Въпрос № 83 ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ. ПОСЛЕДИЦИ.

Въпрос № 83

ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ. ПОСЛЕДИЦИ.

А) РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

1. Обявяване в несъстоятелност.

1.1. Законът урежда хипотезите, в които длъжникът да се обяви в несъстоятелност – чл. 710: 1) ако в предвидения от закона срок не е бил предложен оздравителен план; 2) ако предложеният план не е бил приет или утвърден; 3) когато е очевидно, че продължаването на дейността уврежда масата; 4) когато имуществото не е достатъчно за покриване на разноските; 5) когато длъжникът не изпълни оздравителния план.

1.2. Съдът обявява несъстоятелността с решение по чл. 711: 1) обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието; 2) постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника – всякакви разпоредителни действия с имуществото са относително недействителни; 3) прекратява правомощията на органите на длъжника -юридическо лице – до този момент органите са действали под надзора на синдика. 4) лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; 5) постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

1.3. Решението за обявяване на несъстоятелността има действие erga omnes (чл.711). То подлежи на незабавно изпълнение (чл.714), вписва се в Търговския регистър и съобщение за приемането му се обнародва в ДВ. Общата забрана и запор също се вписват (чл.715). Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението, тъй като ако задължението е неизискуемо кредиторът по него няма да може да участва в изпълнението (чл.617).

Б) ОСРЕБРЯВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСРЕБРЕНОТО ИМУЩЕСТВО

1. Осребряване. Това е етап от производството по несъстоятелност. То по същината си е система от действия, чрез които масата на несъстоятелността се превръща в пари.

1.1. Това осребряване се извършва чрез публична продан.

1) За разлика от изпълнителното производство по ГПК публичната продан се извършва от синдика, но той има правомощията на съдия-изпълнител. 2) По предложение на синдика и разрешение на съда публичната продан може да се отнася до отделни права, части или цялата маса. Когато осребряването има за предмет цялата маса или обособени части, то кредиторите не могат да са в по-неблагоприятно положение отколкото при продажбата на отделни активи. 3) Самата публична продан се провежда по реда на 717-717н, които всъщност пресъздава реда на публичната продан по ГПК.

1.2. Възможно е публичната продан да не се реализира поради липса на купувач или наддавачът, който е спечелил, да се откаже. В този случай по предложение на синдика съдът може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или продажба чрез посредник (чл.718, ал1).

1.3. При осребряването има още едно изискване относно дяловете, собственост на длъжника, в други дружества. Тези дялове се продават на трети лица, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и предложението не бъде прието в 30-дневен срок (чл.718, ал1). Това се прилага за дялове, но не и за акции.

1.4. И тук, ако се продава цялата маса или обособени части, купувачът не може да се разпорежда, докато не плати цената. Ако има продажба, тя е частично недействителна спрямо кредиторите (чл.718, ал.4).

2. Разпределение. Получените средства от осребряването се разпределят между кредиторите. Разпределението се извършва само когато са набрани достатъчно средства за удовлетворяване на всички кредитори (чл.720). Законът не казва кога се прави разпределение – когато има достатъчно средства. Това се преценява от синдика.

2.2. Сметка.Самото разпределение се извършва въз основа на сметка, която се изготвя от синдика. Сметката е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или осребрена цялата маса с изключение на непродаваемите вещи. Сметката се изготвя според привилегиите по чл. 722 (различно от чл. 136 ЗЗД):

Специална привилегия: 1) Обезпечени със залог или ипотека вземания. 2) Право на задържане.

Общи привилегии: 3) Разноски по несъстоятелността. 4) Вземания по трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. 5) Издръжка. 6) Публичноправни вземания. 7) Вземания след датата на откриване на производството и неплатени на падежа. Това не е правилно – това означава, че възможността длъжникът да получи пари е минимална. 8) Други необезпечени вземания. 9) Вземания за лихви 10) Вземания на съдружник по отпуснат кредит. 11) Вземания по безвъзмездни сделки.

2.3. Удовлетворяването става по редове.

1) Кредиторите от един ред се удовлетворяват съразмерно (с изключение на ред 1) (чл.722, ал.2). 2) Има правила за обезпечените кредитори – ако цената, получена от обекта на специална привилегия, не покрива изцяло вземането, за останалото се удовлетворява като хирографарен кредитор. Ако цената е по-висока, удовлетворяването е пълно като остатъкът се включва в масата на несъстоятелността (чл.724, ал.1). 3) Кредитор с отлагателно условие се удовлетворява като кредитор с оспорено вземане (чл.725). 4) Кредитор с прекратително условие се удовлетворява като кредитор с безусловно вземане (чл.725, ал.2). 5) Кредитор с оспорено вземане – заделя се съответната сума. Ако е оспорено само обезпечението, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора като се заделя сума като за обезпечено вземане (чл.726).

