27. ПОГАСЯВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ Основания. Прихващане на насрещни задължения. Други основания за погасяване на облигационните отношения.

 

Въпрос № 27

ПОГАСЯВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ

Основания. Прихващане на насрещни задължения. Други основания за погасяване на облигационните отношения.

Изпълнението – естествен начин за погасяване на облигационните отношения – /важи всичко от въпрос № 25 – Изпълнение/

ПРИХВАЩАНЕ НА НАСРЕЩНИ ДЪЛГОВЕ

Прихващане на насрещни дългове или компенсация е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкотo от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което дл. има към своя кредитор. Погасяването е пълно ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер или частично – ако няма такъв.

Чрез компенсацията се избягва едно двойно плащане. И това наистина е така. Ако А дължи на Б 1000 лв. и Б дължи толкова на А, не ще е необходимо и двете лица да си броят тези пари. Ще е достатъчно едното лице да заяви, че прихваща въпросната сума. Това е при т.нар. пълна компенсация. При частичната компенсация сумите не са еднакви, а са различни като се погасява по-малкото от тях.

Правна същност на компенсацията. Тя съществува за да може да се избегне едно основно плащане. Компенсацията дава гаранция на всеки от насрещните кредитори с/у евентуалната неплатежоспособност на другия. Ако ви платя 1000 лв., които ви дължа, сигурен ли съм, че ще получа от вас 2-те хиляди лв., които ми дължите? Не е ли по-добре да задържа стойностите, които дължа, за да обезпеча с тях за стойностите, които ми дължите – да гарантирам с моето задължение моето вземане? Така всякакъв риск е изключен.

Компенсацията функционира още като средство за погасяване на насрещни задължения. Когато компенсирам, не изпълнявам насрещното си задължение не толкова и не само за да гарантирам своето вземане с насрещното си задължение, а за да се освободя от това си задължение чрез насрещно вземане. Искам сам да си платя с това, което дължа.

По стария ни ЗЗД компенсацията действаше автоматично. В момента, в който 2 лица се окажат насрещни длъжници, вземанията им се погасяват автоматично до размера на по-малкото от тях.

По днес действащия ЗЗД компенсацията не настъпва автоматично. Тя е р-тат от едностранното волеизявление на един от двамата длъжници. „Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата“ – чл.104(1). Това показва, че компенсацията е правна сделка на компенсирания. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по силата на з/на или без знанието на длъжниците, а по волята на един от насрещните длъжници. Изявление за прихващане може да направи всеки един от двамата насрещни дл. – чл.103(1). Прихващането по нашето право съставлява едно суб. право от категорията на погасителните потестативни права.

Погасителният ефект на това изявление логически би трябвало да настъпи за в бъдеще.

Предпоставки на компенсацията

Чл.103 ЗЗД предвижда 6 предпоставки за да бъде допусната компенсацията:

1. Необходимо е да съществуват 2 дълга. Трябва 2 лица да си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, без значение на какво основание двете лица си ги дължат.
2. Идентичност на субектите по двете правоотношения.

а) 2 лица си дължат взаимно – чл.103(1) – компенсацията е допустима само при насрещни вземания, само при дълг и вземане м/у едни и същи лица. Компенсацията е погасително потестативно право, което може да се упражни само от титуляра на правото. Има хипотези при които тя е недопустима от титуляра – това е при поръчителството. Поръчителят може да иска прихващане на това, което кр. дължи на дл. – чл.142 ЗЗД.

б) залогодателят за чужд дълг, както и ипотекарният дл. за чужд дълг, дл-кът по цедираното вземане също могат да извършват компенсации ако прихващането е било възможно

3. Еднородност и заместимост на двата насрещни дълга. Това са пари или еднородно заместими вещи. Такъв трябва да бъде предметът на двата дълга за да мога да се прихванат. Не може да се прихваща задължение за индивидуално определена вещ със задължение за заместима вещ. Могат да се компенсират само задължения, които имат за предмет количествени вещи (такива, които се мерят, теглят или броят), защото само тия вещи се представляват и заместват една с друга.
4. Изискуемост на активното вземане. Кр. не може да иска изпълнение преди вземането му да е станало изискуемо. Същото важи и за прихващането. Дл. не може да компенсира зад. си с такова свое вземане, чието изпълнение той още не може да иска, което не е още изискуемо.
5. Ликвидност. Необходимо е насрещните вземания да са ликвидни – т.е. безспорно установени по основание и по размер. Дълговете са установени по основание, когато тяхното съществуване е безспорно. Те са установени по размер когато доказването на същите не трябва тепърва да става в един процес.
6. Действителност на двете вземания. Вземането, с което се компенсира (активно, насрещно вземане, трябва да бъде действително).

– не може да се извършва компенсация със вземане, което е лишено от правно основание или което произтича от договор, противен на закона

– комп. не може да се извърши и ако на насрещното вземане може да се постави едно възражение

– въпреки това може да се компенсира със вземане, което е погасено със давност при условие, че е съществувала възможността компенсацията да се извърши и преди изтичане на давностния срок. Комп. се извършва чрез компенсаторно волеизявление. Това е едностранна правна сделка. Няма изискване за форма за валидност. То е неоттеглимо.

Действие на компенсацията

Чрез компенсацията двете насрещни зад. се считат за погасени до размера на по-голямото от тях. Погасяването настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие. То наред с конститутивния си (погасителен) ефект има и декларативно действие – обявява, че насрещните действия всъщност са погасени вече в момента, когато са се срещупоставяли годни за компенсация.

Комп. не е допустима когато може да се приложи възражение за неизпълнен договор или не са еднородни и заместими престациите.

Недопустимост на компенсацията

Комп. се извършва чрез едностранно волеизявление. Има обаче случаи, когато в интерес на единия кредитор компенсационното волеизявление на насрещния кр. няма погасително действие. Това действително може да настъпи ако закриляният от з/на кр. даде съгласието си за него. Тогава комп. се превръща във факултативна. Тя е такава защото е необходимо кр., в полза на когото е установена една пречка за компенсиране, да се откаже едностранно от тази облага. Кои са тези случаи?

1. Умишлени непозволени деяния. Дл. не може без съгласието на насрещния кр. да компенсира своето вземане с онова свое зад., което е породено от умишлено непозволено деяние. Този, който умишлено е напакостил другиму, трябва да поправи вредата, а не да да се опитва да компенсира с това, което има да взема – чл.105.
2. Несеквестируеми вземания. Комп. е една форма на принудително изпълнение. От тук следва, че с/у вземания, с/у които не се допуска изцяло или отчасти прин. изпълнение, не се допуща и комп. Не може да се налага запор в/у вземания за издръжка, в/у трудови възнаграждения и др.
3. Чл.105 не допуска комп. с/у вземания на държавата за данъци. Тази комп. може да стане само със съгласието на финансовата администрация. Тя е една факултативна компенсация.
4. Може в интерес на двете страни да е уговорено, че комп. изявление на която и да е от тях няма да има погасително действие. Тогава те са се отказали от компенсацията. Същата може да стане, но само при взаимно съгласие.

Видове компенсации

1. Погасителното действие на комп. настъпва като резултат от едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници. Това е т.нар. обикновена комп. При нея погасяването на двете насрещни ликвидни изискуеми зад/я до размера на по-малкото настъпва с обратно действие. Погас ефект на това действие се проявява извънсъдебно.
2. Съдебна или евентуална комп. Иначе стоят нещата, когато вземането на насрещния кр. не е ликвидно – когато то е оспорено в съществуването или в размера си. Извънсъдебно изявление на това спорно вземане не ще може да предизвика погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Не ще има такава последица и възражението за прихващане, противопоставено на иска на кр. по пасивното вземане. Кредиторът на оспореното вземане може да компенсира с него безспорното си задължение само ако неговото вземане бъде уважено от съда – чл.104(1). За тази цел той ще трябва да предяви насрещен иск в предявени с/у него иск за насрещното му задължение.
3. Договорна компенсация. Когато липсват законови условия за компен-сиране, страните може да са се отказали от компенсиране. И въпреки липсата на законовите условия, въпреки противната им уговорка, насрещните длъжници се задължават да прихванат насрещните си вземания. Една от страните дължи например опр. вещ, а другата – пари, компенсация не е възможна. Но страните въпреки това я уговарят.
4. Факултативна компенсация. За нея говори чл.105. Кредиторът, в чиято полза е установена една пречка за компенсиране, се отказва от нея, за да може да се извърши компенсацията. Тук спада и случаят, когато кредиторът се отказва от един срок, установен в полза на неговия длъжник и компенсира с изискуемото си вземане.

П О Д Н О В Я В А Н Е .

Подновяване или новация, наричаме договорно, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Следователно новацията има двойна действие:

1. Тя създава едно ново задължение. Затова именно се нарича новация. Тя е способ за възникване на облигационно отношение.
2. Тя погасява едно задължение. Това второ действие на новацията е основанието тя да се зачисли способите за погасяване на задълженията.

Предпоставки.

1) Наличност на правно валиден стар дълг, който се погасява.

а\ Всеки новационен д-р предполага дълг, който предстои да бъде погасен, за да отстъпи мястото си на друг нов дълг. Ако такъв стар дълг не съществува, няма какво да се новира. Би липсвало основание на новационен д-р, ако този дълг е нищожен, нищожен ще бъде новационния д-р.

б\ Едно унищожаемо задължение може да бъде новирано – например задължение, което е било поето при опорочена от грешка, насилие, измама или крайна нужда воля на Дл. Но новото задължение ще бъде също унищожаемо. Ако пък новацията е последвала, след като този, който е имал право на унищожението, знае основанието за атакуване на задължението, трябва да се счита, че той мълчаливо се е отказал от иска си за унищожение.

в\ Може да бъде новирано и едно условно задължение. Но създаденото на негово място ново задължение ще бъде подчинено на същото условие. Но страните могат да дадат на новационното си съгласие и друго значение- те са властни да заменят едно условно задължение с едно безусловно.

г\ Може да бъде новирано и задължението без иск за изпълнение. Щом такова задължение може да бъде валидно платено, то може да бъде и валидно новирано. Няма никаква пречка да се новира задължение, станала „естествено“ вследствие на това, че е покрито с давност.

2. Възникване на нов дълг на мястото на стария. За да имаме новация, необходимо е новационния д-р да да поражда нов валиден дълг на мястото на стария, който се погасява.

а\ Няма новация, ако новото задължение е нищожно. В този случай старото задължение не може да се счита погасено, то не е заместено с ново.

б\ Няма новация, ако новото задължение не погасява старото, а съществува наред със старото и независимо от него.

в\ Ако пък новото задължение е условно, новацията ще бъде подчинена на същото условие, на което е подчинено и това задължение.Настъпването на това условие води до отпадане на нововъзникналото задължение и едновременно възкресява (условно) погасения стар дълг.

3. Разлика между погасения и новосъздадения дълг. Необходимо е м\у стария дълг, който се погасява и новия дълг, който се създава, да съществува една отлика. Новацията по естеството си предполага един нов елемент в състава на облигационното отношение. Отликата м\у старото и новото обл. о-е трябва да засяга някои от съществените му елементи. Новият елемент в новото облигационно отношение трябва да се отнася или до предмета на задължението, или до личността на Дл. или до тази на Кр. Затова няма новация, ако е само продължен срокът за изпълнение на задължението. Срокът е несъществен елемент на задължението и неговото продължаване не внася никакво съществено изменение в старото обл.о-е.
4. Способност на страните. Новацията по естеството си съставлява отказ от право. Оттук следва, че валиден новационен д-р може да сключи само онзи Кр който може валидно да се отказва от правото си- който е способен да се разпорежда с него. Същото важи и за Дл. Щом той поема ново задължение на мястото на старото, необходимо е да е способен да поема задължения.
5. Намерение за новация. Без намерение за новиране не може да има новация. Това намерение не маже да се предполага. Всяка новация предполага отказ от вече придобити права.

Видове новация.

1. Обективна новация, при която Дл. поема по съглашение с Кр. нов дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на стария дълг- чл.107(1)

В този текст нашият ЗЗД урежда само обективната новация- не и субективната със смяна на субектите по обл. о-е. „задължението се подновява, когато се замени с друго“. Това е именно същественото при обективната новация. При нея Дл. и Кр. остават същите. Разликата м\у старото обл. о-е , което се погасява и новото, което възниква на мястото на старото, не се отнася до субектите му.

Обективната новация е това съглашение, с което се погасява едно облигационно отношение, като се създава на негово място ново, различно от досегашното по предмета на престацията или основанието на задължението.

– Разлика в предмета е например налице, когато на мястото на задължението да плати цената (в пари) купувачът на един имот се задължи да се грижи пожизнено за издръжката на продавача на същия или когато се постигне съгласие за престиране на друга вещ вместо дължимата.

– Разлика в основанието. И тук Дл. и Кр. са същите лица. Новият елемент се заключава в промененото основание на задължението. Уговаря се например сумата, вложена у Дл. да остане у нега като получена в заем.

2. Субективна новация. Обл. о-е е трансформирано и когато, макар и дължимата престация да остава същата, настъпва промяна в субектите на отношението.

Възможно е Дл. да престане да бъде такъв, защото друг със съгласието на Кр. се е задължил на негово място. Възможно е Кр. да престава да бъде такъв, защото с негово съгласие Дл. се е задължил към друго лице.

И в двата случая говорим за субективна новация. В първия- пасивна субективна новация, а във втория случай- активна субективна новация. И в двата случая настъпва погасяване на задължението.

а\Пасивна субективна новация:

– Когато Кр. се съгласи да освободи досегашния си Дл. , защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния Дл., казваме, че е налице субективна новация със смяна на длъжника.

– Тази смяна не може да стане без съгласието на Кр. Той трябва да приеме новия Дл. и да освободи стария. Няма новация, ако Кр. приема нов Дл. , без да освобождава стария.

– Смяната на Дл. може да настъпи:

= Без съгласието и знанието на Дл. , когато трето лице (новия длъжник) дарствено интервенира. Тогава е налице експромисия. Например Христов предлага на Петров, наемодател на племенника му Василев – без знанието на Василев, да приеме него Христов за Дл. на наема, който Василев му дължи, като едновременно освободи Василев от този дълг. Петров приема, Василев се освобождава от дълга, а Христов става единственият Дл. на Петров.

= Смяната на Дл. може да стане и със съгласието и участието на стария Дл. Тогава новацията е предизвикана от този Дл. Той е натоварил третото лице да се задължи на негово място и Кр. е приел. В този случай говорим за делегация, която от своя страна може да бъде съвършена и несъвършена.

б\ Активна субективна новация.. Такава настъпва, когато Кр. отстъпи на третото лице качеството си на Кр. и Дл. се задължи спрямо тази нов Кр. за това, което е дължал на досегашния кредитор. Тя е обикновено придружена с активна делегация: Кр. Иван нарежда на Дл. си Христо, да заплати на Петър това, което му дължи. М\у Петър и Христо се постига съглашение в този смисъл. Практическите резултати на активната новация се постигат по- лесно ч\з цесията. Затова тя се среща рядко в практиката.

Последици на новацията- две корелативни последици:

1. Погасително действие на новацията- тя е способ за погасяване на един дълг. Веднъж погасен ч\з нея, не може да се иска неговото изпълнение. Той не съществува.
2. Възникване на нов дълг. Като погасява старото задължение, новацията едновременно дава живот на едно ново задължение.

ОПРОЩАВАНЕ. СЛИВАНЕ.

Правна уредба – чл.108 и 109 ЗЗД.

Задължението може да бъде погасено и ч\з опрощаване. Опрощаването е д-р м\у длъжника и кредитора, с който последният се отказва от вземането си. Едностранното изявление на Кр. , че се отказва от вземането си, не съставлява опрощаване и не погасява дълга.

ЕЛЕМЕНТИ НА ОПРОЩАВАНЕТО.

1. Съгласие. Необходимо е волята на Кр. да е изразена без колебание. Опрощаването съставлява отказ от право, а такъв отказ не се предполага.Особена форма за изразяване волята на Кр. не е необходима. Необходимо е обаче Дл. да приеме изрично или мълчаливо опрощаването. Опрощаването се извършва като се постига съгласие т.е. от момента на съвпадане на волеизявленията на Кр. и Дл.
2. Дееспособност. Страните по д-ра за опрощаване трябва да бъдат дееспособни. В противен случай ще е налице нищожна правна сделка.
3. Основание. Най-често опрощаването е акт щедрост на Кр., намерение да надари Дл. Но е възможно Кр. да плати свой дълг към Дл. Този елемент означава, че д-рът за опрощаване е каузален.
4. Предмет. Предмет на опрощаване може да бъде всяко вземане – условно или срочно; настоящо или бъдещо. Достатъчно е да не се касае до такива обекти на правото, по отношение на които разпореждане за в бъдеще да не е позволено. Напр. вземането от неоткрито наследство или вземане за издръжка за бъдещо време.

ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ НА ОПРОЩАВАНЕТО.

1) Дългът се погасява напълно както при изпълнението;

2) Погасяват се обезпеченията, с които е бил гарантиран този дълг.

Когато са налице солидарни Дл. , а опрощаването е в полза на един от тях – принципът е, че се освобождават и останалите, освен ако изрично Кр. не е запазил правата си с\у тях. Ако е изгубил тези права, задълженията на останалите длъжници се намалява с частта на Дл., комуто е опростено – чл.124(2).

3) Чл.109 ЗЗД – „Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно“. Този текст съдържа две презумпции – една оборима и една необорима.

а\ оборима презумпция – че документът е върнат доброволно на Дл. , щом се намира у негови ръце;

б\ необорима – че оня, който връща на Дл.частният документ за него, го освобождава от дълга.

Трябва да се подчертае, че се касае до частен документ, а не до официален документ. Текстът на чл. 109 изхожда от мисълта, че щом Кр. се е лишил сам от единственото доказателство за своето право, може да се прилага, че той не възнамерява да търси вземането си.

Няма опрощаване:

– когато доказателството за дълга е отнето на сила;

– когато предаването не е станало от Кр.;

– когато предаването не е станало на Дл. , макар и от кредитора.

За да се ползва от установеното в негова полза предположение, Дл. ще трябва да представи върнатия му частен документ. Трябва да се счита, че този документ е преминал в негови ръце по редовен начин. Ако Кр. твърди противното, той ще трябва да докаже ония обстоятелства, които изключват приложението на предположението – доброволното връщане.

СЛИВАНЕ.

Сливането е съединението в едно и също лице на две несъвместими помежду си качества на Дл. и Кр. – едновременно на активен и пасивен правен субект на едно и също ПО.

Резултатът е, че облигационното отношение се погасява поради правната невъзможност някой да бъде Кр. и Дл. на самият себе си.

Причини.

1. На наследяване. Това е най-честия случай. Ако наследникът е Кр. на наследодателя или обратно, ако наследодателя е Кр. на наследника. С приемането на наследството патримониумът на наследодателя се влива в имуществото на наследника. Затова е необходимо наследникът да приеме наследството направо и изцяло. Ако го е приел по опис – имуществото на наследодателя се отделя. Наследникът запазва своите вземания с\у наследството и остава отговорен за дълговете си към същото наследство.
2. При универсално правоприемство на частно основание също може да настъпи сливане. Например при сливане на ЮЛ. Държавно предприятие (Кр.) се влива в държ. предприятие (Дл.)
3. При частно основание (правоприемство). Например, когато държавата изкупи издадените от нея облигации.

Действие на сливането.

1. Погасяване. Когато качеството на Дл. и Кр. в едно и също облигационно отношение се слеят в едно и също лице, задължението се погасява.
2. Възстановяване на вземането. Тази същност на сливането особено ясно проличава, когато отпадне основанието му с обратна сила. Щом отпадне причината, която съединява в едно и също лице качеството на Дл. и Кр. погасеното вземане се възстановява. Напр. А наследява брат си Б, спрямо когото има вземане. С приемането на наследството вземането на А спрямо Б се погасява ч\з сливане. В последствие се открива завещание: Б завещал цялото си имущество на държавата. Отпада в резултат причината, поради която А не може да събере принудително вземането си. В резултат погасеното му вземане се възстановява и той ще може да търси изпълнение от другите наследници на Б.
3. Сливане без погасяване.

а\ когато се приема наследството по опис;

б\ чл.67 ЗН когато Кр. на наследството поискат да се отдели имуществото на наследника от това на наследодателя – поради тежко обременяване на задължения;

в\ чл.178 ЗЗД – ипотека в\у собствен имот – законна суброгация. При нея не настъпва сливане в полза на оня, който е купил един ипотекиран имот от Дл. по ипотеката и е платил на ипотекарния Кр. цената която дължи. За да получи така платената цена чл.178 признава на купувача една ипотека в\у собствения му имот. Платеното задължение (към Кр.) се счита, че съществува, за да се отблъснат с него правата на други ипотекарни кредитори – от преди покупката.

г\ чл.376(3) Издателят на запис на заповед е Дл. по него. Записът му може да се джироса. Нормално би било задължението по записа му да се погаси, но з-на му позволява той на свой ред да джироса издаденият от него запис. В резултат сливането се погасява.