23. ДОГОВОР Понятие и видове. Сключване на договора. Преддоговорни отношения и преддоговорна вина. Предварителен договор и договор в полза на трето лице.

Въпрос № 23

ДОГОВОР

Понятие и видове. Сключване на договора. Преддоговорни отношения и преддоговорна вина. Предварителен договор и договор в полза на трето лице.

ОО могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на ПО е правната сделка.

Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО.

Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА.Двустранните правни сделки се наричат договори

Определение.

В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД

„Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.“

Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части- ВП, ОП, СП.

Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право.

Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки:

1.От юр.гледна точка трудно се прави разлика м\у „да се създаде“ и „уреди“.

И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка.

2.Още по-неточно е употребен термина „унищожи една правна връзка“.Това означава да се унищожи д-р. Това става ч\з конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и ч\з възражение.Както и да е разпоредбите за унищожаване на д-р се намират в ЗДД от чл.27 до чл.35.

Затова някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях.

– Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления.

– Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в д-ра страни.

В чл.9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на д-ра, доколкото то не противоречи на повелителни ПН.

Под съдържание се разбира, че изброените в ЗЗД д-ри не са единствени, които могат да се сключват м\у страните -стига да не се нарушават императивни ПН и да не се нарушават добрите нрави.

Видове договори:

1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по д-ра имат задължения.При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване;договор за поръчка) Двустранните (продажба; замяна).Повечето д-ри са синалагматични. А те са тези д-ри, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени(ако едната не се задължи и другата не би се задължила- генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно- функционално).

2.Несъвършени двустранни д-ри – те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни(д-р за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника).При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.

3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни.Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н.Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.

4.С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС д-рите се делят на формални и неформални.При формалните д-ри е необходима определена форма.

Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).

5.Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални.

Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни.

Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра.

6.Комутативни и Алеаторни .Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните .Комутативните- известни ; алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие

7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора- Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три:

– да се придобие едно СП

– да се надари едно лице

– да се погаси един дълг

Основанието не е елемент от ФС на д-ра.

8.Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р.

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА.

Сключването на договора е постигане на съгласие между две лица по неговите съществени елементи.

ФС на сключването. Той е сложен, защото изисква наличието на два прости ЮФ- волеизявлението на предложителя и волеизявлението на адресата.Едната от страните поема инициативата за сключването му и прави оферта. Тази страна се нарича ОФЕРЕНТ.Другата страна е необходимо да изрази съгласие чрез приемане и се нарича приемащ, АДРЕСАТ НА ОФЕРТАТА.

Предложението.То е волеизявление \покана\ за сключване на д-р, което един правен субект отнася до друг. Предложението трябва да отговаря на няколко изисквания:

  1. Да съдържа всички съществени условия на договора. Тези условия се определят от закона, от обичаите или от естеството на самото задължение. Освен това предложението трябва да посочва и всички онези ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ДИСПОЗИТИВНИТЕ ПРАВИЛА на закона на които оферентът държи.Следователно приема се, че няма оферта, ако предложението НЕ съдържа всички специални условия. Предложението трябва да е така оформено, че за неговото приемане да е необходимо едно просто ДА на адресата. И още няма да е на лице предложение, ако изявлението НЕ съставлява само покана „за сключване на договор“. Няма предложение, ако се задоволя да съобщя на едно трето лице, че съм намислил да продам къщата си, стига да ми бъде предложена изгодна цена. Това е една информация и нищо повече.

Предложението трябва и да е достатъчно пълно- по каква цена, какво предлага и т.н.

  1. Предложението трябва да е отправено до друго лице т.е. принципа е, че офертата трябва да е насочена към точно определено лице (адресат). Възможно е обаче то да е насочено към определен кръг адресати. В тази хипотеза този, които пръв е приел предложението- с него се сключва договора. Например излагане на стоки на витрина съставлява предложение за продажба, отправено до неопределени лица; такава оферта може да бъде отправена и чрез вестник.
  2. Трябва да съдържа изисквания за намерения (animus на предложението). Има две становища по въпроса дали анимуса е необходим и ако няма такъв- няма оферта, а покана за преговори. Второто становище е, че не е необходим, а е достатъчно само волеизявление. Приоритет се отдава на първото становище.
  3. Обвързваща сила на офертата. Предложението е едностранно волеизявление. То се отправя до друго лице, за да бъде узнато и евентуално прието от него.

Нашето право стои на становището, че предложението обвързва предложителя.

а\ Ако предложителят е определил срок, в течение на който предложението му следва да бъде прието, офертата го обвързва до изтичане на този срок без оглед на това, дали предложението се прави на присъстващ или на отсъстващ (чл. 13, ал. 1). Следователно предложителят не може валидно да оттегли офертата си до изтичане на този срок.

б\ Ако няма определен срок, в течение на който предложението може да бъде прието, трябва да различаваме с оглед на това, дали то се прави на отсъстващ или на присъстващ. Предложението, направено на присъстващ, обвързва предложителя само в случай на незабавно приемане. Предложението губи силата си, ако не бъде незабавно прието, казва чл. 13(3). За присъстващи се считат и лица, които преговарят по телефона.

в\ Предложение, направено на отсъстващ, обвързва предложителя за толкова време, колкото е обикновено нужно за пристигане на приемането-чл.13(3).Това е относително определена норма. Тук се включват три компонента:

– време за пристигане на предложението до адресата;

– време необходимо да се провери и обсъди предложението;

– време за достигане на отговора до предложителя.

Оферента може да оттегли офертата, ако съобщението за оттегляне пристигне ПРЕДИ или НАЙ-КЪСНО със самата оферта. Задължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението. За адресата договора е сключен, дори ако самият оферент умре или бъде поставен под запрещение, след като е отправил офертата. Офертата има задължителна сила по смисъла на закона.

Предложението губи силата си:

  1. Ако бъде отхвърлено от адресата, до който е отправено. Молбата за продължаване на срока за приемане още не означава отхвърляне. Офертата може да бъде приета в първоначално определения срок.
  2. Ако изявлението за приемане не пристигне своевременно.
  3. Ако бъде оттеглено съгласно чл. 13(2) ЗЗД

Съпоставка м\у оферта и покана за преговори.

– офертата е задължаваща ;

– офертата трябва да има анимус;

– офертата трябва да съдържа всички съществени условия на договора.

Поканата за преговори не трябва да съдържа тези три изисквания.

Приемане.

Същност. Лицето, на което е направено предложението, има една алтернатива- или да приеме предложението и с това договорът е сключен, или да отхвърли предложението и така да осуети сключването на договора. Приемането също отговаря на няколко изисквания:

  1. Да изхожда от лицето, на което предложението е направено, от негов особен представител, евентуално от неговите наследници (ако договорът не е intuitu personae).
  2. Да бъде отправено до предложителя, негов представител, респективно неговите наследници.
  3. Да е безусловно, т.е. да няма резерви и насрещни условия, защото в такъв случай ще е налице контраоферта или покана за преговори.

Начини на приемане.

Приемането не трябва да оставя никакво съмнение относно окончателното решение да се сключи окончателния д-р.Приемането трябва да бъде безусловно.Няма приемане, ако то става с резерви и съдържа насрещни у-я.Приемането не е направено с резерви, ако представлява разширение на предложението.

Изявлението за приемане може да бъде ИЗРИЧНО или МЪЛЧАЛИВО.

1.Изрично е когато волята за сключване на предложения договор личи от изрични изрази, които приемащия употребява.

2.Мълчаливо е когато от действията на приемащия може да се съди за решението му да сключи предлагания д-р.Това са т.н конклудентни действия.

Оттегляне на приемането .

Предложителят може да оттегли офертата си, стига само известието за това да стигне у лицето, на което се предлага, по-рано или едновременно с предложението(чл.13-ЗЗД)

Късно пристигане на приемането .

От пристигналото приемане се вижда, че то е изпратено навреме, но по независещи от него причини то не е пристигнало навреме. Тогава д-ра се счита сключен, освен ако предложителя незабавно уведоми другата страна, че счита приемането за закъсняло.Чл.13(5).

Сключване на д-ра.

Когато предложението се приеме тогава се постига съгласие м\у двете страни.

Съгласие (consensus) наричаме съвпадането на волеизявлението на двете страни по съдържанието.Липсата наричаме разногласие(dissensus).

То трябва да обхваща всички съществени страни на д-ра. Но, ако трябва да се постигне и съгласие и по несъществените елементи, то тогава съгласието по тях НЕ води до сключване на д-ра.Несъгласието м\у страните може да бъде явно и скрито-волеизявленията се отличават.

Момент на сключване .

Договорът е сключен, когато се постигне пълно съгласие в\у всичко.

Когато предложението е направено на присъстващ д-ра се счита сключен от момента на приемането.

Когато предложението е направено на ненеприсъстващ има четири теории:

1.В момента на изявлението на адресата- когато неговата воля за приемане бъде външно обективирана.Това е т.н. теория на ИЗЯВЛЕНИЕТО.

2.Д-рът е сключен в момента, в който адресатът на офертата е изпратил съобщението си на предложителя, че приема офертата.Тази теория е теория на ИЗПРАЩАНЕТО.

3.Договорът се счита сключен , когато е узнал за приемането на офертата. Това е т.н. теория на УЗНАВАНЕТО.

4.Д-рът е сключен в този момент, в който изпратеното съобщение за приемане на офертата е достигнало у предложителя.Това е т.н.теория на ПОЛУЧАВАНЕТО.

Нашият законодател е възприел теорията на узнаването.

Мястото на сключване на договора е том където е било направено предложението.

ПРЕДДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ.

Договорът е сключен, щом страните постигнат съгласие в\у всичко, което е съществено или което се счита за съществено. От този момент нататък м\у тях съществуват договорни отношения. Но това не означава, че до този момент не са съществували никакви прано релевантни отношения. И преди приемането на офертата м\у страните възникват отношения и продължават до приемането на направената оферта.Тези отношения наричаме ПРЕДДОГОВОРНИ.

1.Правно релевантна връзка възниква м\у тях още с получаването на предложението. Сам з-нът е придал задължителна сила на офертата.

Задължения на страните в преддоговорните отношения.

– ЗЗД определя един общ мащаб за поведение като предвижда, че страните по преговорите и при сключването на д-ра трябва да действат ДОБРОСЪВЕСТНО. Страните трябва да доведат до знанието на другата страна всички обстоятелства, които тя трябва да знае по д-ра. Това са задължения за взаимно уведомяване.

– Задължение на страните да НЕ прекъсват произволно преговорите.

– Задължение за полагане на грижа. Всяка от страните трябва да вземе мерки за изпълнение на д-ра, ако той се сключи.

– Задължение да обезпечи валидността на престирания договор.

Тези задължения са преддоговорни защото все още няма сключен д-р

Неизпълнението на тези задължения може да се вмени във вина на съответната страна.Тя се нарича преддоговорна вина или вина при договаряне.

Това води и до т.н.преддоговорна отговорност. Тя произтича от действията извършени по повод сключването на д-ра. Тя не е деликтна, защото няма деликт като умишлено виновно деяние.

Отговорности.

В чл.12 ЗЗД е точен:“При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.В противен случай те дължат обезщетение“.

Какъв ще бъде размера на обезщетението ? Кои вреди се дължат:позитивните или негативните?

Позитивни- претърпените загуби от страната в резултат на недобросъвестното водене на преговорите.

Негативни- които страната претърпява от несключването на д-ра.

В една хипотеза ЗЗД счита, че се дължат негативните вреди.Това е хипотезата на чл.28(3) ЗЗД“Страната, която иска унищожението , е длъжна да обезщети другата страна за, вредите, които й са причинени от сключването на унищожаемия д-р, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или е знаела за грешката“.До доказване на противното з-на предполага, че не е извинима грешката на, този, който иска унищожаването на д-ра на това основание, и затова свързва унищожаването на това потестативно право със заплащане на обезщетение на другата страна.Т.е.смята се, че трябва да бъдат поправени само негативни вреди, а това са вредите, които другата страна претърпява от това, че е сключила д-ра, че се е доверила на неговата валидност.Тези вреди съставляват разликата м\у имущественото състояние на увредения преди и след сключване на договора. Този текст би могъл да се приложи и по отношение на нищожност поради невъзможен предмет (вж. стр. 58)

Негативният интерес ще трябва да бъде покрит и в случая, когато преговорите биха били прекъснати без достатъчно основание.

Във всички останали случаи обаче ще важи чл. 12, които не ограничава дължимото обезщетение в границите на негативният интерес. Т.Е. увреденият има право да претендира позитивният си интерес.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДОГОВОРИ.

Предварителният договор(ПД) е съглашението, с което две лица се задължават да сключат в бъдеще окончателен д-р при условията уговорени предварително. Той се сключва, когато условията за сключвания окончателен не са настъпили за страните, а те искат да запазят качествата си на съконтрахенти. Най-често се сключват при транслативни сделки за недвижими имоти. ПД не е специален договор. Той е уреден в Общата част. По принцип може да се сключва за всички видове д-ри, с две изключения:

а\ ПД за дарение- той е нищожен;

б\ Ако окончателният д-р е нищожен по чл. 26,то и ПД също ще бъде нищожен.

Същност на ПД. ПД бива два вида- едностранни и двустранни.

  1. Едностранен ПД ще е налице, ако се задължа да продам апартамента си на определена цена, на който вие сте понастоящем наемател, ако решите да го купите до края на наемния срок. Вие приемате това мое предложение.В резултат по договорен път се установява във ваша полза едно право на предпочитание т.е. едната страна поема задължение да сключи окончателен д-р а другата има право само да иска сключването му.
  2. Двустранен ПД ще е налице когато не само едната страна се задължава да продаде апартамента си, но и другата се задължава да го купи т.е. всяка от страните по д-ра поема задължение да сключи окончателен.

Характеристика:

  1. Това е НЕНАИМЕНОВАН договор, уреден в общата част.
  2. НЕ Е ПРЕСТАЦИОНЕН т.к. не се прехвърля никакво имущество.
  3. Договорът е КОНСЕНСУАЛЕН защото е достатъчно постигането на съгласие, за да бъде той сключен.
  4. Договорът е КАУЗАЛЕН.
  5. Той по принцип е НЕФОРМАЛЕН, но закона предвижда писмена форма за действителност, когато за окончателен д-р се иска нотариална форма чл.19(1)

Приложно поле.

  1. ПД за продажба на недвижими имоти са най-често срещаните. Той си е извоювал особеното наименование- обещание за продажба.
  2. Продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД.
  3. За отстъпване на недвижим имот срещу задължение за издръжка.
  4. За замяна на недвижим имот.
  5. За наем.
  6. За учредяване на вещни права.
  7. За заем, за влог, за залог.

Условия за действителност. Всички условия за действителност на един д-р са такива и за ПД.

1) Трябва да съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния д-р.

2) Когато има изискване за писмена форма тя трябва да бъде спазвана.

3) Ако окончателния д-р е нищожен то и ПД ще бъде нищожен независимо от основанието.

Действие на ПД.

ПД създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от страните по него.Всяка от тях има претенция спрямо другата да иска сключването на окончателен. Други действия той няма. Има само облигационно но не и вещно действие.

Принудително изпълнение.

Чл. 19(3) ЗЗД. „Всяка от страните по ПД може да предяви иск за сключване на окончателен д-р. В такъв случай д-ра се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила.“ Искът е конститутивен, т.к. правото да се иска принудително изпълнение е потестативно. Тук съдебното решение замества окончателния договор. Съдът дава двуседмичен срок да изпълни своето задължение по окончателния д-р. Ако не изпълни ответника има право да иска отмяна на окончателния д-р.

Исковата молба се вписва, защото всички действия извършени след вписването на исковата молба са недействителни за ищеца.

Съдебното решение също се вписва, защото играе ролята на нотариален акт. То се вписва 6 месеца след влизане на решението в сила. Въз основа на него може да се извади констативен нотариален акт.

ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ. ОБЕЩАВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ.

Договорът в пола на трето лице е уреден в чл.22 от ЗЗД.

Опр:Д-р по силата, на който страните обещател (промитент) и уговарящ (стипулант) се съгласяват едно трето лице – бенефициер, което не е страна (не участва пряко, нито чрез представител) да придобие едно право като може да иска изпълнението му от обещателя.

Приложно поле.

  1. Договора се среща най-често при застраховките в полза на трето лице- застрахователната сума се получава от задълженото лице.
  2. При д-рите за прехвърляне на имот с\у задължение за издръжка и гледане.
  3. Д-рът за продажба – правото на собственост преминава в\у задълженото лице.

Страни по договора.

– ОБЕЩАТЕЛ (ПРОМИТЕНТ)- поема задължението да даде нещо или да направи нещо в полза на задълженото лице.

– УГОВАРЯЩ (СТИПУЛАНТ)- уговаря да се престира на трето лице и приема обещанието на обещателя.

– БЕНЕФИЦИЕРЪТ НЕ Е СТРАНА ПО ДОГОВОРА.

Условия за действителност.

Уговорката в полза на трето лице поражда с сключването на д-ра самостоятелно право за третото лице при няколко условия:

1.Уговорката в полза на третото лице преди всичко трябва да е валидна.Ако тя е нищожна третото лице не придобива никакви права.Ако пък е унищожаема правата на третото лице отпадат с обратна сила.

2.Д-рът трябва да бъде действителен.

3.Необходимо е също третото ползващо се лице да е определено или поне определяемо.

Действие на договора.

Стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото на третото ползващо се лице и не преминава през имуществото на уговарящия. Третото лице не е правоприемник на уговарящия.

Третото лице придобива веднага, направо и непосредствено уговореното в негова полза. Но това негово придобиване не е окончателно. Уговорителят, по чийто почин всъщност третото лице става кредитор, има право да отмени уговорката. Неговото едностранно изявление в този смисъл е напълно достатъчно.

Отношение м\у страните и м\у страните и третото лице:

1) Обещател – трето лице.

Обещателя може да противопостави на третото лице възраженията, който произтичат от договора, но не и личните възражения с\у д-ра.

Третото лице по отношение на обещателя има право на иск за реално изпълнение.

2) Обещател – уговарящ.

Уговарящият може да иска разваляне на договора поради неизпълнение; за вреди който неизпълнението е причинило; право на иск за реално изпълнение (и за двете страни); обезщетение вместо изпълнение.

3) Уговарящ – трето лице.

Отношенията са най-различни, няма значение за договора. Най-често уговарящия иска да надари третото лице или да изпълни свой дълг по отношение на третото лице.

4) Третото лице и кредиторите на уговарящия.

Кредиторите могат да отменят д-ра в полза на третото лице, ч\з т.н. отменителен (Павлов) иск по чл. 135 ЗЗД. Третото лице дължи да върне само това, което уговарящия е дал по договора.

Обещаване действието на трето лице.

Обещаване действието на трето лице е налице, когато едно лице А обещава на друго лице В , че едно трето лице С ще се задължи да извърши нещо в полза на Б. Поражда д-ие само за обещателя. Ако обаче С не изпълни д-ето за което А се е задължил, тогава има две възможности:

  1. Може да се иска реално изпълнение от А
  2. Когато личните качества на С са от значение за изпълнението, тогава от А се иска само обезщетение.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: