Обжалване на актовете на първоинстанционния съд, действия на съда по проверка на допустимостта и редовността на жалбата. Администриране на жалбата и делото от администрация в съдилищата. 15
Актовете на първоинстанционния съд са: определения, разпореждания и решения. Обжалването на актовете на първоинстанционния съд е средство за правна защита срещу незаконосъобразни актове. Актовете с процесуален характер имат специфичен режим за оспорване при порочност – това се отнася не само до определенията, но и до разпорежданията на съда. То е санкция срещу незаконното процедиране на съда. Такава санкция е и обжалването на решенията, когато се основава на нарушаване на процесуалните норми, уреждащи изискванията за валидност, допустимост и правилност на решенията.
Само една част от определенията, които съдът постановява в хода на исковия процес, подлежат на обжалване. Това са определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото, както и определения, за които законът изрично предвижда че се обжалват с частна жалба.
Другите определения на съда и по-специално тези, които подготвят постановяването на решението (определения по допускане и събиране на доказателства), се контролират по повод обжалването на решението и не подлежат на отделно обжалване и определенията за допускане на свидетели или вещи лица. Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния закон представляват обикновено съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решенията.
Обжалването на определенията, преграждащи пътя за разглеждане на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян.
Законът допуска изрично обжалване на някои определения, които не преграждат пътя за разглеждане на делото. Такива са определения, с които: се оставя без последствие отвод за неподведомственост; допуска се възобновяване на срок; увеличава се цената на иска и др. Подлежат на обжалване и такива определения, с които съдът си присвоява власт каквато няма по закон.
Право да обжалва определение има лицето, чийто процесуални права са засегнати от него. Това е ищецът, когато делото се прекратява; лицето, което иска да встъпи, страната, която иска да привлече и т.н.
Определенията се обжалват с частна жалба. Срокът е едноседмичен и преклузивен и тече от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Частната жалба се подава чрез съда, издал определението. Предвиден е 1-седмичен срок за отговор на другата страна. След изтичане на срока жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.
Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.
Частната жалба се разглеждат в закрито заседание, но ако съдът прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Разглеждането има форма на въззивно производство и е допустимо да бъдат събирани и доказателства. Преди да пристъпи към проверка на основателността на частната жалба, съдът проверява нейната допустимост, а именно:
дали определението подлежи на обжалване
легитимиран ли е жалбоподателят да обжалва
подадена ли е в срок частната жалба
не страда ли тя от дефекти
връчен ли е бил препис от нея на другата страна.
Ако частната жалба е допустима, съдът проверява нейната основателност. Тази проверка се състои в преценка дали обжалваното определение е законосъобразно. Ако съдът намери че обжалваното определение не е законосъобразно, той оставя без последствие частната жалба като неоснователна. Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
Въззивното обжалване представлява способ за атакуване на порочно решение, което позволява правният спор да бъде разгледан още веднъж по същество. В предмета на въззивното обжалване стои материалноправният спор, затова се казва, че въззивното обжалване е едно продължение на дейността на първоинстанционния съд.
Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция – пред апелативните съдилища. Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
Правото на въззивното обжалване възниква от връчването на първоинстанционния съдебен акт на съответната страна. То съществува в рамките на един двуседмичен преклузивен срок. Това е една възможност и има потестативен характер.
Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. От влизането в сила на решението за отхвърляне на тази молба започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.
Правото на обжалване принадлежи на определени легитимирани лица:
конституираните по делото страни на първа инстанция;
това право имат и лица, които не са били конституирани като страни пред първа инстанция. Това са тези страни, които са разполагали с право на иск по спора и са имали възможност или е трябвало да бъдат конституирани пред първата инстанция като необходими другари.
Възивната жалба е писмена като в закона са точно предвидени съдържанието и формата й. Въззивната жалба трябва да бъде подадена чрез първоинстанционния съд, който е длъжен да обслужи проверката за редовност на жалбата.
Жалбата съдържа:
името и адреса на страната, която я подава
означение на обжалваното решение
указание в какво се състои порочността на решението
в какво се състои искането
новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти
новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи
подпис на жалбоподателя.
Към жалбата се прилагат:
преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна
пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник
новите писмени доказателства, посочени в жалбата
документ за внесена такса.
Ако жалбата не отговаря на изискванията, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
Жалбата се връща, когато:
- е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
- не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.
Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. След изтичането на тези срокове делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.
Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен. Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните. В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.
Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. До приключване на съдебното дирене страните могат да:
твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор
твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Съдът не може служебно да разглежда необжалваната част от решението! Затова остане ли извън предмета на обжалване дадена част от решението, тя влиза в сила! Подаването на жалбата има суспензивен ефект – пречи на решенията да влязат в сила!
