24. ИЗПЪЛНЕНИЕ Същност и страни. Предмет на изпълнението – даване вместо изпълнение. Време и място на изпълнението. Прихващане на изпълнението. Суброгация.

Въпрос № 24

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Същност и страни. Предмет на изпълнението – даване вместо изпълнение. Време и място на изпълнението. Прихващане на изпълнението. Суброгация.

ПРЕСТАЦИЯТА – ПРЕДМЕТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

Престацията е поведението, което е необходимо за да се постигне резултат, да се освободи длъжникът от неговата отговорност.

Съдържанието на престацията се определя още при възникването на юридическите факти, от които то произтича. То може да бъде определено и от други правни актове, а не само от тези, които са източник на облигационното отношение.

1. Определяне от закона. З-на определя съдържанието на дължимата престация, когато той е източник на обл. о-е.
2. Определяне чрез правна сделка.
3. Определимост на престацията. Добросъвестността като критерий за определяне съдържанието на дължимата престация.

Методът за установяване точното съдържание на дължимата престация, това е преди всичко тълкуване съдържанието на ония актове, които са предназначени да определят съдържанието на дължимото.

4. При неоснователно обогатяване .З-на определя задължение за връщане на недължимо платеното.
5. От административен акт.
6. От съдебно р-е.

Видове престации.

А\ Според вида на поведението- задължение за положителни и отрицателни престации. Задължението е за положителна (действие),за отрицателна престация (за въздържане).

Б\ Според ЗЗД използвайки критерия предмет те се делят на:

1.Задължение да се направи нещо;

2.Задължение да се даде нещо;

3.Задължение да не се прави нещо.

В\ Според времето.

1.Задължения за еднократна престация

2.Задължения за трайна престация

– Задължения с продължително изпълнение. При тях длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престативни действия.

– Задължения с повтарящо се изпълнение са тези, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.

Г\ Задължения за делими и неделими престации.

Задължението за положителна престация може да бъде делима или неделима, според това дали маже да се изпълни на части без да се намалява себестойността на цялата престация. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ОТРИЦАТЕЛНА ПРЕСТАЦИЯ СА ВИНАГИ НЕДЕЛИМИ.

Д\ Задължения за положителни престации.

Е\ Задължения за заместими и незаместими престации.

1. Заместими.- когато дължимия резултат може да бъде осъществен не само от длъжника.

а)Видове заместими престации.

аа)Задължение за лична заместима престация, когато изпълнението на задължението може да бъде извършено от едно трето лице.

аб)Задълженията за предметна престация са винаги заместими.Когато се дължи предоставянето една вещ или предоставянето й в полза на длъжника.

2. Незаместими.

Дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от длъжника.

Ж\Задължения за отрицателни престации.Дължимият резултат се осъществява ч\з бездействие.Видове.

1.Самостоятелни- когато пряка и непосредствена цел на ЮФ (на д-ра) е да се забрани конкретно действие на длъжника.

2.Несамостоятелни-задължението за отрицателна престация,когато ЮФ(д-рът) няма за пряка и главна цел да забрани на длъжника извършването на конкретно д-е.

3.Смесени- задължението за бездействие е съчетано със задължение за положителна престация.Вж. чл.280 и чл. 283.

Неизпълнение.При задължения за отрицателна престация имаме или изпълнение или пълно неизпълнение.Следователно тук не можем да говорим за забава т.к.щом веднъж е извършил това, което е бил длъжен да не върши, не е изпълнил задължението си и не може да го изпълни в бъдеще.

Кредиторът има право, когато задължението за бездействие нарушено да иска възстановяване на положението преди нарушението.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ.

Длъжникът може да е задължен да прехвърли собственост или да уреди (респ. да прехвърли) едно вещно право в полза на кредитора си. За този случай казваме, че длъжникът трябва „да даде нещо“, че задължението му е за „dare“. Оттук и изводът, че задължението „да даде нещо“ е по нашето право задължение да се прехвърли собственост, респ. да се учреди или прехвърли друго вещно право.

Задължението „да се даде нещо“ има вещно действие. Тук имаме АВТОМАТИЧНО вещно действие. То се изразява в това, че за да се изпълни това задължение е необходимо да се постигне съгласие м\у страните, а не някакво друго действие. Не е необходимо както в РП длъжникът най-напред да е поел задължение за прехвърляне на собственост, а след това с отделен правен акт да изпълнява същото. Не е необходим някакъв междинен правен акт както манципацията по РП, за да се изпълни задължението за „dare“. Такъв междинен правен акт е излишен именно защото това задължение се изпълнява веднага с пораждането му – автоматично, стига длъжникът да е собственик на вещта, която е длъжен да прехвърли. Собствеността преминава по силата на договора.

Вещното действие на задължението да се даде нещо следва от чл. 24(1) ЗЗД, според който: „При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.“. Това важи за индивидуално определените вещи. За родово определени вещи прехвърлянето става след индивидуализиране на веща (вж. чл. 186а ЗЗД)

Еднакво е правното положение и при замяната. С този договор страните „се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи“ (чл.222). Задължението да се прехвърли собствеността в\у определена вещ се изпълнява автоматично.

Автоматично действие ще липсва когато:

1. Длъжникът не е собственик на веща; когато тяхното автоматично вещно действие е отложено по волята на страните.
2. При т.н. родово определени престации. Правото на собственост преминава в един следващ момент, до индивидуализиране на вещта.
3. При алтернативна престация. Извършването е отложено до т.н. концентрация
4. При продажба със запазване на собствеността. Вещното действие е отложено, до изплащане на последващата вноска.
5. Когато е налице едно отлагателно условие.

Вещното действие се изразява в това:

1. Да се прехвърли правото на собственост;
2. Да се прехвърли или учреди друго вещно право.

Това са т.н. транслативна и учредителна сукцесия.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНО И РОДОВО ОПРЕДЕЛЕНА ПРЕСТАЦИЯ.

1.Задължения за индивидуално определена престация.

Предмет на задължението за индивидуално определена престация е нещо конкретно, предварително фиксирано и означено по индивидуалните си белези.Характерно за тези задължения е, че не могат да възникнат, ако по време на договарянето конкретно дължимото е фактически неосъществимо.

1.1 Действие на задължението.

Ако задължението е за “ dare“ и престацията е индивидуално определена, правото на собственост преминава веднага, а заедно с него преминава и рискът от случайно погиване или повреждане на веща т.к. всеки собственик сам носи последиците от случайното погиване или повреждане на веща. Приобретателя става собственик на определената вещ със сключването на д-ра (чл.24(1) ЗЗД)

1.2 Странични задължения.

Прехвърлителя да предаде прехвърлената определена вещ и затова да я пази с грижата на добър стопанин до нейното предаване (чл.187 и чл.63(2) ). При случайно погиване рискът е за приобретателя.Ако пък прехвърлителя е изпаднал в забава, рискът е за длъжника,освен ако докаже, че веща би погинала дори и ако се е намирала у приобретателя.

2. Задължения за родово определена престация.

Дали веща е индивидуално или родово определена, зависи от волята на страните по д-ра, а това дали са заместими или незаместими от свойствата на веща т.е.дали определено количество от едната вещ е равна, еквивалентна на общото количество от другата вещ.

Родово определените престации се характеризират с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. За да може да породи д-е договора и да се постигне целения резултат е необходимо родово определените престации да се индивидуализират. З-нът предвижда, че индивидуализация се извършва ч\з предаване или по съгласие на страните.

Неопределеността трябва да се премахне, иначе задължението не може да се изпълни. То може да се създаде с относително неопределен предмет на дължимата престация.

2.1 Възможни хипотези на индивидуализация.

а) Възможно е страните да са се съгласили длъжника да отдели от рода определено количество, което съответства на неговото задължение.

б) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена в момента в, който бъде предадено определено количество от рода. Единствено възможно, когато страните не са се споразумели за нещо друго.

в) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена, ако е уведомен Кр. като това отделяне е направено.

г) Възможно е Кр. и Дл. заедно да извършат отделянето.

Възможни са изобщо най-различни комбинации, щом има съгласие.По мъчен е въпроса обаче, когато страните нищо не са уговорили за начина по който ще се определи съдържанието на дължимата престация. З-нът казва, че“ при липса на съгласие“ индивидуализацията настъпва, когато родовите вещи“ бъдат предадени“.

2.2 Последици на индивидуализацията. Родовата престация се превръща в индивидуална престация.

а) Преминаване на собствеността. Нищо не пречи чл.24(1) да влезе в действие след като дължимите вещи са определени.

б) Преминаване на риска .С преминаването на собствеността в\у определени вещи преминава автоматически и риска от случайното и погиване или повреждане в\у техния приобритател- новият собственик.

За да е налице точно изпълнение е необходимо да се престира вещ от уговореното качество в д-ра, ако не е уговорено дължи се вещ поне от средно качество. Когато се престира вещ от средно качество, налице е още ЛОШО изпълнение, което дава 4 правни възможности на Кр.:

1. Може да се развали д-ра т.е. да се върне веща и да се иска цената;
2. Може да се иска отбив от цената;

3.може да се иска престация на др. вещ.

4. Ако е отстраним недостатъка може да се иска поправка на веща за сметка на другата страна.

-дистанционна продажба и транзитна доставка- вж. лекция.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ИЗБОР.ФАКУЛТАТИВНИ ПРЕСТАЦИИ.

Задължения с право на избор или алтернативни престации са тези, при които Дл. се е задължил за повече от една вещ, но Кр. може да иска да получи само една от тях. Казано с други думи престирайки с един от предметите Дл. се освобождава от своята обвързаност и правото на Кр. се удовлетворява.

Задължението не е определено в смисъл, че е необходимо конкретизация, кой точно от предметите, от вещите ще се престира. Чрез КОНЦЕНТРАЦИЯ задължението се ограничава до една от дължимите вещи. Т.е.концентрира се върху един от тях.

Концентрацията се извършва ч\з два способа:

А\ Нормален способ.

Той става ч\з изявление за избор на този комуто това право принадлежи. За да бъде правно релевантен, избора той трябва да бъде съобщен на другата страна, респ. на на едно от лицата от другата страна, ако те са неколцина.Съобщението трябва да бъде направено и на двете страни, ако избора е предоставен на трето лице-чл.130(3). След съобщението изборното право става неотменимо- чл.130(2). По своята правна същност то е едностранна сделка, чието съдържание авторът и не може впоследствие да изменя. Изборът превръща с обратна сила алтернативното задължение с просто. Изборът по начало принадлежи на длъжника, ако друго не е определено- чл.130(1). Възможно е по принцип да бъде уговорено друго:

1. Правото на избор да принадлежи на Кр.
2. Правото на избор да принадлежи на трето лице.

Правото на избор следва да се упражни в предвиден в д-ра срок. Когато правото на избор принадлежи на Дл. и той не го изпълни в определения срок, то автоматично преминава в\у Кр. Ако правото на избор не се упражни от третото лице се дава право на съда да направи този избор- 131(3).

Б\ Анормален способ.

Настъпва, когато една от многото алтернативно дължими престации стане неизпълнима, преди да е бил извършен изборът, т.е. преди да е настъпила концентрацията по нормален път. Тогава задължението се съсредоточава в\у останалата възможна престация, а ако са били две или в\у обезщетение или в\у останалият предмет.

Хипотези:

1. Когато невъзможността е настъпила поради случайно събитие, без вина на този който е имал право на избор, концентрацията се извършва от длъжника и се премества в\у останалите възможни предмети (чл. 132(1).
2. Ако за невъзможността е виновен този, който няма право на избор, за другата страна се откриват няколко възможности:

а\ Кр. може да иска изпълнение с възможната престация;

б\ Кр. може да иска обезщетение вместо невъзможната престация

3. Когато невъзможността е по вина на кредитора, длъжника може да иска да се освободи от задължението си, като се откаже от обезщетение, което кр. му дължи.

Задължения с факултативна възможност.

Ако при задълженията с право на избор се дължат няколко вещи, но с престирането на една от тях задължението се погасява, при задълженията с факултативна възможност (така уговорена) нещата са обърнати: дължи се една вещ, но по избор на длъжника с престирането на друга задължението се погасява. Дължи се например велосипед, но с престиране на радиоапарат длъжникът се освобождава от задължението си; „Топливо“ дължи въглища, но ако престира дърва, пак се освобождава от задължението.

По друг начин стои проблема с риска при задължения с факултативна престация. Ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася в\у тази с която длъжника може – ако иска да погаси задължението си . защото тази друга вещ не се дължи. При алтернативните задължения, обратно, задължението се пренася в\у другите непогинали вещи, защото те се дължат.

ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ЛИХВА.

Предмет на паричните задължения са парите. А пари (парични знаци) са тези заместими вещи, на които з-нът е признал функцията на общ изразител на стойност на платежно средство. Парите са всеобщ паричен еквивалент, при който родът никога не погива.

Левът е обявен у нас за национална монета. Не е позволено да се уговарят сделки в чуждестранна валута или в злато- чл.10 ЗЗД казва, че“Паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи.“

Парични задължения.

Като особена категория родови задължения те имат някои специфични особености, които произтичат от широкия обхват на „рода“ и от особените функции на парите изобщо.

Твърде широкия обхват на „рода“ превръща същинските парични задължения в неистински родови задължения. Неистински, защото при тях рода никога не се изчерпва. За паричните задължения е съществена стойността, която парите изразяват в тясна връзка с функцията им на мерило на стойността и на платежно средство. Затова не всички правила относно родовите задължения могат да намерят приложение към паричните задължения:

1. Към тях ще се приложат правилата относно преминаването на собствеността и риска, които важат за чист родовите задължения.
2. Обстоятелството, че паричният дълг е дълг на стойност, изключва приложението на редица други правила:

а\ За паричните задължения не важи правилото, че Дл. трябва да престира вещ поне от средно качество-чл.64

б\ Не ще се приложи и правилото, според което Дл. се освобождава от дълга, ако изпълнението му е станало невъзможно не по негова вина.

Номинализъм и валоризъм.

Паричните задължения са дългове на стойност. А парите имат различна стойност.Две са съществуващите теории:

1. Теория на валоризацията- приема, че паричният дълг следва да бъде преоценен, ако например вследствие на инфлация покупателната стойност на парите е спаднала под номиналната им стойност. Ако парите са се обезценили с 50% , а са се дължали 5000лв. , ще трябва днес да се платят 10000лв.
2. Теория на номинализъм- при всички обстоятелства ще се дължи винаги и само номиналната стойност на паричния дълг.

Задължения за лихва.

Лихвата е възнаграждение, което Дл. трябва да престира на своя Кр. защото е получавал парите т.е. тя е възнаграждение за ползване.

– Лихви се дължат обикновено само ,ако се дължат пари. Не може да се уговори лихва и за дължими заместими вещи. Този извод следва от чл.240, който допуска да се уговарят лихви за дадени в заем „пари или други заместими вещи“

– Лихвата се определя обикновено в проценти

– Лихвите са граждански плодове. За разлика от естествените плодове те не са добиви, които се раждат и отделят непосредствено от една вещ. Те са граждански плодове, защото се раждат по силата на едно правоотношение, създадено по повод на парично задължение или за задължение за заместима вещ.

Лихви се дължат защото Кр. има да взема пари (или заместими вещи) . Лихвата е възнаграждение загдето Кр. ги е предоставил на Дл. Всяко задължение за лихва следователно предполага наличието на друго главно задължение- на „главница“ . В този смисъл се казва, че задължението за лихва е АКЦЕСОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

Следователно не са лихви:

– Анюлитетите- сума с която се погасява част от дълга и лихвата;

– Дивидентите- тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода получен при дейността. Той не може да се уговаря предварително.

– Наемите – те не са лихви, защото се дължат загдето определена вещ е предоставена за временно ползване.

Относителна самостоятелност на задължението за лихва.

Лихвеното задължение е акцесорно задължение. То предполага главница и образува едно главно задължение. Но в известен смисъл то е относително самостоятелно спрямо главното задължение:

1) Могат да бъдат платени лихви, без да се погасява главното задължение. Ако се плаща част от главницата, платеното се прихваща най- напред към разноските, а след това към вземането за лихви.

2) Може да се предяви иск за лихвите, без да се предявява иск за вземането, от които тези лихви произтичат.

3) Тази възможност следва най- малко от обстоятелството, че искът за вземане се погасява с 5год. давност, а искът за лихвите с 3 год. давност- чл.110 и 111.

Лихвите биват два вида- договорна и законна.

А\ Договорната лихва произтича от д-р м\у страните. Може да възникне и от едностранна правна сделка например от едно завещание. Тя се дължи само, ако е била уговорена в писмен документ- чл.240(2). Тази форма е условие за действителност. Лихвите могат да се определят до размер определен от МС- чл.10(2) ЗЗД.

Б\ Законна лихва. Това е тази лихва, която не е уговорена, но произтича от разпореждане на з-на. Измежду тези лихви най-важно място заемат мораторните (закъснителни) лихви т.е. тези, които се дължат при забавено изпълнение на паричното задължение.

 

Уговорката, че ще се дължат лихви в\у вече изтекли лихви наричаме АНАТОЦИЗЪМ. Тази уговорка крие немалко опасности на Дл., защото ч\з лихви на лихви (сложни лихви), дългът за кратко време може да нарасне много.

ИЗПЪЛНЕНИЕ. СЪЩНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ. ПРИНЦИПИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

Всяко ПО включва и облигационно възниква, за да породи определено действие, определени права и задължения. След като възникнат правата трябва да се упражняват, а задълженията да се изпълняват.

Доброволното осъществяване на дължимия резултат наричаме изпълнение, а изпълнението на паричните задължения- плащане.

Изпълнението на задължението има за последица погасяване на обл. отношение, защото ч\з изпълнението крайната цел на ПО е постигната- задоволяване на интереса на Кр. Изпълнението е най-честия способ за погасяване на задълженията.

Правна същност на изпълнението. Няма единодушие относно правното естество

1. За едни изпълнението е договор, защото погасителният ефект не може да настъпи на кр.
2. За други изпълнението не е правна сделка. Изпълнението не е договор, ако погасителният му ефект настъпва без съдействието на кредитора.
3. Трябва да се прави разлика м\у действия по изпълнението и резултата от изпълнението. Действията по изпълнението могат да изискват съдействието на кредитора – тези действия могат да бъдат правни сделки, но самият резултат (изпълнението) никога не е правна сделка.

По правило изпълнението е юридическа постъпка, която изисква, а в определени хипотези се съчетава с волеизявления и се превръща в сделка.

Намерения за изпълнения.

Необходим ли е анимус ? За да е налице изпълнение трябва да има намерение от длъжника. Възможно е да се отмени погасителният ефект на изпълнението, когато длъжника изрично заяви, че няма намерение за изпълнение. Това е хипотеза за неоснователно обогатяване. По принцип се предполага

Принципи на изпълнението.

1. П-п на точното изпълнение – чл.79 ЗЗД. Необходимо е длъжникът да осъществи престация адекватна на дължимата по време, количество и качество, като добър стопанин, добър търговец. В противен случай се говори за неточно изпълнение.

Неточно във времето означава забавено изпълнение.

Неточно в количествено отношение означава частично изпълнение.

Неточно в качествено отношение означава лошо изпълнение.

2. П-п на реалното изпълнение – необходимо е да се престира поетата от длъжника престация. На реалното изпълнение противостои пълното неизпълнение.
3. П-п на задържането – правото да се откаже изпълнението на задължението на длъжника, ако неговият съконтрахент не изпълни своето насрещно задължение.
4. П-п на икономичност на изпълнението.

КОЙ ТРЯБВА И КОЙ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ. КОМУ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Кой трябва да изпълни.

Облигационното отношение обвързва длъжника и за да се освободи от обвързаността си, той трябва да изпълни. Не винаги обаче за тази цел е необходимо личното д-е на длъжника. Чл.73 – „Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.“ Т.е. когато се касае за лична незаместима престация.

Кой може да да изпълни.

Когато престацията е заместима, Дл. може да изпълни задължението си ч\з трето лице.Той може да възложи на третото лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите материални действия.

