Част 2. Гражданскоправни производства

Действия на съда и страните по събиране на доказателства. 13

Доказването е съвкупността от процесуалните действия на съда и страните, насочени да се разкрие с помощта на доказателствените средства истината относно фактите, релевантни за спорното право.

След като съдът е сезиран за правния спор, той е длъжен да се произнесе по подадената молба. Проблемът, който може да възникне е, че може да е предявена искова молба, която е абсолютно голословна. Ответникът изобщо не се явява.  Трябва ли да се постанови решение? Да! Независимо, че нищо не е доказано. За да може да постанови решение съдът има инструмент. Това е тежестта на доказване.
Тежестта на доказване се състои в право и задължение на съда да обяви за ненастъпили онези правни последици, чиито факт не е доказан. Когато един факт не е доказан, той не съществува. След като не съществува, следователно и правните последици от него не са настъпили. Всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.

Доказателствени средства са предвидените и уредени в закона източници на информация за подлежащите на доказване правнорелевантни факти. Доказателственото средство е информационната следа. Доказателствените средства са източник на информация.

Събирането на доказателствени средства се състои в извличане, възприемане и удостоверяване на съдържащите се в тях факти по делото. За да се използва нещо като доказателствено средство, трябва да отговаря на 4 изисквания:

Œда е предвидено в закона

да е относимо, т.е. информацията, която носи, да е от значение за решаването на правния спор

Žда е допустимо. Не всички факти могат да се доказват с всички доказателствени средства.

да е необходимо. Т.е. без тяхното събиране не може да бъде установен съответният факт.

Ищецът следва да посочи доказателствени средства, на които се позовава още в исковата молба, като с нея представя и писмените си доказателства. Ответникът представя в отговор на исковата молба доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Страните правят доказателствено искане. В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.  Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

До приключване на съдебното дирене страните могат:

Œда твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно

да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.

Доказателствата се събират от съда с участието на страните. Лишаването на страната от възможността да участва в събирането на доказателства е тежко процесуално нарушение и се отменя като неправилно. Събирането на доказателства се извършва в открито съдебно заседание след допускането им, ако това не стане по независещи от страните причини – съдът може да насрочи друго заседание за събиране на доказателства. Съдът е длъжен да събере всички допуснати доказателства. Устните доказателствени средства се отбелязват в протокола, а писмените се прилагат към делото. В определението за допускане съдът определя срок за събиране, който за двете страни тече от момента на това определение. Ако определено доказателствено средства е съмнително или представлява особена трудност, за събирането му съдът може да определи особен срок, след който делото се гледа без него. При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството. Когато за събирането на определено доказателствено средство са необходими разноски, съдът определя срок за плащането им и доказателствени средства се събират след плащането. Изискването за непосредственот налага съставът, събрал доказателствени средства, да реши делото, като това правило не може да се дерогира със съгласие на страните. Ако се налага събиране на доказателствени средства извън района на съда, той може да делегира събирането на местния районен съд. Делегираният съд извършва всички действия и решава всички въпроси, като се произнася с определения.

За събирането на отделните доказателствените средства законът предвижда особени правила. Свидетелските показания се събират чрез разпит на свидетел. Вещото лице излага своето заключение, като е длъжно да отговори на всички въпроси на съда и страните. Веществените доказателствени средства се събират чрез оглед и освидетелстване. След като бъдат събрани, доказателствените средства се подлагат на обсъждане чрез устните състезания между страните и на преценка от съда чрез постановяване на решението.