2.4. Публичност на сметката. Самата сметка стои на разположение на разположение на длъжника и кредиторите в съда 14 дни (чл.727).

2.5. Възражения. В 14-дневен срок след срока, в който сметката е на разположение, могат да се правят възражения от длъжника, кредитор и комитета на кредиторите (чл.728).

2.6. Сметката не е окончателна, освен ако са се изчерпали активите или има средства за всички кредитори.

В) ПРИКЛЮЧВАНЕ И ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТА.

3. Приключване на производството.

3.1. Предпоставки. Ако са изплатени всички вземания или масата е изчерпана, производството по несъстоятелност следва да се приключи (чл.735).

3.2. Ако една от тези предпоставки е налице, синдикът трябва да направи окончателна сметка и да направи окончателен отчет в срок 1 м. от изчерпване на масата на несъстоятелността (чл.733).

3.3. Сметката и отчетът се представят на съда и съдът свиква в 14-дневен срок заключително събрание на кредиторите (чл.734).

3.4. Събранието на кредиторите трябва да приеме окончателната сметка и да вземе решение за непродаваемите вещи (чл.734,ал.2).

3.5. Приключване на производството (чл.735). Съдът с решение постановява приключването на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца от търговския регистър. Това решение се обнародва в ДВ. Последици:

1) Прекратява производството. 2) Прекратява правата на синдика. 3) Прекратява се общата възбрана и залог. 4) Приключването на производството води до прекратяване на всички непредявени в производството вземания, както и на всички неупражнени права. 5) Погасяват се правата на неудовлетворените кредитори.

4. Възможно е производството да се възобнови.

4.1. Условията са много ограничени: 1) Възобновяването е възможно само в срок 1 г. от прекратяването. 2) Ако се освободят суми за оспорените вземания или ако се открие имущество – алтернативни хипотези. 3) Имуществото да е достатъчно за покриване на разноските. Ако те е достатъчно, възобновяване се допуска само ако кредиторът/длъжникът предплати сумата, покриваща разходите. Производството се възобновява по писмена молба на длъжника или кредитор с прието или установено вземане.При възстановяване производството започва от окончателната сметка (която вече е частична).Възобновяват се правата на синдика и комитета на кредиторите.

5. Реабилитация. Обявяването в несъстоятелност води до неблагоприятни последици за длъжника. Законът допуска търговец, обявен в несъстоятелност, да бъде реабилитиран.

5.1. Действие на реабилитацията:

1) Възстановяването е заличаване и отменяне занапред на последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност. 2) Реабилитацията засяга както ЕТ, така и неограничено отговорен съдружник (чл.747).

5.2. Предпоставки за възстановяването – 2 алтернативи (чл.748):

1) Да са изплатени напълно всички вземания, заедно с лихвите и разноските. 2) Несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се икономически условия.

5.3. Законът забранява да се възстановява длъжник, осъден за банкрут (чл.749).

5.4. Производството започва по молба на длъжника, прилагат се доказателства. Може и от наследниците при починал длъжник. Възстановяването е спорно производство, в което кредиторите могат да възразяват (чл.750). Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия кредитор. Решението, с което се уважава молбата, не подлежи на обжалване. Решението, с коет се отхвърля молбата, се обжалва от длъжника пред ВКС.Нова молба за обжалване може да се подаде в срок 1 г. след влизане в сила на решението за отхвърляне на първата.

ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Защита на длъжника.

Тя е различна при несъдебните и съдебните изпълнителни основания.

а/ при несъдебните основания – предпоставя се, че на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение и че той оспорва съществуването на вземането, неговата изискуемост или отговорността си за него. В този случай длъжникът разполага с два способа за защита:

1. Той може да спре изпълнението, като застави взискателя да предяви иск, за да установи вземането си под страх, че изпълнението ще се прекрати, ако искът не бъде предявен.
2. Чрез предявяване на иск, че вземането не съществува.

Спиране на изпълнението – компетентен да го постанови е съдът, в чийто район действа СИ, връчил призовка за доброволно изпълнение. Длъжникът трябва да подаде молба за спиране в 7 дневен срок. Заедно с молбата за спиране длъжникът трябва да предяви възражения подкрепени с писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува. Ако длъжникът не разполага с писмени доказателства, той може да предизвика спиране, като представи надлежно обезпечение, че взискателя ще бъде удовлетворен. Съдът проверява дали са налице условията за спиране на изпълнението, но не и дали вземането съществува. Определението за спиране може да се обжалва по реда на частна жалба. Когато съдът спре изпълнението взискателят трябва да предяви срещу длъжника положителен установителен иск относно вземането си в срок от 1 месец от деня, когато спирането на изпълнението е влязло в сила.

В образувания исков процес съдът проверява възраженията на длъжника срещу вземането. Той уважава или отхвърля иска. Ако взискателя не предяви иск в срок от 1 месец, изпълнителния лист се обезсилва по право, изпълнението се прекратява, а даденото от длъжника обезпечение се освобождава от съда. Ако е пропуснал тази възможност длъжникът може да се защити като предяви срещу взискателя отрицателен установителен иск, че не дължи. В заведения процес длъжникът трябва да изчерпи всички възражения срещу изпълняемото право. Пропуснатите възражения не могат да се предявят по късно с нов иск, те се преклудират от СПН. Ако предявения иск бъде уважен изпълнението ще бъде прекратено.

3. Съдебно изпълнителните основания се ползват със СПН:

а/ при съдебното изпълнително основание длъжникът може да оспорва изпълняемото право, само чрез отрицателен установителен иск;

б/ този иск може да бъде основан само на факти непреклудирани със СПН.

Съдебно изпълнителното основание може да е порочно, зад него се крие несъществуване на изпълняемото право. За да се защити срещу изпълнението на длъжникът трябва да унищожи порочното съдебни изпълнително основание. Редът за унищожаване се определя от неговия вид. Изпълнението въз основа на предварително изпълняеми решения съпътства висящия още исков процес относно изпълняемото право. Длъжникът ще се защити като обжалва решението.

По правило длъжникът не може да оспорва пред СИ изпълняемото право. СИ е обвързано чрез ИЛ от силата на изпълнителното основание. От това правило съществува изключение:

СИ сам прекратява изпълнението, когато бъде доказано плащане с което взискателят е удовлетворен за доказването на плащането е необходим надлежно заверена разписка от кредитора. Така се постъпва, когато длъжника се позовава на смъртта на правоимащия по вземане за издръжка; на отказ от наследство или на приемането му под опис.

Когато принудителното изпълнение е вече приключено, а удовлетворения кредитор е приведен, защитата на длъжника се състои във връщане на полученото от привидния кредитор.

От незаконния изпълнение длъжникът може да претърпи вреди или загуби.

Защита на конкуриращ взискател.

Когато при изпълнение на парични притезания в разпределението участва привиден кредитор при конкуренция с него удовлетворяването на истинския кредитор може да се окаже изцяло или отчасти осуетено.

Защитно средство на истинския кредитор е отрицателния установителен иск. По него взискателя може да са позове на всички факти, които изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание. Взискателя може да оспори такова притезание, което е установено с влязло в сила решение и то въз основа на факти, предхождащи решението.

Искът се предявява срещу длъжник и привидния кредитор: оспорва се съществуващото между тях правоотношение.

За да обезпечи предявения иск, ГПК предписва, че сумата, която по разпределение е предназначена за взискателя с оспорени вземане не му се предава, което значи, че изпълнението в полза на този взискател се спира. То се спира със самото оспорване и без да е бил предявен иск от оспорващия взискател. Понеже спирането обезпечава един още непредявен, т.е. бъдещ иск, само законът определя срока, в който искът трябва да бъде предявен, този срок е 1 месец. Ако този срок бъде пропуснат, спирането отпада по право и сумата и сумата, която се полага на кредитора с оспореното вземане му се предава. Чрез осъдителен иск истинския кредитор може да върне в имуществото на длъжника не дължимо платеното на привидния кредитор. Когато месечния срок бъде спазен, сумата се задържа по сметка на СИ до завършване на процеса. Ако предявения иск бъде отхвърлен сумата се предава на взискателя с оспореното вземане. Ако той бъде уважен сумата се разпределя между останалите взискатели.

Защита на трети лица при изпълнение върху чужда вещ.

Тя се прилага само при изпълнение на парични притезания, защото предпоставя, че изпълнението е насочено не върху имущественото право на длъжника, а върху правото на трето лице. Тя е допустима, ако изпълнението е започнало чрез запор или възбрана върху чуждото право и още не е приключило, така че може да бъде прекратено. Третите лица имат нужда, а следователно и интерес от защита, ако вещта се дължи от длъжника, така че може да бъде описано. Ако вещта се намира в държане на трето лице, то че защити правата си чрез жалба. Легитимирано да търси защита е всяко ТЛ чието право е засегнато от изпълнението. Засегнат от изпълнението е преди всичко собственикът на вещта обект на изпълнението, а също така и притежателите на ВП, както и носителите на облигационни права. Не е легитимиран обаче подобрителят на вещта на длъжника. Защитата е искова, ТЛ ще предяви отрицателен установителен иск, с него то отрича че правото обект на изпълнението принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника, те не стават обаче необходими другари. Искът може да бъде обезпечен чрез спиране на изпълнението. Ако бъде уважен изпълнението ще бъде прекратено. Ако искът бъде отхвърлен спирането ще бъде отменено и изпълнението ще продължи, защото е законно. Обектът на изпълнението принадлежи на длъжника.

Защита от действията на СИ.

Тази защита влиза в действие при процесуална законност на принудителното изпълнение, насочва се срещу незаконосъобразните действия или отказ на СИ и се осъществява чрез жалба срещу тях.