Нещо повече. Всяко трето лице може да изпълни от свое име и по своя инициатива чуждо задължение. Безразлично е дали третото лице има или не интерес от изпълнението. Кр. е длъжен да приеме изпълнението от третото лице(чл.73)

Противопоставяне.

Може ли Дл. да се противопостави на изпълнението на своето задължение от третото лице? Има две хипотези:

– Противопоставянето на Дл. не може да има никакво значение, ако третото лице има интерес да изпълни чуждия дълг.

– Ако третото лица няма правен интерес и Дл. се противопостави, з-на не дава легално разрешение. По-важно и, че интереса на Кр. заслужава по- голяма защита, отколкото тази на Дл.

Кому трябва да се изпълни?

Принципът: Длъжникът трябва да престира на кредитора или на редовните му представители, ако иска да се освободи от задължението се (чл.75). В противен случай то е действително само ако Кр. се е възползвал от него или го е утвърдил. Изпълнението направено на Кр. осъществява дължимия резултат и погасява задължението. Това става само, ако Кр. е способен да се разпорежда със своите права. Такава способност нямат малолетните и пълно запретените, а техните законни представители или настойници; както и непълнолетните или ограничено запретените- изпълнение получават техните попечители.

Изпълнение направено на неспособен Кр. не погасява дълга.Тук важи правилото,“ който плаща зле плаща два пъти“.

Все пак изпълнението ще е действително и ще има погасителен ефект, ако :

1. Потвърдено е от представителя на неспособния или от самия неспособен, след като е станал дееспособен.
2. Ако престираното е отишло в полза на неспособния Кр.- трябва да се докаже, че този Кр. е реализирал ползи, а не е претърпял вреди.

Изпълнение направено но кредитора.

Дл. се освобождава от задължението си, ако престира на лицата, които са овластени да действат от името и за сметка на Кр. Такова изпълнение се счита направено направо на кредитора(75 ал.1).Имат право да действат от името и за сметка на Кр. :

– договорните му представители, т.е. неговите пълномощници;

– законните му представители. Само недееспособните ФЛ имат зак. п-ли.Това са техните родители или настойници.

– съдебни управители(чл.59 ЗН и чл.90 ЗЛС).

Изключения от принципа:

1) Изпълнение направено на недееспособен Кр. с погасителен ефект.

а\ Когато Дл. престира на трето лице, което не е овластено да получи изпълнението, но Кр. потвърждава това изпълнение.

б\ Когато Дл. престира на трето неовластено лице, но Кр. се е възползвал от престирането .

в\ Когато Кр. изрично или мълчаливо се е съгласил да се престира на трето лице и з-нът не се е противопоставил.

г\ Плащания направени на приносител на ценна книга ;на запис на заповед са винаги редовни, дори и приносителят да не е истински кредитор.

д\ Изпълнението е действително и има погасителен ефект, когато е направено на легитимен знак (билет за кино , театър и др.).

Плащане без погасително действие.

Понякога изпълнението, макар да е направено на Кр. , не освобождава Дл. Такъв е случаят, когато е наложен запор в\у вземането на Кр. у длъжника.

В\у вземането на Кр. може да бъде наложен запор от неговите Кр., за да се удовлетворят те от това вземане. На Дл. се праща за тази цел запорно съобщение от съдебния изпълнител.Следователно след получаване на запорното съобщение Дл. не бива да плаща на Кр. си , макар същият да е дееспособен и на него да има да му се дължи. Ако след получаване на съобщението Д. изпълни (плати)на Кр., това изпълнение не погасява задължението към Кр.,защото зле е платил- късно.

ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Длъжникът трябва да осъществи дължимия резултат или дължимото поведение „ТОЧНО“. Дл. трябва да престира всичко, което дължи. Не го ли направи изправени сме пред непълно изпълнена престация или т.н. частично изпълнение.Кр. не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото- чл.66.С една реч изпълнението е винаги неделимо.Правилото е установено в интерес на Кр. Той не е длъжен да приеме частично изпълнение и не изпада в забава, ако го откаже. Но това е диспозитивна ПН и Кр. може да се откаже от тази облага. В такъв случай задължението се погасява в онази част от дълга, за която Кр. приема изпълнението.

Приложението на правилото на чл.66 може да бъде изключено:

а\ поради естеството на задължението;

б\ по волята на страните;

в\ от разпорежданията на закона.

Какво трябва и може да се престира.

Длъжника трябва да осъществи дължимия резултат. той трябва да изпълни това, което се дължи.Този извод се прави от текста на чл.79 ЗЗД- „точно изпълнение“.

Даване вместо изпълнение.

Това е престиране на нещо различно от дължимото със съгласието на кредитора

В такъв случай не е налице едно истинско изпълнени, а едно даване в изпълнение.

Всичко може да бъде престирано вместо дължимото:

1. Може да се престира вещ вместо пари ;пари вместо вещ ; една вещ вместо друга ; лично действие вместо предметна престация и обратно. Ограничения не съществуват.
2. Може да се престира едно вземане вместо изпълнение, като се прехвърли вземането или извърши една активна съвършена делегация.Обикновено това става ч\з цесия. Цедентът отговаря само за действителното съществуване на вземането, което прехвърля, а не за платежоспособността на длъжника нито за реализиране на вземането- чл.100.Затова Кр., който приема едно вземане в изпълнение, рискува да не получи никакво изпълнение, ако Дл. се окаже неплатежоспособен. За да го предпази от такава опасност, чл.65(3) предвижда, че „когато на Кр. е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането. Цесията следователно ако не е уговорено друго, не се счита направена в изпълнение, а само с оглед изпълнението.

Даването вместо изпълнение изиска:

1) даване на допълнително съгласие от кредитора;

2) има договорен характер, защото има д-е само ако Кр. е съгласен. Кр. не може да сключи д-р, ако е неспособен да използва правата си.

Когато Дл. престира една вещ вместо друга, даването вместо изпълнението прилича на ЗАМЯНА, когато се дължат пари, се престира вещ прилича на ПРОДАЖБА. Друг път пък се открива НОВАЦИЯ, понякога прилича и на един сложен договор.

Ако престираната вещ, вместо изпълнение е чужда и Кр. бъде служебно отстранен от нея, какви ще бъдат последиците?

– Ако видим в Кр. купувач, респ. заменител, трябва да му признаем правата по чл.189-192 ЗЗД с\у Дл., който пък трябва да третираме като продавач.

– Ако пък, обратно видим в даването вместо изпълнение едно истинско плащане

тогава самото плащане е нищожно , първоначалния дълг не е погасен и той съществува с всичките му обезпечения.

Правила:

– Към даването вместо изпълнение ще се приложат съответно правилата относно продажбата и в случая, когато на Кр. е дадена чужда вещ или вещ с недостатъци.Няма никакво основание да бъде лишен Кр.от възможностите, които са дадени на купувача, когато му е престирана вещ с недостатъци. Вж.чл.65(2) от ЗЗД.

КОГА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ.

Всяко задължение трябва да бъде изпълнено точно(чл.79 ), но точното изпълнение не означава само осъществяване на дължимия резултат, но още неговото своевременно изпълнение. А Дл. осъществява своевременно, ако престира на ПАДЕЖА. На падежа вземането е вече изискуемо.Кр. е не само в правото си да иска изпълнение, но то е вече поискано или се счита за поискано. Следователно падежа е онзи момент, който е определен за осъществяване на дължимия резултат.

Изискуемост. Определяне на времето за престиране.

Съгласно чл.69(1) задължението е изискуемо веднага с възникването му. Правилото следователно е, че щом се дължи без срок се дължи веднага. Това означава, че Кр. веднага може да иска изпълнение, а Дл.веднага може да пристъпи към изпълнение. Необходимо е обаче Кр. да покани Дл. да изпълни задължението си като му даде срок за това. Когато задължението е без определен срок Дл. не е длъжен да изпълни без получаване на покана.Поканата му обаче определя вече обвързващ го срок. До този момент Дл. не е в забава, а той изпада едва след като бъде поканен- чл.84 ЗЗД.

Кр.може да иска изпълнението веднага, когато „задължението е без срок“.Това правило не може да намери приложение в случаите, когато изрично или мълчаливо е бил определен срок.

– За мълчаливо определен срок говорим, когато за обстоятелствата съдим, че е необходимо време за изпълнение на задължението.Тези о-ва могат да бъдат различни в зависимост от естеството на обл. о-е , от х-ра на задължението, предполагаемата воля на страните.Напр. ангажираните косачи през зимата съвсем естествено ще косят през пролетта и лятото. В такива хипотези мълчаливо установения срок е все неопределен.“Определен ден “ за престиране (84ал.2) не е фиксиран. За тази цел покана трябва да бъде отправена до Дл.

– За изрично определен срок говорим, когато ЮФ, който дава живот на съдържанието, определя и момента в който Кр. може да изиска осъществяването на дължимия резултат.

Може да е установено изпълнението да се иска на определен ден (посочен в календара или с оглед на определено сигурно събитие). Тогава казваме, че срокът е ОПРЕДЕЛЕН.

Страните могат да уговорят изпълнението да се осъществи на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие. Тогава говорим за ОТНОСИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕН СРОК.

Моментът на изпълнение да бъде определен от една от страните по д-ра.В такъв случай говорим за НЕОПРЕДЕЛЕН СРОК.За него има две хипотези:

= Кр. изявление ще определи срока ;

= Дл. ще определи падежа на задължението.

Значение на срока.

клаузите, относно срока за изпълнение могат да имат различно значение.

1. От субективно отношение, значението може да бъде различно , в зависимост от това, в чий интерес е уговорен срокът:

а) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнение, но че и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежът на задължението. В този случай казваме, че срокът е установен в полза на двете страни и че задължението нито е изискуемо, нито е изпълняемо до настъпване на срока (чл.70 ал.1 и 2).

б) разпорежданията относно срока могат да означават още, че длъжникът не може да изпълнява преди срока. Тогава срокът е уговорен в полза на кредитора. Задължението не е изпълняемо преди срока, но е изискуемо (чл.70 ал.2)

в) съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнението до изтичането му, но и обратното – длъжникът не може да изпълни задължението си преди срока. Тогава срокът е установен в полза на длъжника.

– ако кредиторът предяви иск за вземането си преди да е настъпил срокът за изпълнение, искът трябва да бъде отхвърлен.

– ако длъжникът е изпълнил предсрочно, той не може да иска платеното обратно на това основание, защото не е платил нещо недължимо. Чл.70 ал.3 дава възможност на предсрочно платилия длъжник да приспадне лихвите от деня на плащането до края на срока, ако е предплатил тези лихви.

2. Обективно отношение. Съглашенията относно срока също могат да имат различно значение:

а) дължимият резултат може да бъде осъществен само на падежа и ако не бъде осъществен в този момент, налице е пълно неизпълнение и невъзможност за последващо изпълнение. В този случай боравим с т.нар. фикс-сделки.

б) нормално страните считат, че изпълнението е възможно и след падежа. Макар последващото изпълнение да не възможно, това изпълнение е все пак неточно по отношение на времето. То е забавено изпълнение и съставлява основание да се търсят от длъжника вредите, които са настъпили. Но то може да се превърне и в пълно неизпълнение ако кредиторът междувременно е загубил интерес от изпълнението – чл.79 ал.2 и чл.87(2).

Изгубване преимуществата на срока

Законът е установил оборима презумпция, че срокът е установен в полза на длъжника – чл.70(1). Длъжникът може да загуби това преимущество. В такъв случай изпълнението става веднага изискуемо. Облагите на срока се изгубват от длъжника – чл.71.

1. Когато длъжникът е станал неплатежоспособен. За да е такъв, трябва да се види в какво отношение се намират активът и пасивът му. Трябва да се провери дали той е изпаднал в невъзможност да посреща дълговете си.
2. Когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения. Тук става дума например за особени обезпечения, които длъжникът е дал и сам е намалил – съборил е ипотекирания имот, заклал е заложения добитък. В тези случаи кредиторът може да иска изпълнение и преди срока, стига това намаление на обезпечението да се дължи на действие на дл.
3. Когато длъжникът не даде на кредитора обещаните обезпечения, напр. обещал е залог или поръчителство, но не дава нито едното нито другото. Вземането става изискуемо.
4. Съдебни отсрочки и разсрочки. Съдът при постановяване на решението, а в изключителни случаи и след това може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства – чл.191 ГПК, вж. и 348 ГПК.
5. Мораториум. Срокът за осъществяване на една престация се отлага в случай на мораториум. Това са отсрочки, които се дават с нормативен акт по отношение на изпълнението на всички задължения, поради особено важни и непреодолими събития – война земетресение, природни бедствия.

ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ-ретинент

Въпреки изискуемостта на задължението Дл. има понякога право да задържи дължимото. З-нът признава на Дл. такова право на задържане, ако той има с\у Кр. си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича задължението му.Ако такава е обстановката, Дл. може да откаже изпълнение на задължението си до едновременно насрещно изпълнение от страна на Кр.

Като отказва да изпълни, Дл. иска по този начин да обезпечи насрещното си вземане- до гарантира своето вземане към кредитора си със задържането, което има към него.Т.е. обезпечителна е впрочем функцията на правото на задържане. Намира правна уредба в чл. 90 и чл.91 ЗЗД.

Първият от тях урежда общо предпоставките и действията на института. Той се занимава с правото на задържане в ШИРОК СМИСЪЛ. В този текст четем, че „Дл., който има с\у Кр. си изискуемо вземане от същото правоотношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си , докато Кр. не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.“ Този текст има предвид две хипотези:

1) същинското право на задържане- това е правото на Дл. да задържи това, което дължи, заради онова, което има да вземе по силата на същото недоговорно правоотношение, което го е направило длъжник. В такова положение се намира добросъвестния подобрител в чужд имот, който дължи имота на собственика, но има право да получи стойността на подобренията, които е направил в чуждия имот (вж. чл.72 ал.3 ЗС). М\у тия лица съществува едно ПО но то не е договорно.

2) несъщинско право на задържане т. е. налице е т.н. възражение за неизпълнен д-р. Това възражение представлява едно особено приложение на правото на задържане към двустранните обл. о-я- такива отношения, които са породени от двустранен д-р, решение за жилищно настаняване и др.Тъкмо за двустранните д-ри е характерно правата и задълженията на двете страни да произтичат от едно и също ПО.

Вторият текст- чл.91(1) урежда правото на задържане в ТЕСЕН СМИСЪЛ т.к. е посветен на една по- специална, по-тясна хипотеза на правото на задържане. Това е случая, когато някой има“ изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържането или подобрението на чужда движима вещ или за вреди причинени от нея.“Това лице “ има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.“

Същност на правото на задържане.

Дл. при определени условия, може да не изпълни задължението си , като последиците няма да са , че той ще изпадне в забава. По този начин Дл. косвено влияе в\у Кр. да изпълни той своето задължение.

Характеристика на правото на задържане.

1. Това е едно СП, което дава възможност на своят титуляр да иска удовлетворяване на своите претенции.
2. Това е едно ПОТЕСТАТИВНО СП, защото се упражнява ч\з едностранно волеизявление на Дл.
3. Това е едно АКЦЕСОРНО право .
4. Това е НЕГАТИВНО право, защото се упражнява ч\з възражение, а не ч\з иск.

Предпоставки за възникване на правото на задържане.

1. Да съществува насрещно вземане на Дл.към Кр. То трябва да е възникнало, да не е погасено по давност и да е изискуемо. Необходимо е още предметът на насрещната престация да не е еднороден с предмета на престацията, която задържащият дължи.
2. Правото на задържане предполага, че нещо се намира във фактическата власт на задържащият Дл., което другата страна може да претендира. Това нещо е дължимата престация. Тя се дължи и е дошло време да се престира, но въпреки това така дължимото се задържа.
3. Лицето, което задържа престацията трябва да е добросъвестно.
4. Вземането и престацията, която задържа да не са еднородни, защото тогава ще се приложи компенсация или прихващане.

Конекситет.

Правото на задържане е допустимо само при условие, че дължимата престация и насрещното вземане ОБРАЗУВАТ ЕДНО ЖИТЕЙСКО ЕДИНСТВО – при услови, че те се намират помежду си в предметна връзка с дължимото. Ако двете вземания произтичат от две отделни и независими ПО, то те имат самостоятелен живот, нямат връзка помежду си и правото на задържане не е допустимо. Ако се допусне то и тогава, би значело да не се поставят никакви рамки на института и да се насърчи превръщането му в произвол.

Такава връзка е налице при двустранните д-ри. Две насрещни престации образуват едно цяло ( КОНЕКСИТЕТ ), КОГАТО МАКАР да е различен правопораждащият факт, връзката м\у тях е такава, че в зависимост от волята на страните искането да бъде удовлетворено.

Може понякога насрещните вземания да не възникват от едно и също ПО, но те могат да са житейски тясно свързани. А е построил къща в\у мястото на В , с когото не се намира в никаква договорна връзка. В ревандикира имота си . А иска да му бъдат заплатени направените подобрения. Насрещните претенции очевидно не произтичат от един и същ ЮФ. И все пак тия две претенции образуват едно цяло, те са конексни. Извода е:

Две насрещни престации образуват едно цяло, когато, макар различен да е правопораждащият факт- връзката м\у тях е такава, че с оглед естеството на нещата и волята на страните искането да бъде удовлетворена едната претенция без оглед на другата е противно на добросъвестността, почтеността и справедливостта. Тогава казваме, вземанията са конексни, че м\у тях съществува връзка.

Упражняване и действие на правото на задържане.

По своето съдържание правото на задържане се свежда до възможността но Дл. временно да откаже изпълнение на задължението си. Кр. по съдебен или извънсъдебен ред – иска да му бъде престирано. Но с\у това негово искане Дл. възразява, че и той има да взема и че задържа дължимото дотогава, докато не му бъде престирано. Правото на задържане следователно е едно ВЪЗРАЖЕНИЕ, което Дл. противопоставя на Кр. си, за да отложи неизпълнение на дължимото до насрещно изпълнение. Целта му е да се постигне едновременно изпълнение на двете насрещни вземания.

Пр. на задържане е едно отлагателно (дилаторно) възражение. То не разрушава правото на Кр., а само временно парализира неговата претенция.

В съдебния процес Дл. трябва да докаже своето право на задържане.

Чл.91(5) казва, че „Кр., който упражнява задържането, има право на предпочитателно удовлетворение от стойността на задържаната вещ.“ Това разпореждане е особено важно. То именно придава на възражението за задържане х-ра на ЗАЛОГОПОДОБНО ПРАВО, противопоставимо на третите лица.

Срещу кого задържането е допустимо.

– Върху самата задържана вещ, той няма никакво вещно, абсолютно право. Неговото право е лично, относително, отправено към неговия Кр. Само от него той може да иска изпълнение или по точно едновременно изпълнение

– Дл. може да задържи дължимата вещ и спрямо всички други лица, които са заели правното положение на Кр.- т.е. неговите универсални правоприемници.

– Частните правоприемници . Едно или няколко права преминават ч\з пр. сделка от имуществото на един правен субект в имуществото на друг правен субект. Новият собственик не е длъжник.

– Задържащият се ползва с владелческа защита- чл.76 ЗС.

– С веща не може да се разпорежда

– Да полага грижите на добрия стопанин

– Да събира плодовете, без да може да ги прихваща към вземането си.

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР.

Възражението за неизпълнен д-р е по своята същност подвид на правото на задържане, приложимо към двустранните обл. о-я. То преследва и същата цел , както правото на задържане, има и същите му обезпечителни функции. Допустимо е при същите условия, при които и правото на задържане: вземане, насрещно вземане, конекситет м\у тях. Има и приблизително същите действия- отлага изпълнението до насрещно едновременно изпълнение.

Възражението за неизпълнен д-р е това възражение, което едната страна по двустранното обл. о-е противопоставя на другата,която иска да и бъде престирано, без да предлага изпълнение на това, което по същото правно отношение дължи насреща. С това възражение Дл. заявява, че отказва да изпълни задължението си , докато Кр. не изпълни своето и рискува да бъде осъден да изпълни само едновременно с Кр. Правната уредба се намира в чл.90(1). Възражението за неизпълнен договор е едно особено приложение на правото на задържане при двустранните облигационни отношения. От двустранния договор възникват едновременно и по необходимост 2 задължения – по едно в тежест на всяка от договарящите страни. Връзката м/у двете зад. е генетична. Общ е и източникът им. Те и двете са включени е едно ПО. Ако това е така както казва чл.90(1), всяка страна, която едновременно е дл. и кр. може да откаже да изпълни своето задължение докато и другата не изпълни своето. Всяка страна може да противопостави на другата възражение за неизпълнен договор, за да постигне едновременно изпълнението и на двете задължения. И с този текст се дава правен израз на т.нар. функционална зависимост на насрещните задължения по двустранния договор. М/у двете задължения съществува конекситет – връзка.

Смята се, че недобросъвестно постъпва онзи, който иска да му бъде престирано, без сам той да престира това, което другата страна основателно очаква да получи насреща.

Възражението за неизпълнен договор е подвид на правото на задържане. Както последното предполага една дължима престация и едно насрещно вземане – двете еднакво изискуеми. И двете предполагат конекситет м/у насрещните задължения. При двустранните дог. той следва от функционалната зависимост в която добросъвестността поставя двете насрещни вземания.

Както правото на задържане, така и възражението за неизпълнен договор иска да гарантира длъжника. Те му позволяват без да изпада в забава да откаже изпълнението на изискуемото задължение до едновременното престиране. Противопоставените в съд тия възражения ще доведат до осъждане за едновременно престиране.

Възражението за неизпълнен договор представлява едно квалифицирано право на задържане. То е такова, защото наред с обезпечителната си функция, то трябва да съдейства дължимите насрещни престации да бъдат разменени и страните да бъдат удовлетворени.

Възражението за неточно изпълнен договор е възражение за непълно изпълнение (качествено или количествено). В такъв случай кредиторът има право да иска точно, респективно пълно изпълнение, освен ако неизпълнената част от престацията е такава, че е противно на добросъвестността да се иска отлагане на изпълнението на дължимото до престиране на незначителния остатък.

МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО. ДОКАЗВАНЕ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО. ПРИХВАЩАНЕ НА НЕИЗПЪЛНЕИЕТО

Всяко задължение трябва ад бъде изпълнено точно. Това означава престиране на местоизпълнението на задължението.

Мястото, където длъжникът трябва да извърши действията, които са необходими за да се осъществи дължимият резултат, да счетем, че той точно изпълнява, наричаме местоизпълнение на задължението му. Длъжникът се освобождава от обвързаността си, ако престира на това място, и изпада в забава ако не престира на него. Кредиторът е длъжен да приеме изпълнението ако е на мястото и изпада в забава от своя страна ако не го приеме на него. Местоизпълнението често съвпада с местодоставянето на престацията. Това е така при местните сделки – когато и двете страни имат местожителство в едно и също място. При дистанционните сделки местоизпълнението не съвпада с местодоставянето. Дистанционна сделка е налице, когато с допълнителна уговорка се установява, че длъжникът ще се погрижи престацията да биде доставена на кредитора на място, различно от местоизпълнението. Дл. нарича това място местодоставяне; кр. – местополучаване; за престацията то е местоназначение.

Местоизпълнението е правнорелевантно отнасяне на задължението към определено място. За да се обозначи разликата между местоизпълнение и местодоставяне, се употребяват на практика редица правнотехнически термини:

– франко

– FOB

– CIF

Определяне на местоизпълнението.

Меродавно е на първо място изрично уговореното от страните местоизпълнение. Когато не е уговорено изрично, възможно е местоизпълнението да се определя от естеството на изпълнението, а в някои случаи и законът определя мястото на изпълнение. Местоизп. на едно зад. може да бъде определено и с адм. разпоредби. Възможно е в някои случаи да не може да се приложи нито един от горепосочените критерии. Тогава влиза в действие чл.68 ЗЗД: „Ако местоизп. не е определено в закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при парични задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на зад/то;

б) при задължение да се даде определена вещ – в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението и

в) във всички други случаи – в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението (търсими задължения).“

Местожителство на едно лице е мястото, където то се установило да живее постоянно или преимуществено и в регистрите на населението на което то е вписано.

Правно значение на местоизп.

Проявява се най-често във връзка със забавата. Тогава говорим за носими и за търсими задължения.

1. Когато търсимото задължение е срочно и кредиторът не потърси вземането си на срока, той изпада в забава поради неизпълнение, защото не е направил необходимото за да получи изпълнение. Дл. обратно не изпада във забава.
2. Когато носимото задължение е срочно, длъжникът трябва да престира в жилището на кред. Не стори ли това, той изпада в забава.

Разноски и доказване на изпълнение.

Принципът е, че разноските по предаване на дължимата престация са поначало в тежест на длъжника. Такива са и разноските с издаване на разписка, всички разноски по предаването, включително меренето и тегленето. Нормата на чл.78 обаче е диспозитивна и страните могат да уговорят друго. Допълнителните разходи са в тежест на този, който ги е причинил.

Доказване на изпълнението.

Принципът е, че длъжникът трябва да докаже, че е изпълнил задължението си точно (чл.127 ГПК). Не съществува законова, макар и оборима презумпция, че длъжникът е изпълнил точно, но една обикновена презумпция твърде често помага на длъжника – щом кредиторът е приел без възражение – може да се счита, че му е престирано точно (чл.194 и 264 ЗЗД).

Изпълнението може да се доказва с всички доказателствени средства. Все пак чл.133 буква Б на ГПК не допуска свидетелски показания за доказване „погасяване на установени с писмен акт парични задължения“.

Нормалният писмен документ е разписката – писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията за получаване на същата. Тя трябва да носи подписа на издателя, дългът датата, мястото на престиране и т.н. Този, който изпълни дълга, има право да иска да му бъде върнат особеният документ, ако такъв бъде издаден. По нашето право връщането на документа за вземането има значение за необоримото предположение за погасяването на дълга – чл.109. Това предположение има действие само тогава, когато е установено, че връщането на частния документ за дълга е станало без измама, насилие и изобщо доброволно.

Правото на разписка е признато в чл.77(1). Този текст има няколко хипотези:

а) пълно плащане – ако плащането е пълно, длъжникът може да иска от кредитора връщане на издадения му за вземането особен документ (чл.77(2)), освен ако документът се отнася и до други права на кредитора (ал.3)

б) при частично плащане, дл. може да иска разписка за станалото частично изпълнение, както и отбелязване на същото върху документа за дълга

в) при загубване на документ – кр. може да твърди, че е изгубил документа за вземането. Тогава той е длъжен ад отбележи и това обстоятелство в разписката – чл.77(4)

г) право на задържане – дл. може да задържи изпълнението, докато му се върне документът за вземането и му се даде разписка.

Прихващане на изпълнението (плащането).

Възможно е един и същ длъжник да има повече еднородни задължения към един и същ кр. Ако той не изпълни всичко изцяло и изведнъж, а престира общо срещу задълженията си, се поставя въпросът кой дълг се е погасил.

Прихващане може да прави само длъжникът. Той заявява кой дълг погасява. Когато такова заявление няма, тогава законът определя как става прихващането. Може да се определи и чрез договор. Ограничение за избора на длъжника има в три направления:

1. ако е уговорен срок в полза на кредитора, дл. нито може да изпълнява преди изтичането му, нито да прихваща изпълнението си към още неизпълняем дълг.
2. ако изпълнението е частично, кр. не е длъжен да го приеме. Дл. трябва да предложи пълно изпълнение поне на едно от зад. си за да може изобщо да се прехваща.
3. когато зад. за лихва и изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, тогава се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата – чл.76(2). Свободата на избора на длъжника е ограничена в тази насока.

Прихващане по силата на закона – по реда на чл.76(2,3) най-напред:

а) върху най-обременения за дл. дълг

б) в/у най-старото задължение, ако всички са еднакво обременителни

в) в/у всички дългове съразмерно, ако те са еднакво обременителни и еднакво стари.

ИЗПЪЛНЕНИЕ С ВСТЪПВАНЕ В ПРАВАТА НА УДОВЛЕТВОРЕНИЯ КРЕДИТОР. СУБРОГАЦИЯ

Всяко задължение трябва да бъде изпълнено, но не всяко изпълнение освобождава длъжника по отношение на всички. Изпълнението има такъв погасителен ефект само ако изхожда от самия длъжник – не и когато то изхожда от трето лице. Направеното от третото лице изпълнение има само ограничен погасителен ефект – само по отношение на удовлетворения кр. Дл. остава обвързан не към сегашния кр., а към третото лице. То става кр. на мястото на досегашния като встъпва в неговите права. Това се нарича суброгация. Така напр. ако Иванов дължи на Петров, а на падежа не Иванов, а поръчителят му плати, Петров очевидно получава всичко, което му се дължи. Плащането, което е направил поръчителят погасява вземането, на Петров. Но същото не освобождава Иванов от задължението му. Той сега дължи на поръчителя това, което същия вместо него е платил Петров. За да го получи, той встъпва в правата на Петров – замества го. Така суброгацията е преминаване на правата на кр. в/у едно трето лице, което настъпва защото това трето лице е удовлетворило кредитора. Суброгацията е един изпълнителен процес без пълен погасителен ефект, изразяващо се в заместване на досегашния кредитор с нов.

Когато едно трето лице изпълни вместо длъжника, може да се ползва от всички обезпечения, от които се е ползвал кр. Извод: суброгацията е едно допълнително право, което се поражда за третото лице, изпълнило чуждо задължение като то гарантира вземането към длъжника съобразно вътрешните отношения м/у тях.

Цел на суброгацията.

Третото лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но поради изпълнението, неговото имущество намалява, а длъжниковото имущество остава непокътнато. Поставя се въпросът трябва ли да признаем на третото лице правото да иска дл. да му върне обратно всичко, което е платил за него. Общ отговор не може да се даде, защото това зависи от вътрешните отношения м/у длъжника и третото лице. А те могат да бъдат най-различни:

а) дл. може да е натоварил третото лице да изпълни зад. му. Отношенията им в такъв случай са мандатни. За да си върне платеното, третото лице разполага с/у длъжника (с/у доверителя си) с обратен иск – чл.285.

б) третото лице може би плаща на кредитора защото по този начин дава на длъжника парите, които е обещало да му даде в заем. Третото лице тогава разполага с иск на заемодателя.

в) третото лице може да изпълнява чужд дълг, защото е решило да се грижи за работите на дл., макар последният да не му е възлагал такава работа – чл.60 Тук ще се разполага с обратен иск на управляващия чужда работа без мандат – чл.61.

г) третото лице може да плаща без всякакво оправдано правно основание. Тук се разполага с възможност за иск за неоснователно обогатяване – чл.59.

д) третото лице може да плаща с намерение да надари длъжника. То няма възможност за обратен иск с/у дл.

е) третото лице няма обратен иск с/у длъжника и когато плаща със ср/вата, които дл. му е предоставил за тази цел. Това са т.нар. регресни права на третото лице. В тези случаи третото лице,когато се ползва от обратния си иск не може да иска обезпеченията и привилегиите, които са били установени в полза на установения дълг.

Суброгационен иск.

Вземането на Кр., което третото лице е изпълнило, може да е било обезпечено с привилегия, със залог или ипотека, които са давали пълна сигурност, че ще бъде събрано вземането. Тия обезпечения са погасени вече с погасяването на дълга от третото лице. То затова има всичкия интерес да замести удовлетворения Кр. в правата му- да встъпи в тия негови права, следователно и в преимуществата, с които кредиторовото вземане може да е съпроводено.Следователно, третото лице, което е изпълнило чуждият дълг за да встъпи в правата на удовлетворения Кр. му позволява да упражни всички права и искове, съпровождащи съответното вземане – залог, поръчителство, лихви и т.н.(чл.146). Това е и всъщност крайната цел.

Възможността на третото лице да встъпи в правата на удовлетворения Кр. не го лишава от личния му обратен иск с\у Дл. – иск, който произтича от вътрешните отношения м\у тях. Например поръчителя, който е изпълнил задължението на Дл., има личен обратен иск с\у него за главницата, лихвите и разноските, които е направил. Суброгационния иск може да му дава по-малко

Допустимост на суброгацията. Хипотези.

1. Правен интерес.

З-нът допуска суброгация не в полза на всеки, който е изпълнил чуждо задължение, макар да има обратен иск (например иск за неоснователно обогатяване, иска на водещия чужда работа без мандат и т.н.), няма да се суброгира в правата на удовлетворения Кр. Изобщо неоправданите вмешателства в чужди обл.о-я е нежелателни(чл.74-ЗЗД).Следователно:

БЕЗ ПРАВЕН ИНТЕРЕС ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НЯМА СУБРОГАЦИЯ.

2. Хипотези.Кои лица имат правен интерес.

а)Лично или реално задължено за дълга.

аа\Лично задължените. Те изпълняват защото дължат и могат да бъдат принудени да изпълнят.

– Поръчителите се задължават заради други и ако изпълни, изпълнил е заради главния Дл.И има обратен иск с\у същия. Наедно с това се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.

– Всеки съзадължен дължи с други. Ако той плати всичко, изпълнил е не само своя но и чужд дълг- дългът на тези, които дължат с него и има правото да иска от тях платеното. Това е правното положение на съпоръчителя.

бб)Реално задължените.