Въпрос № 84 ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Въпрос № 84

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

а)Цел и функции на обезпечаването на иска

б)Обезпечаването на бъдещ и на предявен иск.

В периода, които дели нуждата от защитата респективно искането за защита от деня на даването й, недобросъвестният ответник може да предприеме такива фактически действия или правни прмени, които да осуетят правните последици, в които се състои исковата защита. Двете основни форми на правния спор(неоснователна претенция за съществуването на правото и неоснователното отричане на съществуващо право) и формите, които се употребяват за защита на правата (исков и изпълнителен процес), дпускат две форми на опасност спрявмо търсената защита – да не може да се осъществи съдебно потвърденото право и да се осъществи съдебно отреченото право. Средство срещу тези опасности е обезпечаването на иска. Негови цели са да осуети, докато спора е висящ осъществяването на неоснователно отричаното право и да попречи докато спора е висящ, да се осъществи неосноснователно претендираното право. И в двата случея е аплашено материално право. Обезпечителната защита се състои в:

  1. Отнемане на ответника на правните възможности, с които той е разполагал до този момент, за да се предотврати предприемането от негова страна на действия, с които да осуети правните последици от искавата защита.
  2. Възлагане на ответника задължения, които той преди това не е имал със същта цел.

Фактическото и правно положение, което е съществувало преди налагане на обезпечителната мярка продължава да съществува и след това.

Сравнение с исковата защита. Спрямо последиците от СР, обезпечителните мерки са с по – малък интензитет. Както по трайност, така и по съдържание. Правните последици от СР имат траен характер, а обезпечителната мярка е привременна и важи докато исковия процес е висящ. Обезпечителната защита не навлиза така дълбоко в правната сфера на ответника, както обезпечената правна последица на СР. Тя я подготвя и осигурява, но не осъществява търсената с иска закрила. Обезпечителната защита се различава от привременните мерки и от привременната делба на ползването и владението на имота, предмет на съдебна делба, които подготвят бъдещото осъществяване на правото. Обезпечителната защита е по – бърза и ефисасна от исковата, защото съдържа елемент на изненада. Тя се намира във функционална връзка с исковата и изпълнителната защита. С нея се осигурява осъществяването на исковата защита, защото предпоставя един бъдещ процес и зависи от неговия изход. Трябва да се различава от обезпечаване на доказателствата, което е предварително извършване на доказателствена дейност от съда, с която се обезпечава правилността на СР, докато обезпечителната защита е свързана с осъществяването на решението. Обезпечителната защита обикновено служи за обезпечаване успешния изход на един бъдещ изпълнителен процес, като запазва физическата цялост и принадлежността на имуществата на длъжника, което е обект на бъдещо изпълнение срещу него. Тя може да бъде насочена и срещу незаконно изпълнение и в този случай не служи на изпълнителния процес, защото обезпечава третото лице срещу незаконен изпълнителен процес.

Право на обезпечителна защита. Легитимирано е заинтересованото лице. Правото му е насочено срещу съда, който е длъжен да я постанови, когато са налице законовите условия (искът е подкрепен с писмени доказателства и не е представена гаранция), а спрямо ответника съдът разполага с власт да постанови обезпечаване на иска, на която власт ответника е подчинен. Това право предпоставя вероятностна основателност на иска. То не е право да се започне производство по обезпечение, а право да се поиска и получи надлежната обезпечителна мярка и когато тя се постанови, то се превръща в право да се приложи обезпечителната мярка – потестативно публично право.

Обезпечителни мерки. Това са едностранни правни актове на съда по защита – санкция. За да бъдат ефикасни те трябва да се приспособяват към защитаваното право. Видове:

  1. Съобрано насоките на обезечителната нужда:

а/ осигуряващи бъдещо осъществяване на отричаното право.

б/ осъществяващи настоящето осъществяване на неоснователно претендирано право.

  1. Съобразно произхода си:

а/ предписани от закона – член 316, б. “а” и “б” от ГПК – налагане на възбрана и запор на дижими вещи и вземания.

б/ уговорени от страните – член 318 от ГПК. Прилгата се когато между страните има договор, който определя имот като обезпечение.

в/ определени от съда – член 316, б. “в” от ГПК. Те се определят по усмотрение на съда.

  1. Според вида на материалното право, което се защитава – в защита на парични притезания, на вещни права, на потестативни и други видове права.

Заменяне и отменяване на обезпечителните мерки.

Заменяне. Условията са посочени в член 317 от ГПК. Постановената обезпечителна мярка се отменя и на нейно място се определя друга – това е съвкупен акт на съда, който едновременно заличава старата и създава правните последици на новата мярка. Производството започва с молба на заинтересованата страна, като противната се уведомява и при решаването се вземат превид нейните възражения. Съдът се произнася по молбата в закрито заседание и неговото определение се обжалва с частна жалба. Съдът е длъжен да отмени старата обезпечителна мярка по оценим в пари иск, когато ответника учреди в полза на ищеца залог в пари или ценни книги.

Отменяване по реда на чл. 321 от ГПК. С това се преустановява действието на наложената обезпечителна мярка. Предпоставки:

– допуснатата обезпечителна мярка е наложена, въпреки липсата на предпоставките по чл. 310 от ГПК. Тя се обжалва и при уважаването на жалбата, обезпечителната мярка се вдига веднага.

– допуснатата мярка е законосъобразна, но ищеца се отказва от нея и моли тя да бъде вдигната – съдът е длъжен да я вдигне.

– мярката е допусната законосъобразно, но в последствие се разкрива, че това е било неоправдано, защото обезпечителния иск не е бил уважен, възнамеряваният иск не е бил подаден, производството по обезпечителния иск е прекратено поради недопустимост, оттегляне или отказ от иск. При отказ от иск активно легитимиран е съдът.

Съдът проверява дали е отпаднало основанието за допуснатата по-рано обезпечителна мярка.

Производство по обезпечаване на иск. Може да се иска обезпечаване на всички видове искове. Видове обезпечаване:

  1. на предявен иск – може да се иска до устните състезания.
  2. на бъдещ иск – с налагането на обезпечителната мярка в този случай се пречи на бъдещия ответник и за това съдът определя срок за предявяване на иска и след изтичането му отменя обезпечителната мярка.

Компетентен съд. Обезпечителната мярка по висящ процес се налага от съда, пред който се разглежда иска. За налагане на обезпечителна мярка по бъдещ иск компетентен е винаги РС.

в)Развитие и приключване на производството

Подава се искова молба – субективно постестативно публично право. За да съществува исков процес правото на иск трябва да има твърдение, че ищецът е носител на правото и то да е нарушено. За да има право на принудително изпълнение, в изпълнителния процес трябва да е доказано, че има нарушено вероятно съществуващо МП, което са е омже да бъде осъществено без обезпечаване. П на обезпечаване на иска възниква от момента на възникване на правния спор, докато бъде постановено съдебно решение (влязло в сила).

Право на обезпечаване на вече предявен иск: за да се допусне обезпечаването, трябва да бъде подадена писмена молба – има няколко възможности:

– в самата искова молба след петитума да бъде допълнено особеното искане да се допусне обезпечаването. Съдът извършва проверка за дорускането по предявения иск. Произнасе се с определение. Компетентен е съдът, пред който делото е висящо.

– в хода на разлглеждане на делото с писмена молба в самото съдебно заседание. Ако е с писмена молба, съдът се произнася същия ден в закрито заседание – чл. 317, ал. 2. В съдебно заседание – веднага. Чолителят трябва да посочи обецпечителната мярка, която се иска и съдът не може да се отклонява (диспозитивното начола: ищецът носи отговорност за вредите от наложената ОМ). Когато се налата ОМ трябва да има вероятност правото да съществува – чл. 310, б”А” – ищецът трябва да представи убедителни писмени доказателства. Чл. 310,б “б” – гаранции. В съдилищата съществува практика да се представят гаранции, дори и тогава, когато има убедителни писмени доказателства. Определението подлежи на обжалване в 7 дн. слок с ЧЖ и за двете страни. Ако е в съдебно заседание, а ако е извън съдебно заседание – от момента на узнаване.

– преди исковата молба – компетентен е РС (чл. 309). Необходими са писмени доказателства или гаранциии. Чл. 314 – молбатат се разглежда в същия ден, като препис от нея не се изпраща на насрещната страна. Цели се изненада. Молбата се подава до дежурния съдия, който се произнася по нея. В СРС има заповед тези молби да се движат по общия ред, което я прави нищужна. След като се издаде определението се издава обезпечителната заповед и с нея се пристъпва към налагането на ОМ – чл. 315. Тя трябва да е адекватна на нуждата от защита. за да се вдигне ОМ, трябва да се подаде нова молба до съда. След това иска трябва да бъде предявен в месечен срок.

Здравейте!

Ние имаме собствено приложение в Google Play Store, където са качени нашите лекции за държавни изпити, юридическа правоспособност, курсове, статии, права и новини.

Натиснете картинката, за да бъдете отведени до Google магазина или посетете следния линк > google play.

 

безплатно приложение за правна помощ

 

%d блогъра харесват това: