26. ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ Понятие. Отговорност за вреди при неизпълнение на договора и при непозволено увреждане. Обективна отговорност на производителя. Видове вреди. Обезщетения за вреди. Граници на гражданската отговорност. Неустойка, лихва отметнина.

Въпрос № 26

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ

Понятие. Отговорност за вреди при неизпълнение на договора и при непозволено увреждане. Обективна отговорност на производителя. Видове вреди. Обезщетения за вреди. Граници на гражданската отговорност. Неустойка, лихва отметнина.

ВРЕДАТА. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.

Неизпълнението причинява една празнина в чужд кръг на интереси. Отговорността като санкция за неизпълнението цели да запълни тази празнина, предизвикана от длъжника. Целта е да се отстранят настъпилите неблагоприятни последици, като се обезщети ощетения. Предмет на обезщетяването е всичко което съставлява вреда.

Вреда са всички неблагоприятни последици, които настъпват в правната сфера на кредитора от неизпълнението на поетото към него задължение и засягат неговите права и интереси.

Говорим за два вида вреди 1. Нематериални (неимуществени) 2. Материални (имуществени).

1. Неимуществени вреди са такива, които не засягат имуществото на кредитора, респ. на увреденото лице, а накърнява техни чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

За морални вреди се говори най-често в областта на деликтната отговорност (непозволено увреждане). Морална е вредата, която претърпява девицата, която доверявайки се на обещанието за встъпване в брак, се е съгласила на извънбрачни полови връзки, от които забременяла, след което била изоставена – нещо, което и „причинило морални страдания и болки“.

Но за морални вреди може да се говори и в областта на т. нар. договорна отговорност. Морална е отговорността на оня професор, чийто труд се издава от дадено издателство, с такива грешки, които го излагат, или с такова закъснение, че трудът загубва актуалността си.

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди? Съществуват правни теории даващи отрицателен отговор на този въпрос. Те изхождат от това, че е невъзможно да се оцени в пари засягането на личните неимуществени интереси и макар да е на лице увреждане, не предвиждат възможност за обезщетяване на кредитора (увреденото лице).

Закона трябва да охранява не само имуществените, но и неимуществените. Чл.52 ЗЗД казва: „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“. Следователно по нашето право се дължи обезщетение за морални вреди.

Трайната практика на ВС не допуска обезщетение при неизпълнение на задължение, произтичащо от договора.

2. Имуществени – засягат материалните интереси (имуществения патримониум) на кредитора респ. на увреденото лице. Има две проявни форми:

а) Претърпени загуби – изразява се в намаляване на сегашното имуществено състояние на кредитора в резултат на неизпълнение.

б) Пропуснати ползи – кредиторът пропуска да реализира печалба и да увеличи имуществото си, макар, че са съществували всички изгледи за това, ако правно задълженото лице би изпълнило задължението си.

Имуществените вреди представляват разликата в имущественото състояние на кредитора след изпълнение на задължението и имущественото състояние, което би имал, ако задължението е изпълнено точно. Разликата м\у тези две величини образува имущественият интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението.

Компенсация на ползи и вреди – горната разлика е и претенцията на кредитора за обезщетяване. Възможно е неизпълнението на задължението да дава облага на кредитора – той трябва да приспадне от своята вреда. Следователно стойностния израз на вредата е разликата м\у паричната оценка от неблагоприятния резултат и този на благоприятните последици от неизпълнението. Задължително е необходимо причинната връзка м\у благоприятната последица от неизпълнението и самото изпълнение.

ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ.ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

Да се поправят вредите означава да се премахнат, да се заличат неблагоприятните правни последици, които Кр. е претърпял вследствие на неизпълнението. Този резултат може да бъде постигнат по два начина:

1. З-нът може да предвижда, че дължащият поправяне на вредите трябва да изравни в пари имотното увреждане, претърпяно от Кр. Тогава говорим за парично или еквивалентно обезщетяване. Защото Дл. трябва да заплати паричния еквивалент на причинената от него вреда.
2. Но з-нът може да предвижда, че причинителят на вредата трябва да възстанови нещата в това състояние, в което те са се намирали преди това, преди да бъде посегнато на тях. Тогава казваме, законът е възприел принципът на натуралното обезщетяване.

Натурално обезщетяване.

Истинското приложно поле на принципа на обезщетяването в натура всъщност е областта на непозволеното увреждане. Целта е да се възстанови това положение което е било преди нанасянето на вредата. При договорната отговорност то е свързано най-вече със задължението да се даде или направи нещо. Следователно касае се за онези способи за принудително изпълнение, които кредитора има на разположение, за да получи реално изпълнение доколкото то е възможно и той има интерес от това. При деликтното увреждане е по приемливо натуралното обезщетение.

При договорната отговорност ако кредитора е загубил интерес от натурално обезщетение, приоритет ще се даде на паричното. То се осъществява чрез еднократно или периодично престиране на една парична сума равна на паричната сума на вредата. Има три възможни стойности.

1. Афектационна стойност – тя е по усмотрение, когато той държи особено много на вещта. Тази стойност е по начало без значение при паричното оценяване на претърпяната вреда. Тя може да се вземе под внимание от съдът при определяне на вредата.
2. Пазарна – благото, за което се дължи обезщетение, обикновено има една обективно определима обща стойност, изразявана в пари. Тя е обща защото има за всички еднакви критерий и не се обуславя от това, кой е конкретния притежател на вещта.
3. Относителна – Позволява да се вземат под внимание особено неблагоприят- ните отражения на неизпълнението в имуществото на конкретния кредитор.

Извод: Паричното обезщетение трябва да е равна на относителната ст-ст на престацията, която е равна на субективният интерес на кредитора от ненастъпването на вредата.

Меродавен момент.

1. Според едно от схващанията паричната оценка на вредата трябва да се извърши към момента на настъпването й.
2. Според други меродавен е момента на предявяване на иска.
3. Според трети оценката на вредите в пари трябва да стане към момента на съдебното решение. Само тогава обезщетението е пълно.

Обезщетение при неизпълнение на парични задължения.

1. При тях никога не може да настъпи последваща невъзможност за изпълнение на паричен дълг и за това никога не се дължат компесаторни вреди при неизпълнение на паричен дълг. Всяко неизпълнение на парично задължение е винаги само забавено изпълнение и може да породи само претенция за заплащане на закъснителни вреди.
2. При неизпълнение на паричен дълг, кредитора винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва и то от деня на забавата – чл.86(1)
3. Когато претърпените вреди са в по-висок размер от лихвата, кредитора може да иска обезщетение в по-голям размер, но той трябва да докаже тези вреди и че те са в резултат от неизпълнението – чл.86(1).

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА И ПРИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ.

Когато длъжникът с виновното си поведение е станал причина да не се изпълни или да се изпълни неточно негово задължение, за този длъжник възниква ново задължение да поправи вредата, която е причинил виновно. Това виновно неизпълнение поражда отговорност в тежест на длъжника. Очертават се винаги като вторични задължения.

Всяко задължение за поправяне на вреди цели да запълни и изравни празнината, настъпила в чужда имуществена сфера вследствие неизпълнението на един съществуващ дълг. Задълженията за поправяне на вреди се очертават винаги като вторични. Такива са защото възникват на второ място – само защото не са били изпълнени други, предшестващи ги. Щом задълженията за обезвреда предполагат по дефиниция предшестващия ги дълг, щом възникват само при неизпълнение на същия и щом тяхната цел е да поправят причиненото чрез неизпълнеието зло, явно е, че те функционират като санкция за неизпълнението. Вредите трябва да бъдат понесени от този, който виновно ги е причинил. Отговорността за вреди има следователно санкционен характер.

Договорна и деликтна отговорност

Основанието за възникване на отговорност за вреди е винаги неизпълнението на един съществуващ дълг. Този дълг може да има различен произход. И според това отговорността за вреди бива или договорна или извъндоговорна (деликтна)

1. Договорна отговорност. За такава говорим когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът е лично обвързан – той трябва да осъществи един резултат, а кредиторът има право да иска от него реализирането му. Длъжникът отговаря за така предизвиканата липса в имуществото на кредитора. За да я запълни, кредиторът разполага с една претенция за обезщетение с/у длъжника. В тази хипотеза говорим за договорната отговорност, защото неизпълненото задължение произтича от договор. Но той не е единственият източник на облигационни отношения. Те възникват и от едностранна сделка и от адм. акт и т.н. Задължения по тия облигационни отношения с недоговорен източник също могат да бъдат изпълнени. И тогава длъжникът отговаря. Неговата отговорност пак наричаме договорна, но очевидно терминът е неточен.
2. Деликтна отговорност. При нея е налице едни обл. отношение, което да обвързва дл. спрямо кр. за осъществяването на един р-тат, та неосъществяването му да дава живот на една отговорност. При нея увреденият и увреждащият не само не са предварително свързани в едно обл. отношение, но често не се и познават. Шоф╝орът, който наранява минувач; крадецът, който разбива вратата на магазин и т.н. – всички те причиняват другиму вреда. Но очевидно е, че те не се намират с увредения в някаква, в някаква обл. вр/ка. Но те нарушават общия дълг, който всеки живеещ в обществото има с/у всички останали. Това зад. е общо за всички към всички.

Практическо значение на разграничението

Разграничаването на договорна и извъндоговорна отговорност се налага не само от теоретични, но и от практически съображения, тъй като законът не е уредил двете отговорности по съвсем еднакъв начин.

1. Еднакви са предпоставките на договорната и деликтната отговорност. И двете предпоставят наличност на вина у увреждащия и изхождат от принципа, че без вина няма и отговорност.
2. И при едната и при другата отговорност вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Длъжникът не отговаря ако невъзможността се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина – чл.81(1).
3. Еднакви са и целите при договорната и деликтната отговорност. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл.
4. Общи са и петте елемента на фактическия състав на възникване на отговорността:

а) поведение

б) вреда

в) причинна връзка м/у поведение и вреда

г) противоправност

д) вина

Разлики м/у деликтна и договорна отговорност:

1. Дог. отг/ст произтича от неизпълнението на договор. Деликтната отг. произт. от неизп. на общото зад. да не се вреди другиму.
2. При дог. отг/ст законът допуща степенуване на отговорността съобразно със вината, дори може да се освободи неизпълнилият задълж. си ако вината на другата страна е изключителна, докато при деликтната може само да се намали.
3. При дог. отг/ст се отговаря само за т.нар. предвидими вреди. За непредвидими вреди се отговаря само ако длъжникът при неизпълнението е действал умишлено. При деликтната отговорност се отговаря за вс. вреди, стига те да са пряка последица от увреждането.
4. При дог. отг/ст в самия договор е възможно да се предвиди намаляване на отговорността при небрежно изпълнение. Такова уговаряне при деликтната отговорност е невъзможно.
5. Длъжникът при обл. отношение винаги отговаря за виновните действия на лицата, които е привлякъл за изпълнение на задължението си. При деликтната отговорност, за чужди виновни действия се отговаря само в предвидените в закона случаи.
6. Ако няколко лица дължат една престация и не са я изпълнили, при дог. отгов/ст всеки от тях дължи вредите от неговото неизпълнение. При деликтната отговорност тези лица отговарят солидарно.
7. Погасителната давност за исковете е различна. При договорната отговорност тече в зав. от х/ра на вземането, а при деликтната отг. е 5 години и тече от момента на откриването на дееца.

Кумулиране на деликтна и договорна отг.

Съдебната практика се колебае по този въпрос. С едно решение ВС е приел, че дог. отг/ст не изключва деликтната, че двете не са несъвместими и че увреденият може да търси обезщетението си по свой избор както с деликтен, така и с договорния си иск.

ГРАНИЦИ НА ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ. КОМПЕНСАЦИЯ ЗА ВИНИ

Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е последвала от обстоятелство за което длъжникът отговаря. Затова ако вреда не е възникнала, не възниква и отговорност за длъжника, колкото и укоримо да е поведението му. Ако длъжникът е трябвало да поправи наетата къща и не го е сторил, съществува опасност да се събори, той не отговаря в случай, че преди да се събори, къщата изгори при пожар. Между вредата и виновното неизпълнение трябва да има причинна връзка.

Авторемонтният завод А не поправя в срок камионите на УАТ – Самоков. За да не спре превоза, УАТ наема камиони от СОАТ. Докато се спазари, шоф╝орите на УАТ бездействат, но им тече заплата. С платения наем и платените заплати оборотното имущество на УАТ очевидно намалява. С тези разходи то обеднява. Тази му загуба се дължи на виновното поведение на авторемонтния завод – на неизпълнението на поетото от него задължение. Но нещата не свършват дотук. УАТ е трябвало да превози цимент от гара Ихтиман до язовир Сталин. Транспортът се забавя. Поради липсата на цимент работниците бездействат, но им се плаща. На гара Ихтиман циментът стои на открито намокря се и т.н. Организацията, която строи язовира претендира от УАТ всичките си щети – надници повреден цимент, разноски по изхвърлянето му и т.н. И не само претендира тези вреди, но и предявява иск за тях с/у УАТ, осъжда го да ги заплати като събира тази сума от оборотните средства на УАТ. Цялата работа на УАТ е разстроена. Но първопричината за тези беди е несвоевременното поправяне на камионите от авторемонтния завод. Въпросът е наистина ли той ще отговаря за всички тези последици просто защото се намира в причинна връзка с неизпълнението му. Отговорът е в чл.82 ЗЗД:“Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.“ Анализът на този текст ни дава два извода: 1. Всяка отговорност за вреди предпоставя причинна връзка м/у изпълнението и вредата. Авторемонтният завод в нашия пример ще отговаря за вредите, защото ги е причинил. 2. Длъжникът отговаря не за всички причинени вреди, а само в известни граници. Съществуват две основни ограничения на отговорността.

1. Длъжникът отговаря само за преките и непосредствени вреди, настъпили от виновното му поведение. Този предел е максималната граница, до която изобщо се простира всяка гражданска отговорност – безразлично дали е договорна (чл.82) или деликтна (чл.51). Над този предел обезщетение не се дължи, та макар и кредиторът да е претърпял вреди. Тях ще трябва да понесе сам.
2. Чл.82 предвижда, че длъжникът не отговаря дори за всички преки и непосредствени вреди, а само за тези „които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението“. Коя вреда е предвидима и коя не е е чисто фактически въпрос, но все пак приема се, че предвидима е всяка вреда, която човек със здрав разум и нормален интелект лесно би могъл и би трябвало да си представи като нормална и затова и вероятна последица на неизпълнението си.

Може ли да се претендира за морални вреди – ВС счита че е недопустимо, защото приема, че може да се стигне до злоупотреба с право.

При деликтната отг/ст може да се претендира за имуществени и неимуществени вреди. Кои лица могат да претендират за неимуществени вреди? Първоначално ВС счита, че това са низходящите, съпруга, родителите на увредено от деликт лице (починало). В последствие: – детето, което е било фактически отглеждано от пострадалия, макар и да не е било осиновено; – лицето което е живеело фактически с пострадалия без да е сключило брак.

Вина и причинна връзка

Чл.82 очевидно обуславя отг/стта на дл. от степента на неговата вина – от това дали тя се проявява във формата на умисъл или на небрежност. Степента на тази вина определя кои звена от причинната връзка ще се считат за правно релевантни. Така постъпва и законът, като смята, че не може да се постави на една и съща плоскост длъжникът, който е проявил небрежност и този, чиято вина е приела формата на умисъл. В защита на длъжника, който не е положил грижата на добър стопанин, за да не го претовари с отговорност, законът се задоволява да го държи отговорен само за вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Към недобросъвестният длъжник пък няма никакво снизхождение. Той трябва да отговаря и за предвидимите и за непредвидимите вреди, стига те пряко да следват от виновното му поведение.

Преки вреди

Пряка е тази вреда, която неизпълнението адекватно причинява. Тази теория се поддържа главно от германската цивилистика, но си е пробила път и във френската правна теория. Според тази тория правно релевантната причинна връзка м/у неизпълнението и вредата е налице само когато според досегашния ни опит такова неизпълнение е годно да предизвика във всички случаи въобще, а не само в конкретния случай пораждането на един и същ резултат.

Теория за причината. Причинността е една от формите на всеобщата взаимозависимост на явленията в обективния свят. Причинност значи, че всяко явление е обусловено от друго, че всяко явление има своите естествени основи и произтича от тях като тяхно следствие. Когато съдът търси причината на конкретна вреда, той изолира само един факт от цялата причинна верига, която я обуславя. Този факт е едно човешко поведение – едно действие или бездействие. Съдът иска да установи дали една човешка постъпка е изиграла съществена роля за настъпване на конкретен резултат.

Компенсация за вини

Длъжникът отговаря за вредите, които виновното му неизпълнение причинява на кредитора. Всеки въобще отговаря за вредите, които виновно причинява другиму.

Възможно е и нещо друго. Претърпяната от Х вреда да изглежда причинена от У, а всъщност да се дължи на изключителната вина на самия Х – на самия увреден, на кредитора. В такъв случай поведението на У (длъжникът) очевидно не е каузално по отношение на настъпилата вреда, докато обратно – поведението на самия увреден Х се намира в причинна зависимост с постигналата го вреда.

Възможно е вредата да е съпричинена от увредения и вредителя – от кр. и дл. и то че да не може да с установи какъв дял от вредата е причинил всеки един от тях. Тогава тя е законна последица на две успоредно действащи причини. Така содата се е повредила, защото е била превозвана в открит вагон, но не е била и подходящо опакована от изпращача.

Длъжникът отговаря за преките вреди на поведението си, ако той единствено ги е причинил. Не можем да направим същия извод ако за настъпването на вредата е допринесъл и самият увреден. Той самия е проявил вина и към себе си. Без неговото поведение вредата не би била настъпила или не би била настъпила в този размер.

Разпределяне на отговорността при обща вина

Познати са две системи на разпределение: 1. допуща поначало разпределяне на отговорността спрямо степента на вината на съпричинителите, допуща пълното отпадане на отговорността на длъжника, ако вината на потърпевшия е особено тежка – ако тази вина е приела формата на умисъл или груба небрежност.

2. Другата система също степенува отговорността на съпричинителите на вредата според вината на всеки от тях. Тя не достига до възможността да изключи изцяло отговорността на длъжника – увреждащия. Общата вина може да съставлява основание само за едно разделяне на отговорността – за намаляване размера на дължимото от потърпевшия обезщетение.

ЗЗД приема и двете системи. Относно деликтната отговорност з/нът предвижда:“ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали“ (чл.51(2)). Следователно не може изцяло да отпадне.

Обратно, ако се касае за неизпълнение на задължение от съществуващо облигационно отношение, то съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност „…ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен“ (чл.83(1)).

Последваща вина на пострадалия

Нормално вината на увредения (кредитора) предхожда вредата. Но вина на увредения е налице и когато през време на настъпването на вредата или след настъпването и, той не е взел мерки за ограничаване на нейния размер „длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин“ – чл.83(2).

НЕУСТОЙКА. СЪЩНОСТ. ФУНКЦИИ. ВИДОВЕ.

Често самите страни определят длъжниковата отговорност при неизпълнение. Споразумяват се, че Дл. ще направи една специална престация на Кр. – че ще му престира при поискване една парична сума или друга имуществена ценност наред или вместо първоначално дължимото..

Неустойката е установена предварително ч\з договорно съглашение м\у страните или с нормативно разпореждане – отговорност но Дл. за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.

