41. ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ

Въпрос № 41

ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ

  1. Общи бележки. Договорът за превоз е в основата на транспортното право, като подотрасъл на търговското право. Договорът има обща уредба в ТЗ (чл. 367-379) и специални уредби – в зависимост от различния вид превоз, в различни нормативни актове от различна степен. От тях голяма част са заварени от ТЗ, други се приемат сега (чл. 379 – специални нормативни актове). Такива актове са: КТМ (1970 г.), Указ за търговското корабоплаване, Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за БДЖ (устройствен акт основно), Закон за железопътния транспорт (2000 г.) – заменя Устава на железниците, Закон за автомобилните превози.
  2. Понятие за превозен договор.

2.1. Правоотношението се развива между 2 страни – товародател (изпращач) и превозвач. Легалната дефиниция е в чл. 367: По силата на превозния договор превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Според Калайджиев престацията на превозвача е за резултат, а не за поведение.

2.2. Договорът е двустранен и възмезден. Той произлиза от изработката. Има елементи на няколко вида договори – влог (тъй като превозвача трябва да пази товара), поръчка, наем, но е самостоятелен. Договорът има обслужващ характер, защото се сключва в изпълнение на друг договор, обикновено за покупко-продажба – когато тя е дистанционна.

2.3. Предмет – превозване на лице, багаж, товар. Товар и стока може и да са синоними, но товар е по-общо понятие, включва и нещо, което може да не е стока – да не е в обръщение (в гражданския оборот). Товарът трябва да се превози (не пренесе), за да има превозен договор трябва да се ползва превозно средство.

2.4. Страни по договора:

1) Товародател (изпращач). Не е необходимо нито да е собственик на товара, който ще се превозва, нито да е търговец.

2) Превозвач – той задължително е търговец, било по правноорганизационна форма, било по чл. 1, ал. 1, т. 5.

3) Интересно е мястото на получателя в договора. Към момента, в който се сключва спедиционният договор, получателят е трето лице – прилича на договор в полза на трето лица. Има обаче някои съществени разлики:

а. Правото на бенефициера възниква от момента на сключване на договора, а тук не.

б. Освен това волеизявлението на третото лице има важно значение – чрез него правото се стабилизира. При превозния договор не е така – товародателят винаги може да се разпореди освен ако не е издаден товарителен запис, товарът да се придаде другиму.

б. Превозният договор е различен от договора в полза на трето лице – за бенефициера възникват само права, при превозния договор има задължение получателят да плати такса, ако изпращачът не е направил това.

Към момента на сключване на превозния договор получателят е трето лице, в момента, в който получи известие, че на негово име е получен товар, встъпва в правоотношението на мястото на изпращача.

  1. Видове договори за превоз.

3.1. Според предмета на договора:

1) превоз на хора;

2) превоз на товар.

Превозът на багаж е акцесорен към превоза на хора.

3.2. Според вида транспорт:

1) сухоземен (сухопътен): железопътен, автомобилен, коларски;

2) воден: а) крайбрежен и речен (двата са каботажни) и б) превоз в открито море – има различи в режима на двата.

3) въздушен.

  1. Сключване на договора. Офертата се прави от изпращача. Поставя се въпросът дали договорът е реален или консенсуален – зависи какъв е конкретният превозен договор. При железопътен и крайбрежен превоз предаването на товара е елемент от фактическия състав – договорът е реален, трябва да се предаде и приеме товарителницата. По ТЗ договорът е неформален. Според специалните закони останалите видове (въздушен, автомобилен и морски) са консенсуални и формални (изисква се специална форма) – предаването на товара е в изпълнение на сключения договор (през 1999 г. се изменя режимът на автомобилния превоз и от реален става консенсуален).
  2. Превозни документи – различни при различните видове договори, с различно правно значение.

5.1. Товарителница – при железопътен и крайбрежен превоз (има въздушна и автомобилна, но са с различен режим). Значението на товарителницата е, че тя е условие за действителността на превозния договор. Изготвя се в един екземпляр от изпращача и се предава на превозвача при даването на товара (според Калайджиев се подписва и от двамата) и се предава заедно с него на получателя. Съпровожда товара (товарителница). Реквизити: отправна гара (пристанище), получател, индивидуализация на товара, срок и др. Товарителницата не е ценна книга. Товарителницата е документ с доказателствено значение, които свидетелства за сключването на договора, срока, местоизпълнението. Ако товародателят не е изпълнил всичките си задължения, това се вписва в товарителницата и получателя ги изпълнява. Действието на товарителницата се различава по това дали е за железопътен или крайбрежен транспорт:

1) Ако товарителницата е издадена при железопътен транспорт срещу нея превозвачът издава разписка. Значението на разписката е за доказването, че е сключен превозен договор и, че товарът е получен. Тази разписка не е ЦК.

2) Ако е за крайбрежен транспорт срещу нея капитанът на кораб (параходстовот) издава квитанция, която има значение на ЦК. Тази квитанция се предава от товародателят на получателя на стоката, който може да я прехвърли на 3ти лица с джиро (товародателят няма такава възможност). Въпреки, че товарителницата не е ЦК, в процеса на развитието на превозните отношения квитанцията става заповедна ЦК и легитимиран да получи товара е последния джиратар в непрекъсната верига на джирата.

5.2. Автотранспортна товарителница (по Закона за автотранспортния превоз). Тя не е условие за действителност на превозния договор. Нейното значение е доказателствено и се приема, че вписаните в нея обстоятелства доказват получаването на товара и предаването на стоката до доказване на противното. Издава се от изпращача в 3 екземпляра и се подписва от него и превозвача. Според новия закон тя има значението на товарителния запи, т.е. тя е ценна книга, може да се прехвърли както товарителния запис. Може да бъде на заповед или поименна.

5.3. Коносамент – издава се при договора за морски превоз (в открито море). Издава се от превозвача и представлява едностранно волеизявление на параходството, с което то се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на коносамента – последният джиратар във веригата на джирата. Коносаментът е ЦК, може да е на заповед или поименна, която материализира 2 основни права: 1) да се получи товара – само от този, които е легитимиран по коносамента;и 2) право на разпореждане с товара. Товародателят прехвърля коносамента на получателя срещу цената на товара. Според проф. Герджиков не може да се издава коносамент на приносител.

5.4. Товарителен запис – чл. 371. Той се издава при железопътен транспорт и е много сходен с коносамента. Товарителния запис се издава от превозвача по искане на изпращача и представлява едностранно волеизявление, с което превозвачът се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на записа. Товарителния запис е ЦК – заповедна или поименна. Товарителният запис се дава на товародателя и докато стоката се превозва, може да сменя своя титуляр без ограничения. Прехвърлянето на товарителния запис сменя носителя на правото да получи товара – превозвачът трябва да провери непрекъснатият ред на джирата и ако приносителя на товарителния запис е последния джирата, той му предава товара. Товарителният запис не е популярен в практиката, защото той е факултативна възможност след товарителницата. Той се издава по искане на изпращача и е в негов интерес, защото така превозвача признава задължението си и товарителният запис може да се прехвърля. Разлики с товарителницата:

1) Товарителницата се издава от изпращача, а товарителният запис – от превозвача.

2) Товарителницата не е ценна книга, а товарителният запис е ценна книга (материализира правото товарът да се получи);

3) Товарителницата материализира отношенията изпращач-превозвач, а товарителният запис: превозвач-получател.

4) Интересен е въпросът дали товародателят може да променя маршрута и получателя. Ако е издадена товарителница няма проблем. Когато не е издаден товарителен запис превозвачът е длъжен да спази новите нареждания. Ако е издаден товарителен запис и товародателят го върне на превозвача, отново няма проблем да се променят указанията.

  1. Различия между превозните документи, които са ЦК и менителничните ефекти. Общото е, че и 2та типа ЦК съдържат едностранни волеизявления – поема се едностранно задължение да се изпълни нещо. Разликата е в задължението, докато при менителничните ефекти става дума за парична сума, при превозните ЦК се поема задължение да се предаде товар и за титуляра на ЦК възниква право на собственост върху товара и право да се разпорежда с него. Менителничните ефекти са извънсъдебни изпълнителни способи, а превозните ЦК – не са. Джирото на товарителен запис (а и на другите превозни ЦК) няма гаранционен ефект за разлика от джирото на менителничните ефекти.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА

  1. Задължения на изпращача.

1.1. Да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза. Годността се преценява в 2 насоки: 1)съобразно вида на превоза и 2) съобразно вида на товара. При явно неподходяща опаковка превозвачът може да приеме товара, ако изпращачът заяви писмено, че вредите са за негова сметка.

1.2. Да предаде товара със съпътстващите документи, необходими да достигне до получателя. В една категория случаи е същинско задължение (автомобилен, въздушен, морски транспорт), в друга категория случаи е елемент от сключването на договора (железопътен и крайбрежен транспорт). Задължение за предаване на товара няма, когато договорът е с реален характер, защото предаването е елемент от фактическия състав. Според проф. Герджиков това задължение е част от първото, тъй като без съпътстващите го документи товарът не е годен обект на превоз.

1.3. Задължение да плати възнаграждение (превозна такса – навло). Плаща се от изпращача при сключването на договора. Нормата е диспозитивна – страните могат да уговорят нещо различно: отлагане на плащането изцяло или отчасти. Ако се отложи плащането, задължението ляга върху получателя – замества изпращача в определен момент на превозното отношение.

1.4. Да плати допълнителни възнаграждения за услуги и операции, свързани с превоза.

  1. Права и задължения на превозвача:

2.1. Задължения на превозвача:

1) Да провери дали опаковката на товара е подходяща, защото е професионалист. Той има и общо задължение за съдействие при приемане на товара, защото е професионалист и преценява дали товара е в годно състояние да издържи превоза. Според чл. 370, ал. 3: Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка, т.е. необходимо е писмено освобождаване от отговорността, която носи.

2) Да извърши превоза в определения срок и по определения начин. Начинът на извършването на превоза е различен в зависимост от транспорта (камион, шлеп и т.н.) и в зависимост от стоката, която се превозва (хладилни камиони, цистерни и т.н.). Това означава, че превозвачът трябва да избере най-краткия път, но това не е абсолютно задължение – при бедствия трябва да избере най-сигурния път.

3) Да пази товара от приемането от изпращача до предаването му на получателя с грижата на добрия търговец. Това означава: 1) да не допуска липси (отклонения в количествено отношение); 2) да не допуска повреда (отклонения в качествено отношение).

4) Да изпълнява допълнителните нареждания на изпращача. Това задължение възниква при 2 предпоставки:

а) Когато не е издаден товарителен запис/коносамент, защото ако е издаден, посоченото в него лице е легитимирано да се разпорежда с това и то ще дава допълнителните нареждания, а не товародателя.

б) При положение, че превозвача вече не е предал товара или товарителницата, която го съпровожда.

5) Да уведоми получателя за пристигането на товара. От момента на уведомяването превозвачът встъпва в превозното правоотношение на мястото на изпращача. От този момент тече срокът за рекламации за липси и повреди.

6) Да предаде товара на получателя в местоназначението. С предаването се прекратява превозното правоотношение.

7) Ако получателят не получи товара, превозвачът трябва да пази товара, да уведоми изпращача и да чака нареждания. Тава не е задължение следващо пряко от договора, а последица от допълнителни юридически факти. При бързо развалящи се стоки се прилагат правилата за продажба на вещ при забава на кредитора, т.е. превозвача може да ги продаде и да задържи разноски и възнаграждение за превоза.

2.2. Превозвачът има и едно право – на законен залог върху стоките за вземанията си по договора. Превозвачът може не само да задържи, но и да продаде извънсъдебно товара и да се удовлетвори от цената, защото залогът е законен.

  1. Задължения на получателя:

3.1. Да получи товара.

3.2. Да заплати сумите, незаплатени от изпращача.

  1. Отговорност на превозвача. Превозвачът носи специална гражданскоправна отговорност за вредите от неизпълнението на договорните задължения. Общите правила за това са в чл. 373, а специалните в отделни закони.

4.1. Превозвачът отговаря преди всичко за следните случаи на неизпълнение:

1) за изгубване на товара или липса – пълно неизпълнение (пълна липса – товарът е погинал);

2) за частично неизпълнение и частична липса (част от товара е погинал/разграбен)

3) за повреди в товара или качествени изменения или други промени;

4) за забавено изпълнение – неизвършване на превоза в срок.

3.2. Превозвачът според чл. 373, ал. 1 носи обективна отговорност, следователно той отговаря и за случайно събитие. Ал. 1 е заимствана от ЗЗД, а в него от старя унгарски закон и т.н. От тази разпоредба се извежда разликата между случайно събитие и непреодолима сила. На базата на тази норма се вади извода, че непреодолимата сила е квалифициран случай на случайното събитие, което е свързано с рискове, непреодолими с нормалното ниво на техниката и чужди на нормалната търговска дейност (напр. ако при ЖП превоз товарът пламне от искра от локомотива това е случайно събитие, а ако причината е гръмотевица – непреодолима сила). Има 3 случая в които превозвача не отговаря: 1) непреодолима сила; 2) ако вредата се дължи на вътрешни качества на товара; 3) ако вредата се дължи на некачествена опаковка, а изпращачът е дал съгласие за превоза. Във връзка с императивното правило на ал. 1 е и ал. 3, която гласи че, недействителна е клауза, поради която превозвачът може да се освободи от отговорност. Тази разпоредба е въведена в интерес на сигурността в оборота, тъй като става дума за обективна отговорност.

Аналогично правило на чл. 373 ТЗ има в чл. 68 от Закона за автомобилния превоз. Там дори в ал. 2 изрично е казано, че превозвачът не може да се освободи от отговорност заради повреди в самото превозно средство или заради вина на водача. Това обаче не е ново положение, защото се включва в общата хипотеза на чл. 373, ал. 1. В този закон то е изрично посочено, защото е заимствано от международни договори, уреждащи автомобилния превоз. Обективната отговорност е лимитирана с обезщетението, което трябва да заплати превозвача, като нормите за това са в специални закони. Според чл. 71 ЗАвП обезщетението при липса не може да бъде повече от 50 лв. на килограм бруто липсващо тегло. Това правило е диспозитивно, но ако страните не уговорят друга съществуват граници. 500 лв. на багажна единица е границата за обезщетение при превоза на товар.

3.3. Ангажиране на отговорността на превозвача, когато има повреда. ТЗ урежда рекламационно производство в чл. 373, ал. 5: След като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването. Ако няма уведомяване в този срок превозвачът не отговаря, т.е. срокът е преклузивен. В специални закони това правило е доста по-развито и обхваща и други случаи на неизпълнение от страна на превозвача, а не само повреда.

Според Кацарски това е единственото място в търговското право където са нормативно уредени рекламационни срокове и производства. Едномесечният срок не е давностен (по чл. 116 ЗЗД), тъй като става дума за извънсъдебно уведомление. Законът е предвидил специален давностен срок за превозния договор – вж. т. 7.

3.4. ТЗ в чл. 373, ал. 4 регламентира хипотезата, когато изгубения товара се намери: Ако изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя сметка.

3.5. И тук превозвачът може да ползва и други превозвачи, без да е необходимо изрично овластяване за това (използва се най-често при комбинирани превози или при такива с международен елемент). Когато превозвача използва други превозвачи той носи лична отговорност за техните действия (чл. 374, ал. 1). Това правило не е в отклонение от общите принципи за отговорност за чужди действия. За разлика от деликтната отговорност, при която отговорност за чужди действия се носи само ако е изрично предвидена в закона, то при договорната отговорност длъжникът по принцип отговаря за поведението на 3тите лица, които е ангажирал, защото 3тите лица не са страни по договора и кредиторът няма отношения с тях.

Всички превозвачи отговарят солидарно по отношение на изпращача, респективно на получателя (ТЗ урежда хипотеза на активна солидарност). Това означава, че изпращачът или получателя на товара имат пряк иск не само към превозвача, с които са в преки отношения, но и но и към всички превозвачи, участвали в превоза. Това правило се извлича от изр. 1 на ал. 2 на чл. 374: Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз. Превозвачите встъпват не само в правата, но и в задълженията, без да е необходимо да се спазват общите правила за цесия и встъпване в дълг.

Всеки превозвача, който в момента упражнява фактическата власт върху товара може да упражнява заложно право върху товара (законен залог) като обезпечение на правото на вземане по превозния договор. Законният залог се упражнява до изпълнението на задължението спрямо всички превозвачи. Последният превозвач има правото да упражнява това право от името на всички по веригата – има активна легитимация ® изпълнението на всеки един от тях погасява задължението спрямо всички (втори случай на активна солидарност).

  1. Договор за превоз на пътници.

4.1. Определение – договор между физическо лице и превозвач, с който превозвачът се задължава да превози лицето от едно до друго място срещу заплащане на определен възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, неформален по общите правила на ТЗ (по някога е формален). При автомобилния транспорт договорът също не е формален.

4.2. Билетът има доказателствено значение, а не е форма за действителност. Той легитимира пътника като страна по превозния договор и не може да се прехвърля. Поставя се въпросът дали все пак не е ЦК материализираща правото на превоз – според Калайджиев не е. Когато билетът е поименен (при въздушен превоз) той не може да се прехвърля на 3то лице. Ако обаче не е поименен, може да се прехвърли преди започването на превоза.

4.3. Задължения на превозвача:

1) Да превози пътника и личния му багаж със съответното превозно средство както е уговорено.

2) Да осигури удобството и сигурността на пътниците според вида превозно средство и разстоянието.

4.4. Задължения на пътника:

1) Да заплати превоза.

2) Да спазва реда, определен за съответния превоз.

  1. Превоз на багаж. Според Калайджиев тук не става дума за превоз на ръчния багаж. Превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози вещи на пътника с превозното средство, с което той пътува и пътника има право да ги получи в мястото до което пътува. Договорът е акцесорен – съпътства договора за превоз на пътници. За него субсидиарно се прилагат правилата за превоз на товари. Особеността е, че изпращачът и получателят на това са едно и също лице, което има багажната разписка, доказваща правото да получи багажа.

Според проф. Герджиков правото да се сключи този договор е на лице, снабдено с документ за превоз за същото превозно средство. Има две разновидности: 1) ръчен багаж – под надзора на пътника (има определени норми за ръчен багаж); 2) багаж в същото превозно средство, но не под надзора на пътника – отговорността е на превозвача.

  1. Правно положение на получателя на товара – вж. № 57, т. 2.4.
  2. Погасителна давност. Има специална погасителна давност за вземанията на изпращача, получателя и пътника за вреди, причинени от превозвача – 1 година. Давностния срок започва да тече:

1) От деня, в който товара е предаден на получателя или деня, в който е трябвало да му се предаде, т.у. в рамките на срока на договора.

2) От настъпването или узнаването на вредата (най-често случаи на смърт или телесна повреда), но с 3 годишен краен срок

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: