Част 2. Гражданскоправни производства

 

Администриране на исковата молба и делото от администрация в съдилищата. 11

 

Исковата молба се завежда в служба “Регистратура”, която съгласно Правилника за съдебната администрация приема и регистрира входящата кореспонденция. За целта се води входящ дневник на хартиен и/или електронен носител. Часът на подаване също може да е от значение – например ако страната е починала същия ден (ако е станало преди завеждането, производството ще бъде недопустимо), или при оспорване решение на Общо събрание. Трябва завеждането да е преди часа на насроченото Общо събрание, иначе искът е недопустим като преждевременно предявен.

По принцип датата на завеждане на исковата молба в регистратурата определя датата на предявяване на иска. Тази дата е меродавна при преценка за спазване на преклузивен или давностен срок, определяне на компетентния съд, дължимата държавна такса, началния момент, от който се присъжда законна лихва върху главницата (ако е поискана такава) и пр.

Преклузивният срок за предявяване на иск е спазен, дори ако исковата молба е нередовна.

Има разлика между датата на завеждане на исковата молба и датата на образуване на делото. Второто е чисто техническо действие, при което исковата молба получава номер на гражданско дело и се разпределя на докладчик. Това предполага по принцип да е събрана дължимата държавна такса и да е извършено вписване на исковата молба (ако подлежи на вписване). Отстраняването на нередовността на исковата молба предхожда образуването на гражданско дело. В отделните съдилища практиката обаче е различна. Възможно е исковата молба веднага да се образува в дело, като съдията-докладчик даде указания за отстраняване на нередовностите.

Исковата молба може да е подадена по пощата. В този случай датата на подаването й е тази на пощенското клеймо, поставено от съответния пощенски клон, откъдето е изпратена молбата. Затова в тези случаи трябва да се запази пощенския плик, като върху първата страница на исковата молба се записва номерът на обратната разписка или датата на пощенското клеймо с означение, че са получени по пощата. Ако е ползван куриер, прилагат се общите правила – датата на входирането.

В регистратурата могат да се подават и молби по вече образувани дела. Същите незабавно следва да се предадат в деловодството и да се приложат към делото.

Съдът не следва да се произнася по молба, върху която не е удостоверено, че е заведена в регистратурата. Това е така, защото само заведената молба отразява окончателната воля на молителя, иначе е възможно една написана, но неподадена молба да се подаде от друг, без авторът й да е взел решение в този смисъл. Ако по делото се приложи незаведена молба, следва да се извърши проверка и ако е допуснат пропуск, да се извършат необходимите действия за завеждането й във входящия регистър на датата, на която е констатирано наличието на молбата по делото, дори и в нея да е посочена по-ранна дата. Ако се установи, че молбата всъщност е била заведена, но е  пропуснато това да се удостовери върху нея, пропускът следва да се поправи, като на молбата се извърши съответно отбелязване с посочване на датата на постъпването й.

Вписване на исковата молба. Не се извършва вписване на исковата молба, преди да е събрана дължимата държавна такса по нея. Ако исковата молба подлежи на вписване, не й се дава ход, докато не бъде вписана. Разпореждането да се впише исковата молба следва да изхожда от това длъжностно лице, което събира дължимата държавна такса. А това е председателят на съответния съд, респ. определен от него заместник. Именно председателят на съда определя държавната такса по неоценяеми искове, респ. освобождава от държавна такса. Вписва се окончателния вариант на исковата молба, който определя предмета на спора.

Винаги се вписва оригинала на исковата молба. За целта той се предава на съдията по вписванията заедно с един препис, който се прилага към едно особено канцеларско дело. Върху оригинала се прави отбелязване за извършеното вписване и се предава на “правоимащия”, който го връща обратно  в съда. Под “правоимащ” се разбира ищецът – т.е. няма пречка исковата молба да му се даде “на ръка”. Изнасянето на исковата молба от помещенията на съда в случая е допустимо, тъй като преди вписването й съдът не може да пристъпи към нейното разглеждане, а самият ищец няма интерес молбата да се изгуби.

Възможно е да е разпоредено вписване на исковата молба, но ищецът да бездейства (напр. поради отпаднал интерес). В този случай исковата молба се съхранява, без да й се дава ход. Не е налице формално основание за връщане, нито за архивиране (делото не е приключило). Тогава, при невъзможност за разглеждане на делото и при очевидно отпаднал интерес от защитата, е препоръчително да се постанови разпореждане за оставяне на исковата молба без движение на какво да е основание, като при неизпълнение същата бъде върната.

This function has been disabled for Правна помощ.

%d блогъра харесват това: