва да са взаимни, насрещни и то дадени от мъж и жена. Съгласно чл. 7 СК „Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданско състояние.“ Браковете на хомосексуална основа не са уредени у нас. Изводът за недопустимостта на този брак се прави от чл. 46 от Конституцията. Дори и двама приятели да си направят една екскурзия до Холандия и там да сключат брак, този брак няма да бъде легализиран у нас. Не бива тази хипотеза да се смесва със следната: отиват на екскурзия до Кипър мъж и жена, запознават се на кораба и в Кипър сключват брак. Щом бракът е сключен по реда, който изисква законодателството на чуждата страна, този брак трябва да бъде зачетен и у нас, защото не противоречи на българската конституция и не става въпрос за неспазването на съществен елемент от ФС – съгласието е дадено в Кипър. Волеизявленията трябва да бъдат дадени лично, а не чрез пълномощник, дори и той да е снабден с изрично пълномощно.

Волеизявленията трябва да бъдат дадени едновременно. Тук не става въпрос те заедно да кажат „да“, а, просто, процедурата да е единна.

Следващото изискване с конститутивно значение е бракът да е сключен пред длъжностното лице по гражданско състояние. Кое е това лице? Кметът на общината или специално назначено от него лице, капитанът на кораб в открито море, командирите на съответните военни части при война, задграничните представители – консули и дипломатически. Всеки от тези лица си има своята териториална и времева компетентност, от която не може да се отклонява. Не може назначеното длъжностно лице по гражданско състояние в Благоевград да прескочи до Кюстендил, за да съчетае там в брак своята приятелка. Заради това изискване, което беше

нарушено, се наложи да се издаде Закон за уреждане на правните последици на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 от СК – бр. 41 на Държавен вестник от 1999 година Нарушението бе от лица, които са действали публично без да са имали това право, включително и обредни домове.

Съгласието трябва да бъде безусловно Никакви уговорки не може да съдържа това волеизявление. Не може де се каже: „да, ако ми дадат обещания Мерцедес“.

Формата на волеизявленията – законът изисква длъжностното лице първо да запита, а след това мъжът и жената да подпишат акта за брак. Писмената форма поглъща устната.

Подписите трябва да се положат в акта за граждански брак. Актът съдържа определени реквизити, които намираме в Закона за гражданската регистрация. Документът не може да бъде в свободен текст. Няма ли реквизитите , няма акт.

Чл 10 (3) СК изисква актът за граждански брак да бъде подписан и от длъжностното лице по гражданско състояние. След този ЮФ бракът се смята за сключен. Обявяването на това и химнът на Менделсон вече е ритуал.

Горепосочените изисквания имат конститутивно значение. Неспазването дори на едно от тях води до нищожност на брака.

Втората група изисквания нямат конститутивно значение. Те могат и да не бъдат спазени и не се отразяват върху действителността на акта. Отговорност за тях носи длъжностното лице. Те са:

Актът за гражданско състояние се подписва и от двама свидетели И без тези подписи бракът се счита за сключен. Това е нормално, защото как можем да поставяме правните последици на брака в зависимост от волята на трети лица. Представете си, че те кажат „не“ в последния момент. Ако липсват свидетели, бракът се сключва. Длъжностното лице е извършило едно нарушение, но бракът е факт. Подписите на свидетели са изискване с неконститутивно значение. Това е изискване към длъжностното лице, а не за действителността на брака.

В чл. 9 (1) се споменава за публичност I тържественост на сключването на брака. Щом бракът се сключва на общодостъпно’място, това означава, че публичността е спазена. А тържествеността не е абсолютно необходима за действителността на брака. Възможно е най-делово да се сключи брак.

В чл. 9 (1) е казано „в общинския съвет“. Ясно е, че не става дума за кабинета на кмета. В градовете има специално определени зали за тази цел. В любопитните хроники срещаме „брак под водата“, „в пещера“, с парашути“ и т.н. Това е допустимо, но рискът е за длъжностното лице, защото в чл. 9 (2) се говори за преценка на длъжностното лице. Мястото (екзотично) може да се определи от кмета. То може да е дори и под водата, само че длъжностното лице задължително трябва да присъства.