Неустойката има огромно практическо значение. Тя дава възможност предварително да се определят предполагаемите вреди, както и предварителна на Дл. да му е известно какво ще трябва да плати при неизпълнение, без да е необходимо да се доказват тези вреди и без да се водят процеси.

Неустойката често бива наричана наказателно условие или наказателна клауза. Това не е точно т.к. главната нейна задача е ПРЕВАНТИВНА – да осигури точното изпълнение на задължението.

Чрез гражданско правна заплаха се цели навременно изпълнение на поетите задължения. ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА е следователно пряката задача на неустойката. Тази нейна задача е изрично изведена в чл.92(1)-„Неустойката обезпечава изпълнение на задължението…“ но текста не свършва до тук „и служи като ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за вредите от неизпълнението…“. С уговарянето на клауза за неустойка страните все едно предварително решават въпроса, че неизпълнението ще причини вреда на Кр. Споразумяват се, Кр. ще може да претендира вредите в размера на уговорената неустойка – „…без да е нужно да се доказват“

Ако неустойката е прекалено голяма „съдът може да намали нейния размер“- чл92(2).

Неустойката има има още една наказателна функция. Наказателен х-р има, когато пряко цели да накаже неизправния Дл.- да му наложи една имуществена санкция, без да го освобождава от задължението да обезщети Кр. за вредите му.

Характерни белези на неустойката.

1. Тя е отговорност на Дл. и конкретна правна възможност за Кр.;
2. Предмета на неустойката е предварително определен в д-ра. Той обикновено е парична сума или имуществена ценност. Ч\з нея се извършва предварителна оценка на вредите, които би претърпял Кр. от неизпълнението, а в някои случаи играе ролята на наказание;
3. Неустойката не се свързва безусловно с вредата. Тя служи за обезщетение на вредите, които се предполага, че ще настъпят. Тя се дължи не заради вредата, заради самото неизпълнение;
4. Тя е неизменима, след като е веднъж уговорена и се явява едно акцесорно право или задължение, защото е свързана с главните права и задължения по д-ра. Ако д-ра е нищожен, ще бъде нищожна и неустойката.

– При унищожаемост. Задължението, което е поето при порок на волята, е унищожаемо. Но до унищожаването му е то е валидно. Валидна ще бъде до този момент и уговорената неустойка.

– При невиновна невъзможност. Дл. се освобождава от задължението си, ако изпълнението на същото стане невъзможно по причини, които не могат да му се вменят във вина.

Предпоставки на неустойката.

1. Тя да е уговорена м\у страните или да е установена от НА.
2. Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да га изпълни
3. Длъжникът да е нарушил д-ра, виновно да не то е изпълнил никак или да го е изпълнил лошо или със забава.

За да може да възникне претенцията е необходимо тези три предпоставки да са налице кумулативно.

Разграничаване на неустойката от други институти на ГП.

– Условия- бъдещо несигурно събитие свързано с предварителното действие на д-ра. Неустойката се дължи безусловно.

– Алтернативни задължения- дължат се няколко алтернативно дадени вещи . Неустойката е акцесорно задължение, алтернативните са основни задължения.

– Факултативни задължения- дължи се една вещ по избор на Дл.

– Отметнина- дава се възможност на Дл. да откаже да изпълни задължението си по д-ра, но губи това, което е дал предварително. При неустойката не може да се откаже.

– Обезщетение за вреди- дължат се реално настъпилите вреди следствие на неизпълнението. А неустойка се дължи независимо от вредата.

Видове неустойки.

Задължение за неустойка може да възникне било въз основа на д-р, било непосредствено по силата на з-на. Тя бива 1)договорна или 2)законна.

Неустойката се дължи при неизпълнение. Но неизпълнението може да бъде пълно или само неточно, респ. забавено. И според това тя може да се дължи на 1)пълно неизпълнение или 2) за неточно неизпълнение, респ.забавено изпълнение.

В различно съотношение може да се намира неустойката с вредите, причинени от неизпълнението- да ги оценява или да се дължи наред с тях. И според това неустойката бива 1)алтернативна или 2)кумулативна.

I.Договорна и законна неустойка.

1.Договорна неустойка е това добавъчно съглашение, постигнато м\у страните при или след договарянето, по силата на което Дл. се задължава да даде на Кр. една парична сума или друга ценност, ако не изпълни надлежно задължението си. Тази неустойка има обезпечителна и обезщетителна роля.

2.Законна неустойка е тази, която при неизпълнение или неточно изпълнение се дължи не въз основа на договорно съглашение м\у Кр. и Дл. , но по силата на закона или друг нормативен акт.

а) Тя има предимно наказателна функция.\глоба\

б) В други случаи законната неустойка – глоба като запазва наказателно- обезпечителната си роля, проявява още една обезщетителна функция.

II.Неустойка за пълно неизпълнение и за забавено неизпълнение.

По силата на клауза за неустойка Дл. може да е задължен да престира на Кр. нещо допълнително заедно с дължимото, ако не изпълни, както трябва или ако забави изпълнението на задължението си. В такъв случай неустойката е за неточно респ. за забавено изпълнение.

Неустойка за забава се определя обикновено в процентно отношение към стойността на просрочената престация и се дължи за всеки просрочен ден, но само до определен ден, след което изчисляването на неустойката се прекратява. След това се дължи еднократна неустойка в по- голям размер.

III.Алтернативна и кумулативна неустойка.

1.Алтернативна или оценителна неустойка.

Договарящите могат да се съгласят, че неустойката ще служи за определяне на размера на вредите, която едната страна вероятно ще претърпи, ако другата страна не изпълни задължението си. На Кр. се дължи алтернативно по негов избор: или неустойка или действителните му вреди.

а) Алтернативна неустойка за забава. Когато тя е уговорена за неточно изпълнение, главно за забавено изпълнение, Кр. маже да претендира самото изпълнение (или обезщетение вместо изпълнение) и по свой избор 1.или уговорената мораторна неустойка или 2. действителните си по- високи вреди от закъснението, стига да ги докаже.

б)Алтернативна неустойка за неизпълнение. Тя е такава, защото изправният Кр. може при неизпълнение да иска от неизправния Дл. 1.или неустойката ,2.или доказване на действителните си вреди.

2.Кумулативна е само в миналото при отношения м\у социалистически организации.

ЗАДАТЪК. ОТМЕТНИНА.

Задатък или капаро е тази парична сума или друга имуществена ценност която едната страна дава на другата приключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение.

Функции на задатъка.

1. ПОТВЪРДИТЕЛНА – задатъка е знак, белег, доказателство, че д-рът е сключен. Щом задатъкът е бил даден, д-ра е вече сключен. А ако е бил уговорен, но не е бил даден, д-рът не е сключен.
2. ГАРАНЦИОННА – з-на е признал на изправната страна правото да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, който е получила или да иска в двоен размер задатъка, който тя самата е дала, ако другата страна не изпълни задължението си- чл.93(2). Страхът, че изправната страна ще упражни тия си права, подтиква и двете страни към изпълнение.
3. ОБЕЗЩЕТИТЕЛНО-НАКАЗАТЕЛНА функция. Тя е тясно свързана с гаранционната. Щом изправната страна може при неизпълнение да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, респ. да иска дадения от нея задатък обратно в двоен размер, ясно е, че задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява.

Страните могат да придават на задатъка най- напред значението на пишманлък- да уговарят, че всяка страна може да се откаже от д-ра до изпълнението му, стига да жертва задатъка, който е дала, респ. да върне полученият в двоен размер. На задатъка е възложена тогава функцията на „пишманлък“, на „отметнина“.

Страните могат да уговорят, че този, който е дал задатъка, няма да може в никакъв случай да се отметне едностранно от д-ра. Във всички случаи той е длъжен да престира, в противен случай загубва безвъзвратно дадения задатък.

Сраните могат да уговорят, че и даденото след сключване на д-ра ще съставлява задатък; и обратно- че даденото при сключване на д-ра няма да съставлява задатък, а аванс, който не обезпечава изпълнението и който изправната страна не маже да задържи или иска обратно в двоен размер при неизпълнение.

Действие на задатъка.

Задатъка се дава обикновено при двустранните д-ри.Той функционира така:

1. При изпълнение. Когато задълженията по д-ра са изпълнени, този, който е дал задатъка го прихваща към изпълнението си. А ако такова прихващане не маже да стане поради нееднородност на задатъка с дължимата престация, тогава задатъка трябва да се върне от този, който го е получил.
2. При невиновна невъзможност. Когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която Дл. не отговаря, задатъка се връща и отношенията м\у страните се уреждат по правилата на риска.
3. При виновна невъзможност. Ако престацията не може да се осъществи по причини, за които Дл. отговаря изправната страна естествено не може да иска изпълнението на невъзможното, а трябва да избира м\у следните алтернативи:

а) Или да задържи задатъка, който е получила, респ. да иска да се върне в двоен размер, който е броила, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение. Ако вредите са по- големи отколкото задатъка, тя може да предяви иск за обезщетение за вреди.

4. При забавено изпълнение. Ако изпълнението е все още възможно и Дл. е в забава (неточно изпълнение), изправната страна има изборно право:

а) Може да иска реално изпълнение на договорното задължение, като за вредите, които забавата е причинила, страната може да иска обезщетение по общите правила като задържи задатъка.

б) Може да развали д-ра като задържи задатъка и не изпълнява своето насрещно задължение. В този случай д-ра следва да се счита развален, с факта, че се задължа задатъка, а не с едностранното волеизявление.

РАЗВАЛЯНЕ НА ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Предпоставки за разваляне. Едностранно изявление за разваляне. Разваляне по съдебен ред. Последици на развалянето.

Неизпълнението на задълженията, което е причинено от виновното поведение на една от страните по двустранните д-ри е свързана с една специфична последица, а именно правната възможност да се развали д-ра. Виновното неизпълнение не прекратява обл. о-е . Дл. не се освобождава от задължението си, само за това, че не го е изпълнила. А Кр.не загубва това си качество затова, Дл. не му е престирал.

Строежът на обл. връзка е по особен при двустранните д-ри.Там и двете страни са Кр. и Дл. една спрямо друга;задължение за едната страна възниква само защото такова възниква и за другата. Връзката м\у насрещните задължения е генетична; основание за изпълнение на задължението на едната страна е изпълнението на задължението на другата- връзката м\у тях е задължително и функционална.

Изрично съгласие за разваляне.

Възможно е още при договарянето страните да са се споразумели, че всяка има право да развали д-ра, ако другата не е изпълнила задължението си по него. Такава договорна клауза не е предвидена изрично в з-на, но тя е допустима на основание чл.9 ЗЗД. Смисълът е, че с това упражняване на това договорно установено право д-ра се заличава с обратна сила без всякаква съдебна намеса от деня на сключването; все едно, че не е бил никога сключван. Допълнение на всичко това е и разпоредбите на чл.205 и 206 ЗЗД.

Нормативна уредба.

Обикновено страните нищо не уговарят относно последиците, които ще настъпят в случай, че задълженията по двустранния д-р не бъдат изпълнени. Очевидно е, че изправната страна не може да бъде изоставена на собствената си съдба. З-нът въвежда правилата на чл.87 и 88. Тези текстове определят предпоставките, при които изправната страна по двустранния д-р може да го развали, за да се освободи от обвързаността си към неизправната страна. Тези два текста уреждат изобщо режима на разваляне на двустранните д-ри.

Основни начала на режима на разваляне.

1. Изпълнението трябва да бъде реално осъществено; разваляне поради неизпълнение е допустимо само като крайно средство за ликвидиране на висящите отношения;
2. Развалянето се осъществява по начало без съдебна интервенция- ч\з едностранно изявление на изправната.

Правото на изправната страна да развали д-ра не е алтернативна възможност. Той е длъжен да даде на Дл. подходящ срок за изпълнение и след изтичането му да разпали д-ра. Разваляне не се допуска при неточно изпълнение в количествено отношение, но все пак то е допустимо с оглед интересите на Кр. Развалянето по принцип става без съдебна намеса, ч\з едностранно волеизявление. Това е ПОТЕСТАТИВНО право на изправната страна. В някои случаи се разваля ч\з конститутивен иск отправен до съда. З-нът познава и т.н. мълчаливо разваляне- чл.201 ЗЗД.

Има случаи, когато правото на разваляне маже да бъде упражнено само по съдебен ред. Така се развалят д-рите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права в\у недвижим имот – чл.87(3)

 Предпоставки за развалянето.

1. Трябва да е налице НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на задължението от едната страна, пълно неизпълнение, забавена, лошо, несъответно на уговореното или частично изпълнение. Неизпълнение има сама, когато д-рът е съществено нарушен. Иначе би се стигнало до злоупотреба с право.
2. Неизпълнението трябва да е ВИНОВНО „Когато ДЛ по един двустранен д-р не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, Кр. може да развали д-ра..“-чл.87(1)
3. Кредиторът трябва да бъде изправен. Правото на разваляне може да се упражни само от „изправната страна“. Изправна страна е тази, която е изпълнила задължението си или е била готова да го изпълни.

Възможно е неизпълнение да е налице и от двете страни . В тази хипотеза на двустранно неизпълнение на д-ра не води до отпадане или погасяване на обл.о-е. Всяка страна е еднакво неизправна и може да иска разваляне. Не може да се иска обезщетение.

Способи за разваляне на договорите.

1. Едностранно изявление за разваляне.

То съставлява нормалния способ за упражняване на правото на разваляне.

Опр. Едностранното изявление за разваляне е това изявление на изправната страна по двустранен договор, което тя отправя на неизправния си контрахент

за да му заяви, че смята вече или ще смята в бъдеще, след изтичане на определения от нея подходящ срок за изпълнение – сключеният от тях договор за развален.

Едностранното изявление за разваляне на двустранния договор трябва да се различава от някои сродни институти:

– Не трябва да се смесва с предизвестието, което служи за прекратяване на облигационни отношения за в бъдеще и няма обратни действия. С предизвестие се прекратява д-р за наем (чл.238), договор за влог (чл.255), договор за дружество.

– Изявлението за разваляне трябва да се отличава от отмяната. Тя е обикновено изявление, с което се оттегля направеното волеизявление, докато сделката още не е сключена. Отменява се например уговорка в полза на трето лице, докато то не я е приело (чл.22(1); предложение за договор, докато не е пристигнало (чл.13); съгласието за встъпване в чужд дълг, докато не е прието от кредитора (чл.101). Развалянето премахва нещо вече създадено.

По своята правна същност възможността да се развали договорът чрез едностранно волеизявление съставлява едно СУБЕКТИВНО ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО.

Кредиторът ще го упражни ако иска. В резултат на това настъпва едно ново правно положение, досега съществуващите правни отношения добиват друг облик. На мястото на взаимните задължения за престиране възникват взаимни задължения за възвръщане на вече престираното по двустранния договор и задължение за поправяне на вреди в тежест на неизправната страна. Самото упражняване на това потестативно право е по същество едностранна правна сделка с развалящ ефект.

= Форма. За валидността на изявлението за разваляне не е необходимо спазването на някаква форма. Ако д-рът който се разваля е писмен, писмено трябва да бъде и предупреждението за разваляне – чл.87(1). Тази форма не е предвидена за действителност, а като средство за доказване.

= Давност. Правото на разваляне се погасява с петгодишна давност – чл.87(6)

Срокът е давностен и към него намират съответно приложение правилата за спиране и продължение на давността.

Едностранното волеизявление за разваляне може да бъде условно и безусловно

а) Изявление за условно разваляне. Законът го нарича предупреждение – че той ще смята д-ра за развален, има прекратяващо действие по отношение на неизпълнения д-р, само ако е съпроводено с една покана до неизправния Дл. да изпълни задължението си в течение на определен от кредитора срок. Ако неизпълнение не последва, д-ра се счита развален. Изявлението на кредитора е изявление за условно разваляне.

аа) Поканата (предупреждението) с допълнителен срок за изпълнение е задължителна за кредитора, който иска да развали двустранния д-р с едностр. волеизявление.

бб) Поканата с допълнителен срок на изпълнение, придружена със заплаха за разваляне, трябва ясно да определя този срок за изпълнение.

вв) Даденият допълнителен срок за изпълнение трябва да бъде подходящ. Неподходящ срок (кратък) е ирелевантен.

б) Изявление за безусловно разваляне. То може да гласи чисто и просто, че той вече смята д-ра за развален. Самото едностранно волеизявление прекратява, разваля неизпълнения договор. Това може да се направи само на основание на чл.87(2).

аа) Изпълнението на задължението може да е станало изцяло или отчасти невъзможно по причина, за която Дл. отговаря.

бб) Изявлението за разваляне няма нужда да бъде придружено с покана за изпълнение в течение на допълнителен срок. Такъв е случая при т.н. фикс- сделки. При тях забавеното изпълнение е приравнено на пълното неизпълнение.

вв)Няма нужда от допълнителен срок за изпълнение и когато Дл. е изпаднал в забава, а престираното след забавата е вече безполезно за Кр.

2. Разваляне по съдебен ред.

В някои случаи развалянето не може да настъпи в резултат на изявление на изправната страна. В тези случаи развалянето става по съдебен ред.

Този способ за упражняване на правото на разваляне е предвиден на първо място, за договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права в\у недвижим имот-чл.87(3).

Такива са договорите за продажба, замяна на недвижим имот, учредяване на суперфиция, право на ползване, сервитути, ипотеки и т.н. Всички тези д-ри обикновено са действителни само, ако по отношение на тях бъде спазена формата на нотариален акт(чл.18), респ. на нотариална заверка (чл.212(2) ).

Развалянето по съдебен ред трябва да стане още и когато е настъпила частична невъзможност за изпълнение, но само ако за нея Дл. не отговаря-чл.89 изр.2 .

Предявяването на иск за разваляне също представлява упражняването на едно субективно потестативно право. Но то самото не осъществява развалянето, а е предпоставка за развалянето. Упражняването на това право се погасява с 5 год. давност.

Този съдебен ред е исковия ред. Предявяващият иска трябва да докаже своя иск. Той трябва да докаже наличността на д-р, своето изпълнение или готовност за изпълнение. Не е длъжен да доказва неизпълнението на другата страна.

Въпреки предявеният иск за разваляне съдът може да даде на Дл. според обстоятелствата един срок за изпълнение. Това става обикновено, когато в хода на процеса „ответникът предложи изпълнение“.

Развалянето настъпва с обратно действие с влизане в сила на постановеното решение. Искът е конститутивен.

Недопустимост на развалянето.

1. Когато неизпълнената част на задължението е незначителна с оглед интереса на Кр.- чл.87(4)
2. Когато неизпълнението се дължи на невиновна невъзможност. Тогава д-ра се разваля по право- чл.89.

Последици на развалянето.

Развалянето има обратно действие. Негова последица е страните да си възвърнат престациите. Това става понеже д-рът като правно основание на разменените престации отпада- чл.55.

Изключения от принципа.

Обратно действие на развалянето е практически неприложимо при д-ри с периодично или продължително изпълнение. Развалянето има само действие за в бъдеще.

Развалянето подлежи на вписване. Най напред се вписва исковата молба за разваляне. В последствие и съд. решение. В тези случаи правата на трети лица се запазват, ако те са придобити преди вписването т.к. те са добросъвестни. Могат да се противопоставят на Кр.

Кр. има право на обезщетение за вредите, които е претърпял от неизпълнението на д-ра.