22. Кадастър и имотен регистър

Въпрос 22 Кадастър и имотен регистър

Правна уредба – Закон за кадастъра и имотния регистър, Закон за устройството на територията и устройствените правила за кадастъра.
Кадастър – отразява важни характеристики на земята, като субстанция. Включват се и данни за други свойства – характера на собствеността, вещни права върху нея, надморска височина. В кадастъра се събират и данни за вече построени или строящи сесгради. Кадастъра обслужва гражданския оборот, задълженията на данъкоплатеца за строителни или устройствени мероприятия, дейността по държавното управление и др. Кадастъра дава възможност за планиране и отграничаване разрастването на населените места за сметка на обработваемата земя.
Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, предоставяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от ЗКИР ред. Кадастърът обхваща и други данни – право на собственост върху недвижимите имоти, други вещни права, данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение. Данните за кадастъра и другите данни се нанасят върху кадастралната карта и се записват в кадастралните регистри. Кадастрални карти – обхващат границите на държавата, на териториалните единици.

Имотният регистър обхваща партидите на недвижимите имоти – свързани с право на собственост, възбрани, ипотеки и други действия, предвидени да бъдат вписани по ЗКИР. Имотният регистър се води в районните съдилища при съдията по вписванията в съответния съдебен район.
Законът урежда създаването на кадастралните карти и регистри. Производството по създаване на кадастралните карти и регистри се открива със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, а задължение на областните управители и кметовете е да бъдат означени границите на държавните и общинските имоти, и да предоставят на Агенцията по кадастъра данни за недвижимите имоти от съответните регистри. Споровете за граници се решават по съдебен ред.
Обект на кадастъра са 3 категории недвижимости:
1. поземлен имот – той е част от земната повърхност, включително и тази, която е трайно покрита с вода, определена с граници, съобразно правото на собственосдт – чл. 24(2) ЗКИР. Поземлените имотиобразуват територията на страната, определена от държавните граници, без да се припокриват един с друг. Държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение са граници и на поземлени имоти.
2. сграда, включително изградена в груб строеж;
3. самостоятелен обект в сграда;
Данните за специализираните карти, регистри и информационни системи се събират от ведомствата, общините и други ЮЛ, съобразно характера на техните функции. Те организират набирането, поддържането в актуално състояние на данните за недвижимите имоти, различни от основните кадастрални данни; строежи, съоръжения и други обекти в поземлените имоти; трайни насъждения, водни течения и площи, , природните богатства в земните недра, релефа на земната повърхност. На база на тези данни се създават специализираните данни, регистри и информационни системи.
Поддържане на актуално състояние на данните – има процедура за изменение на кадастралната карта и регистъра – те са възможни, когато в кадастралните карти иа грешки и непълноти, когато те са одобрени в нарушение на закона или когато трябва да бъдат нанесени допълнителни кадастрални данни. Грешките и непълнотите се поправят или допълват по молба на заинтересованите лица. Непълнотите се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици – това е изразено съгласие за промени в кадастралните планове и карти.
Ако грешките и непълнотите са установени безспорно, тази процедура не е необходима. Когато възниква имуществен спор за вещни права то тогава въпросът се решава по съдебен ред – чл.53, ал. 2 ЗКИР. Искът води до преодоляване на грешки и непълноти в кадастралната карта.
Разлика с чл. 108 ЗС, в сравнение с чл. 53 от ЗКИР – чл. 108 ЗС е основен с по-общ характер и по-широко приложно поле, докато чл.53 ЗКИР е специален и се отнася само до грешки и непълноти в кадастъра. Страни са лицата имащи правен интерес, ищецът е собственик на имота или има вещно право, което е нарушено. Ответници са заинтересованите лица, които са пасивно легитимирани.
Съдът констатира грешката, но това не променя картата или плана със съответните промени. Измененията в кадастралната карта кадастралните регистри се одобряват със заповед от Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра или от овластен от него началник на служба по кадастъра.
Система от ограни – 1. Министерски съвет; 2. Агенцията по геодезия, картография и кадастър; 3. Службата по кадастъра в областните градове. За нуждите на кадастъра се създават компютърни информационни системи, които са свързани помежду си. Информационните системи осъществяват връзка и с Единния класификатор на административно-териториалните единици, Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ), Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), регистрите на държавните и общинските имоти.
В ЗКИР са посочени правомощията на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгл. Чл.10 ЗКИР – Агенцията по геодезия, картография и кадастър е изпълнителна агенция, която е ЮЛ със седалище гр. София и със служби по геодезия, картография и кадастър в административните центрове на областите. За извършване на административното обслужване службите по геодезия, картография и кадастър могат да имат структурни подразделения в седалищата на районните съдилища.
Основни правомощия на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са: Чл. 12. ЗКИР – Службите по геодезия, картография и кадастър са териториални звена на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. За извършване на административното обслужване те могат да имат структурни подразделения в седалищата на районните съдилища. Службите по геодезия, картография и кадастър осъществяват дейностите по геодезия, картография и кадастър за определените им райони от територията на страната, съхраняват предоставените им първични материали и данни от геодезическите измервания и изпълняват и други функции, определени с устройствения правилник.
Дейности по кадастъра могат да изпълняват и лица, получили правоспособност по кадастър при условията и по реда на този закон.
Правоспособно лице по геодезия, по картография или по кадастър може да бъде: 1. физическо лице, което е български гражданин, има завършено висше образование по геодезия с образователно-квалификационна степен магистър-инженер, има най-малко двегодишен стаж в областта на кадастъра, съответно в областта на геодезията или картографията и не е осъждано за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, освен ако е реабилитирано; 2. българско юридическо лице, което има за предмет на дейност създаване на кадастър, съответно извършване на дейности по геодезия или картография, и в постоянния му специализиран състав има лице или лица, правоспособни да извършват дейности по геодезия, картография и кадастър.