При определени хипотези длъжностното лице може да сключи брака и на друго място, когато някой от присъстващите не може да се яви в общинския съвет по уважителни причини. Такава уважителна причина може да е изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тогава длъжностното лице ще отиде в затвора, за да бъде сключен бракът.

В чл. 8 има изискване за необходимите документи. Всеки от желаещите да сключат брак представя в общината декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 12 и 13 и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13 (1), точки 2 и 3. Целта на тези документи е да се удостовери пред длъжностното лице, че няма пречки за сключване на брака. Липсата им не означава, че бракът не може да бъде сключен. Наличие на някаква пречка могат да бъдат и подправени, неистински документи. Например, лекарят ви е познат и си затваря очите за това, че сте болен от СПИН. Бракът би трябвало да е унищожаем. Значи, валидността на брака е в зависимост от самата пречка, а непредставянето на документите не е порок. После съдът търси дали са налице някакви пречки, което не проблем на чл. 8.

Срок. Съгласно чл. 10(1) бракът се сключва не по-рано от 30 дни от заявяването в общинския съвет. С разрешение на длъжностното лице по гражданско състояние брак може да се сключи и по-рано, ако важни причини налагат това. Значи, законът изисква желаещите да сключат брак да направят писмено заявление в общинския съвет. Заявлението може да бъде подписано и само от един от желаещите, но той трябва да посочи с кого иска да сключи брак, а не просто, че иска да сключи брак. Чл. 10 е отпаднал от проекта за нов СК.

Съгласно чл. 10 (2) длъжностното лице по гражданско състояние проверява самоличността и възрастта на страните … Това изискване също ще отпадне. Ако длъжностното лице не е спазило това изискване, то бракът ще е действителен и ако липсва необходимата възраст за някой от сключилите брак, по-късно бракът ще е унищожаем.

Унищожаемост.

Унищожаемият брак е недействителен брак защото унищожаемостта е вид недействителност. Значи първо трябва да го съпоставим с нищожния брак. За нищожен брак никъде в СК не се споменава, но по същата логика, както в ГП неосъщественият ФС води до нищожност, така и тук при липсата на които и да е конститутивен елемент бракът е нищожен. Обратно, унищожаемият брак е основен на изискванията на чл.96(1), т.2 СК – заплашване.

За причините за унищожаемост нищо няма да кажем, защото те са в отделен въпрос от конспекта (24 въпрос). Продължаваме с характеристиката на унищожаемият брак, като го съпоставим с унищожаемите сделки. Общото е, че и унищожаемият брак поражда действие, както и унищожаемите сделки. Брак между майка и син поражда действие, въпреки че е унищожаем. Тук е налице една възможност да бъде прекратено действието на унищожаемия брак по съдебен ред. До този момент всички трябва да зачитат наличният брак като действителен.

Искът, с който се търси унищожаемост на брака е конститутивен, защото с него се търси една правна промяна на съществуващо положение. А правото да се иска унищожаемост на брака е преобразуващо субективно право. В ГП има една възможност и с възражение да се иска унищожаомост на сделката, но по отношение на брака това е недопустимо.

Процесуалната легитимация в СП също е стеснена. Тя се разглежда в следващия въпрос.

Основната разлика е свързана с последиците от унищожаването. В ГП действието на съдебното решение е ретроактивно. Докато с унищожаемостта бракът се прекратява занапред. Значимостта му през целия изтекъл период се запазва. Значи децата, които са родени, са родени по време на брак. За тях действа презумпцията за бащинство. Имуществото също е по съответния режим.

Заради това, че действието на унищожаването на брака е занапред, се налага едно сравнение с развода. При развод също е налице съдебно прекратяване на брака занапред. Различно е обаче основанието. При унищожаването на брака бракът се прекратява по причини, които са били налице още при сключването му. Обратно, при развода основанията са възникнали след сключването на брака.

Но има сходство в правните последици на развода и унищожаването на брака, ето защо съгласно чл.98(1) СК „Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаването на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода“. При развода голямо значение за последиците има въпросът за вината. Поставя се въпросът как при унищожаването на брака да приложим тези правила. Какво да замести вината? Не винаги бихме могли да работим с вината. Затова законът казва, че значението на вината се замества с термина „недобросъвестност“. Критерият за добросъвестност и недобросъвестност е знанието или незнанието. Този, който е знаел че има пречка, е недобросъвестен. Само в чл.62 ЗЗД добросъвестно значи грижливо.

Когато говорим за добросъвестност при сключването на брака не може да подминем запретените. Едва ли запретеният би могъл да знае за наличието на пречка, така че той е добросъвестен. В другите случаи ще е налице недобросъвестност и на двамата.

Чл.96(1) СК Бракът се унищожава, когато при сключваното му са били нарушени чл.12 и 13:

„Встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот здраво или чест“.

Това обаче е една твърде обща формулировка, особено що се касае де изискванията на чл.12 по процедурните правила за издаване на разрешението. Един чисто теоретичен въпрос – сключва се брак от лице, което е ненавършило 16 години. Какъв е този брак? Появява се съмнение за нищожност. Волята на лицето е правно ирелевантна. Не непълнолетието настъпва на 14 годишна възраст. За липса на воля говорим при малолетните. Ако се опрем на порок на волята, ще видим че пълното запрещение е основание за унищожаемост, а не за нищожност. Виж чл.13(1) т.2.

И едно буквално тълкуване ще ни доведе до извода, че и този брак е унищожаем.

Законът урежда предпоставките за брак – чл 12 за възрастта и чл. 13 за дееспособността. Това очевидно не е случайно. Възрастта не е свързана само с волята, тя е свързана и с чисто физическото узряване на детето. Така че, не можем формално да сравняваме детето с пълно недееспособния. При ниската възраст има морално-етични съображения, които са аргумент за нищожността на такъв брак Но само де лега фаренда може да говорим за нищожност на брака на непълнолетен между 14 и 16 години.

1) Липсата на съдебно решение за разрешаването на брака на непълнолетен като причина за унищожавано на брака (чл.12(2)). В тази алинея конститутивно значение има само съдебното решение. Вътрешното убеждение на съдията не може да зависи от тях. Значи само ако съдебното решение е недействително, се стига до унищожавано на този брак. Напр. разрешението е подписано от друг, а не от председателя на районния съд Унищожаването на този брак става по следния ред. Съгласно чл. 97(1), т.1. Иск за унищожаване на брака може да се предяви при нарушаване на чл.12 — само от непълнолетния съпруг; но не по-късно от шест месеца от навършването на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна. Само от непълнолетния съпруг – той вече е еманципиран, значи може сам да предяви иска. Законът изхожда от идеята, че искът е даден за защита интересите на непълнолетния. Той единствен може да прецени дали да подаде иск. Дори и прокурорът не е овластен за този иск..

Има срок за този иск. СК предвижда да се изчака навършването на пълнолетие и от този момент тече срока за иска в продължение на шест месеца. Ако искът не бъде предявен в този срок, бракът е действителен. Не дори и по време на този срок има възможност искът да не може да бъде предявяван. Това става при две обстоятелства: 1) при бременност на съпругата и 2) при наличието на деца от брака. Общи за съпрузите деца, родени и преди брака, припознати или пък осиновени. Бременността или децата санират брака. Другото становище търси значението на бременността или общите деца като процесуална пречка за предявявано на иск за унищожавано. Материалното право е налице, но е блокирано действието му. Според мен има решаващ аргумент в полза на второто становище. Когато тълкуваме чл.97(1), т.1 можем да изходим от целта на законодателя Интересът на непълнолетния отстъпва пред един друг интерес – този на детето, което се е родило или ще се роди. Но ако бременността не завърши с раждане на живо дете бракът не се е заздравил и искът е възможен. Ако с изтекъл 6-месечния срок се отива към развод Следователно бракът не се санира при тези две обстоятелства, а просто материалното право е блокирано.

2) Следващата причина за унищожаване на брака е двубрачието. Съгласно, чл.13(1 ), т.1 „Не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак“. В случая вторият брак е унищожаем докато не се прекрати предходния брак. С прекратяването на предходният брак, вторият не може вече да бъде унищожен. Активна процесуална легитимация по този иск принадлежи на всеки от съпрузите от втория брак, съпругът от предходния брак и прокурора. В хипотезата на двубрачие има и една специална възможност за иск даже и след като някой от съпрузите по унищожаемият брак е починал. Това означава, че бракът е прекратен. Искът в този случай няма да има за цел унищожаване на брака. Прекратеният брак не маже да бъде унищожаван. Целта е да се установи, че бракът е бил унищожаем поради двубрачие. Защо е необходимо това? Защото смъртта на който и да е от съпрузите предизвиква проблеми в наследяваното. За наследството на починалият съпруг по унищожаемия брак ще претендират двама съпрузи, (този от първия и този от втория брак). Значи целта е да се признае вторият брак за унищожаом и съпругът да не бъде наследник. Така имуществото ще се разпредели на другите наследници по закон без участието на втория съпруг. Легитимиран за този иск е и прокурорът. Значи наследниците трябва да се обърнат към него, за да защитят интересите си. Искът в случая е устаноиителен и решението на съда има установително действие. Установява се налице ли е основанието за унищожаването на втория брак.

3) Третото основание за унищожаване на брака е болестта. Според чл. 13(1 )т.2 „Не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение“.

Тук има една недомислица в закона. Според чл.97(1 )т.3 СК активна легитимация по този иск имат всеки от съпрузите и прокурора. Напълно запретеният не е могъл да се грижи за своите работи и правото би трябвало да е само на него. Другият съпруг не е имало как да не знае, че съпругът му е напълно запретен. И защо да му даваме право да иска унищожаваното на брака. Ако е имал користни подбуди? А ние на всичко отгоре му даваме защита.

Според чл.13(1 ), т.3 „Не може да сключи брак лице, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея“. Това е следващата недомислица в закона. Нормата е установила защита на другия съпруг При негово съгласие бракът може да бъде сключен. В този случай унищожението на брака може да е само негово право. Откъде накъде и другият съпруг да има това право. Щом застрашеният приема болестта и не иска да унищожи брака, защо да признаваме правото на болния. Още пък по малко право има прокурорът да се меси в личния живот на здравия съпруг, който сам знае, че се жени за болен.

4) Четвъртото основание за унищожаване на брака е ако съпрузите са роднини по права линия. Докато трае бракът всеки от съпрузите, плюс прокурорът може да поискат унищожавано на брака За родството съребрена линия до четвърта степен включително е същото.

5) Петото основание за унищожаване на брака е когато той е сключен от лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. С отпадането на осиновяването този брак се санира, но докато съществува осиновяването пък винаги може да се иска унищожаването му.

6) Шестото основание за унищожавано на брака намираме в чл.96(1)т.2 „Бракът се унищожава, когато встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест“.

Заплашване. Текстът е така формулиран, че някои го определят това основание като принуда. Не бива да се смесват физическата принуда и насилието със заплашването.Щом липсва волеизявление при принудата, бракът е нищожен. А тук става въпрос за заплашване т.е. предизвиквано на основателен страх, чрез което се мотивира един или и двамата съпрузи да сключат брак.

Между другото грешка, измама, крайна нужда в СП са ирелевантни. Дори и грешката да е в личността на съпруга, дори измамата да е умишлена, дори и съпругът да е изпаднал в крайна нужда без средства.

Заплашването е малко по-тясно формулирано, отколкото по чл.9 от ЗЗД. Става дума за опасности, които се насочени спрямо лични, неимуществени блага на запрашения и негови близки. Значи, заплахата срещу имуществени блага не е основание за унищожаемост на брака. Ясно е казано в чл. 96(1 )т. 2 СК „…живот, здраве или чест“.

„Близки“ не е дефинирано понятие приема се, че близки са: близките роднини и нероднините. Понятието се характеризира преди всичко с фактическите отношения между лицата. Въпрос на конкретна преценка е и доколко опасността е способна да повлияе на близките, които са предмет на заплахата. Тежестта на заплахата, характера на опасността и личните качества на заплашения и заплашителя се преценяват също конкретно за случая.

Чл.97(1)т.2 посочва кой е легитимиран да предяви иск за унищожаване на брака поради заплаха. Това е само заплашеният съпруг. Неговата вола е била опорочена, независимо дали другият съпруг знае или не знае за заплахата. Този иск се предявява не по-късно от 1 година от сключването на брака. При положение, че заплахата е продължила и по време на сключеният брак това би послужило като основание за развод. Значи след 1 година е открит пътят за развод, защото заплахата е причина за разстройството на брака.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Лични отношения. Имуществени отношения.

Правната уредба е в чл. 14, 15, 16 и 17 СК Уредбата на личните отношения о твърде обща. В голяма степен те са оставени да бъдат регулирани от извънправните регулатори морала и обичаите Все пак, законът съдържа някои по-общи постановки На първо място стои принципът за равенство на правата V задълженията на съпрузите, закрепен в чл 46 от Конституцията съпрузите имат равни права и задължения в брака и в семейството. Чл. 14 от СК преповтаря Конституцията съпрузите имат равни права и задължения е брака. Важността на този принцип има сво1/ исторически смисъл в това, че правата на мъже са били значително повече от тези на жената е; брака. Редно е това да бъде нормативно закрепено днес.

Еднаквите права преминават в едно общо задължение за взаимност. Следващото правило е именно това. Съгласно чл. 15 СК отношенията на съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Общата грижа е развита в чл. 18 – съпрузите са длъжни чрез взаимно разбиране и общ1/ усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Тук няма изискване за еквивалентност, както е в ТП. Това, че някой е давал повече, не му дава право при развод де иска това, което е дал в повече на основание неоснователно обогатяване. Всичко в брака е основателно дадено.

Всъщност чл. 18 СК прекрачва имуществените отношения в посока към неимуществените. По-конкретните правила на личните отношения намират израз в чл. 11 СК при съставянето на акта за сключване на брак всеки заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето.

Друга правна норма с насоченост към личните отношения между съпрузите е чл. 16 съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. По принцип, всеки съпруг има свободата да избира местожителството си. Местоживеенето е нормален белег, едно фактическо състояние и не е свързано с местожителството. Законът препоръчва на съпрузите да живеят заедно Те не са задължени да живеят заедно, това е едно същинско задължение, защото няма как де бъдат принудени да живеят заедно. Може и да не живеят заедно, ако важни причини налагат това. Все пак, този текст има смисъл разделното живеене без важна причина може да се третира като фактическа раздяла, като прекъсване на връзките между тях. Който е напуснал семейството без важна причина, е виновен и е в брачно нарушение. Това е от значение при развод.

Бракът не създава ограничения относно правото на свободно придвижване. Никой не границата не иска съгласието на съпругата, за да ви пусне зад граница.

Съгласно чл. 17 СК, всеки съпруг има право на свобода при избор на професия. Това право се крие в историята, когато съпругът е могъл да спре жена си да работи или той да й избере работа. Според проекта за СК, това право ще бъде стеснено – съпругът ще иска съгласието на другия, ако желае да бъде неограничено отговорен съдружник в СД или КД или да се регистрира като ЕТ, защото неговите кредитора ще могат да насочват исканията си по съдебен ред върху половината от СИО

Ако единият пречи на другия да упражнява професията си, той ще бъде виновен при евентуален развод. Никакво основание за развод, обаче, не са религиозните убеждения, политическата ориентация и т.н.

Обща характеристика на имуществените отношения.

Развитието им е протичало така: До 1962 година е бил възприет принципът на разделност на имуществото, т.е. всеки от съпрузите е оставал титуляр на имуществото си, придобито по време на брака. За да се избегне неоснователното обогатяване в чл. 52 от ЗЛС е бил уреден иск на другия съпруг за част от стойността на това имущество. Всъщност, той е могъл да иска даже част и в натура от реалното имущество. Всеки един развод тогава е бил свързан с чл. 52 от ЗЛС.

За да намалеят споровете, през 1968 година се е наложила уредбата на СИО. Този режим най-пълно съответства на фактическите отношения в едно семейство. Предполага се. че съпрузите с общи усилия допринасят за придобиването на различните имущества по време на брака. Най-голям недостатък на режима на СИО е неговият императивен характер съпрузите не могат да уговарят нищо друго по време на брака и второ те не могат да прекратят това общо притежание докато трае бракът. Именно, за да се даде възможност за избор, в проекта за СК са предвидени три възможности за уреждане не имуществените отношения: 1) режим не общност: 2) режим на разделност и 3) договорен режим. Разбира се съпрузите при сключване на брак няма да са длъжни де определят кой режим избират Ако те не се определили, законът определя кой е общият режим, запазва се режимът на общност Уредена е и една презумпция за отношенията на съпрузите с трети лица. Тъй като по принцип, съпрузите са длъжни да обявят не трето лице какъв е режимът на общност, ако това не е направено, предполага се, че то се избрали режим на общност. Уредбата не общността в проекта е запазена Твърде лаконично е уредена разделността. Тук проблеми с общността не може да има, защото такава при този режим няма В проекта име възможност един от съпрузите да предостави на другия управлението на своето имущество. А тогава кой ще придобива плодовете? Този, който управлява имуществото не дължи връщането на плодовете. Става въпрос за фактическото предоставяне, а не чрез договор. Третият режим на семейно имущество е договорният. Според проекта брачният договор може да съдържа уговорки по четири въпроса: Въпроси, отнасящи се до притежаваното от някого имущество до сключването на брака Досега самото сключване на брака не се отразяваше върху това имущество. Но можеше преди брака съпрузите да си прехвърлят имущество Сега и при сключването на брака един съпруг може да прехвърли свое имущество на другия Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на ограничени вещни пране върху недвижими имоти трябва да бъда’ извършени с нотариален акт. В проекта за СК нотариален акт не е необходим

Въпроси, отнасящи се до имуществото, което ще бъде придобито по време на брака Кое ще бъде общо, кое- лично, ще се определя от брачния договор предварително

Въпроси, отнасящи се до евентуалния размер на дяловете от общите имущества при евентуално прекратяване на брака Става въпрос за поделяне на дяловете, а не на конкретно имущество. Гази уговорка не е предварителен договор, защото не се знае кои имущества ще влязат в дяловете. (Според доц. Марков тази уговорка е много правилна.)

Въпроси, отнасящи се до това как съпрузите ще участват в разходите за нуждите на семейството. Можем да определим, че въпросът е уреден по един и същ начин -съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за нуждите не семейството (и сега, и според проекта). Въпросът е дали с брачния договор може да се отмени тази отговорност? Не може, защото не е в интерес на третото лице (кредитор). В брачния договор може да се определят само вътрешните отношения между съпрузите, а не и отношенията с трети лица.

Формата на договора е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се прехвърлят недвижими имоти пред местно компетентния нотариус, за да може договорът да бъде вписан по общия ред А тези договори, с които не се прехвърлят недвижими имоти, също е предвидено да бъдат вписвани в специални книги при съдията по вписвания те в съответния район.

При сключвано на брак сключващите бран представя удостоверение за сключен брачен договор, за да бъде отразен в акта за граждански брак. Ако няма брачен договор, те подават декларация, с която посочват кой от законовите режими избират.

От облигационното право се знае, че договорите имат силата на закон за този, които са ги сключили. По съгласие на страните те могат да бъдат изменяни. Режимът на брачния договор е по-строг. Веднъж уредени с брачен договор, отношенията не могат да бъдат преуреждани Не е предвидена промяна не брачния договор в проекта. Той важи докато бракът не бъде прекратен.

Не е предвидено още, че ако с декларации сключващите брак изберат един режим, ще могат да го сменят Режимът в тази насока е императивен. Веднъж трябва да се мисли.

В проекта няма никакви правила по отношение на недействителността на брачния договор. Значи, при липса на уредба се прилага ЗЗД. Дали това е оправдано във връзка със сключването и изискванията за действителност, ще се види занапред.

В рамките на тази обща характеристика не имуществените отношения между съпрузите бихме могли да кажем, че законът урежда известно отклонение от общия режим по III. Такова отклонение представлява най-напред самият режим на общност. Той твърде много наподобява съсобствеността. Но при съсобствеността има дялове, тя е дялова, а в СК е бездялова. Освен това, отношенията между съпрузите, които наподобяват някакъв вид договор, губят своята правна значимост Например, когато между съпрузите се извършват услуги, не се прилагат правилата на договор за услуги. Известно отклонение търпят и извъндоговорните източници не облигационни отношения, особено неоснователното обогатяване. Както казахме, всеки допринася за подобряването на имуществото съобразно възможностите си. Също така, не винаги можем да приложим правилата за непозволеното увреждане между съпрузите. Давност не тече при неизпълнение на задълженията в семейството, защото съгласно чл. 115 ЗЗД срокът спира.

Друг особен институт е съвместното разпореждане с общото имущество. Но се урежда самостоятелното управление не общото имущество. Това води до известие представителство, но то не е същото, както в ГП.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: