36. Заем. Заем за послужване. Заем за потребление

36. Заем. Заем за послужване. Заем за потребление

Заемът се урежда не само в гражданското, а и в търговското право. Има различни видове заем, затова се говори за заемни отношения.

Общото за заема като родово понятие е, че едно лице (заемодател) предоставя една вещ или една парична сума на заемателя, който, след като си послужи с нея, следва да я върне на заемодателя, или след като я употреби, следва да върне друга заместима вещ от същия вид, количество и качество.  Договорът се счита за сключен след постигане на съгласие и предаване на вещта.

ЗЗД урежда два основни вида заем: обикновен заем, наричан често заем за потребление, и заем за послужване. Разликата между тях е в това, че при заема за послужване заемодателят не прехвърля правото на собственост на отдаваната под наем вещ, а при заема за потребление прехвърля-собствеността и заемателят може да се разпорежда с нея по своя преценка, като при ползването я консумира и следва да се върне друга вещ на заемодателя. Този договор може да бъде възмезден, докато при заема за послужване въобще не може да се уговори заплащане на възнаграждение за заемодателя, тъй като това ще бъде наем.

В ТЗ е уреден банковият кредит, който също е вид заем.

ІІ. Заем за послужване (чл. 243-249 ЗЗД)

1. Определение и характеристика

С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне (чл.243).

Договорът е: 1/реален – за сключването му е необходимо, освен постигането на съгласие, и предаването на вещта, предмет на заема. Предаването се счита за извършено, когато се създаде възможност за заемателя да ползва вещта (напр. връчване на ключовете за апартамента). 2/едностранен– поражда задължения само за едната страна – заемателя; заемодателят няма задължения, защото предаването на вещта е елемент от фС, необходим за самото сключване на договора;  3/безвъзмезден– ако се уговори възнаграждение, ще се превърне в наем. 4/Д-ра за заем е неформален д-р.

Предмет – непотребими индивидуално определени вещи/движ.и недвижими/. Страни – заемодател и заемател /всички фл и юл/.Не се изисква заемодателят да е собственик на вещта, достатъчно е той да има управителни правомощия, защото този заем е акт на управление, а не на разпореждане с вещта. Носителят на вещно право на ползване, както и наемателят на една вещ, могат да ги отдават в заем. ако не е уговорено противното.

Действие на договора – той поражда задължения само за заемателя. Но в отд.случаи могат да възникнат и задължения за заемодателя и тогава заемът ще се превърне в несъвършен двустр.д-р.

2.Задължения на заемателя: а)да се грижи за наетата вещ като добър стопанин, дори повече – да
предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи (чл. 244).  Това е така, защото договорът е изключително в негов интерес. Ако не изпълнява тези задължения, той дължи  обезщетение за всички вреди, настъпили както по причини, за които отговаря, така и за тези, за които не носи отговорност – напр. непреодолима сила. От тази отговорност той може да се освободи само ако докаже, че тези вреди биха настъпили и при неговата изправност. Той трябва да я ползва съобразно уговореното, а когато не е уговорено – съобразно нейното предназначение.

б)да заплаща обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на вещта. Ако е заплатил и някакви извънредни разноски, които са били необходими и неотложни, той може да си ги иска от заемодателя.

в)да уведомява заемодателя незабавно за всички повреди или посегателства върху вещта.

г)да върне на заемодателя вещта след изтичане на уговорения срок или след уговореното ползване, заедно с плодовете, ако е дала такива и ако не е уговорено друго. Но заемодателят може да иска връщането и предсрочно, ако сам неотложно се нуждае от нея поради непредвиден случай или заемателят умре или не изпълнява задълженията си по б. „а“.

Пр неизпълнение на тези задължения, заемателят дължи обезщетение на заемодателят и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже че те биха засегнали вещта и при неговата изправност. Ако вещта е дадена в заем на няколко лица, те отговарят солидарно.

3.Задължения на заемодателя: а) да съобщи на заемателя за скритите недостатъци на вещта.

4. Прекратяване на д-ра – а/ с изтичане на срока, б/ предсрочно, ако заемодателя се нуждае от вещта неотложно, в/заемът без срок може да бъде прекратен по всяко време.

ІІІ. Заем за потребление(обикновен заем)/240-241 ЗЗД/

1. 1. Определение и характеристика

Заемът за потребление е съглашение, с което заемодателят предоставя на заемателя в собственост пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,

Договорът е неформален, едностранен и реален. Ако е сключен в писмена форма, но без предаване на вещта, има силата на предварителен договор за заем. Може да е безвъзмезден или възмезден. При паричния заем може да се уговори възнаграждение под формата на лихва. Уговорката за лихва трябва да е писмена (чл. 240 ал.2). Това не важи за банките.

С д-ра за заем: 1/ се прехвърля собствеността – той е разпоредителна сделка, защото заемодателят се лишава от собствеността в/у вещите., 2/предмет на д-ра са пари или заместими вещи,3/д-рът е неформален, 4/ д-ра е едностранен и възмезден – може да се уговори лихва -писмено.

Предмет на договора са вещи, които имат качеството да се заместват с други от същия вид, количество и качество. Най-често – потребими вещи.

Форма – по принцип е неформален (това не се отнася за банковия паричен заем). Страните са също заемодател и заемател. Заемодателят трябва да е собственик.

2.Действие на договора – Задължения на заемателя: * да върне заетите вещи или пари от същия вид, количество и качество; рискът от случайно погиване на вещите се носи от заемателя. защото той е собственикът. Той трябва да ги върне в уговорения срок. а ако не е уговорен – един месец след поканата. За заемодателя по пр-п не възникват задължения, но той отговаря за скритите недостатъци.

IV.Банков кредит – Договор за банков кредит/ДБК/  -правната му уредба е в ТЗ.

Той е активна банкова сделка. Има два вида отношения –преддоговорни и следдоговорни. Преддоговорните се осъществяват в предварителна проверка за изясняване на наличния капитал, приходите, способите за обезпечение представени откредитополучателя, а банката дава информация за условията на кредита.  Заемателят е длъжен да даде необх.сведения във връзка със сключването  и изпълнението на д-ра. Чак когато банката се убеди, че има условия , се сключва д-ра за кредит.

Д-ра зе кредит е консенсуален, а не реален д-р. Счита се за сключен след съгласието на страните. Той е формален –писмена форма. Възмезден д-р. За разлика от д-ра за влог или разплащателната сметка, той винаги е срочен. Срока има значение за определяне на облигационните отношения м/у страните –определяне на лихвата. Кредита  взав.от срока може да бъде кратко-, средно- и дългосрочен. Тези д-ри се сключват на основание изискванията на ТЗ и вътрешните правила на банката.

Отграничение на банковия влог от заема: *при банковия кредит, едната страна винаги е банката. *Заема е реален д-р, а банковия кредит е консенсуален, *заема е неформален, а кредита формален д-р, *кредита е винаги възмезден.

С ДБК банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.  Заемателят плаща лихва по кредита, д-ра е в писмена форма. Предмет – отпускане на парична сума за опр. цел (ДБК е винаги каузален), при опр. условия и срок  Страни: а) заемодател – банка; б) заемател – банка или др. субект; Условие за действителност – писмена форма. Срок – за разлика от ДБВ задължението е изпълняемо преди срока, но не е предсрочно изискуемо, освен в предвидените в ТЗ случаи – кредита не се използва за целта, за която е отпуснат; заемателят предоставя неверни сведения; обезпечението стане недостатъчно; заемателят е със влошено фин.състояние. Обезпечения – лични и реални (поръчителство, залог, ипотека). Изменението, прекратяването и развалянето на договора са подчинени основно на договора за заем – неплащане на междинните вноски, -развалянето.