Част 2. Гражданскоправни производства

 

Издаване на изпълнителен лист – изпълнителни основания, производство по издаване на изпълнителния лист. Заповедно производство (в сила от 01.03.2008 г.) 22

 

Производството има за цел да удовлетвори вземането на взискателя (лицето, което притежава изискуемо вземане в изпълнителния процес), когато е налице неизпълнение от страна на длъжника при незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения.

За започване на изпълнителното производство е необходим изпълнителен лист, издаден от районен съд въз основа на изпълнителен титул – най-често това са влезли в сила съдебни решения, съдебно-спогодителни протоколи, арбитражни решения, решения на чуждестранен съд, на които е допуснато изпълнение от български съд, записи на заповеди, менителници, постановления на административен орган, нотариални актове и др.

Изпълнителното основание е документ, удостоверяващ изпълняемо право. Въз основа на такъв документ се издава изпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение на удостовереното право. Изпълняемото право е изискуемо и ликвидно притезателно право, предмет на принудително изпълнение.

В зависимост от това дали удостоверяват изпълняемото право със или без сила на прeсъдено нещо изпълнителните основания се делят на съдебни и несъдебни.

Изпълнителният лист е официален документ, издаден от съд, удостоверяващ, че посоченият в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право срещу посочения длъжник. Това е особено исково производство. Препис от молбата не се връчва на ответника, тъй като се цели бързина. При извънсъдебните изпълнителни основания се прилага копие. Молбата се разглежда в закрито заседание.

Производството започва по писмена молба на молителя-кредитор до съда. Компетентен да разгледа молбата е първоинстанционният съд, който е разгледал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела – Софийски градски съд.

Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил решението. Молбата за допускане изпълнението на решение на чуждестранен съд се подава до Софийски градски съд. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение от органа, пред който то се предявява, може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права се разглежда от Софийския градски съд.

Препис от молбата не се връчва на длъжника. След получаване на молбата съдът в закрито заседание по делото извършва проверка на нейната редовност от външна страна. Следващата проверка, която извършва съдът, е редовността от външна страна на акта, въз основа на който се иска издаването на изпълнителния лист. Преценката се извършва от гледна точка на съответствието с изискванията на закона за този вид документ, например дали решението е подписано. Съдът проверява още дали актът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Последната проверка, която прави съдът, е дали въз основа на същия акт е издаден изпълнителен лист на същия молител срещу същия длъжник.
Съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.
Ако съдът прецени, че вземането е изискуемо и са налице всички предвидени в закона предпоставки, той постановява разпореждане, с което уважава молбата за издаване на изпълнителен лист. Молбата може да бъде уважена изцяло или отчасти. Ако съдът прецени, че не са налице предвидените в закона предпоставки, той постановява разпореждане, с което отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд. Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист . За издаване на изпълнителен лист съдът прави надлежна бележка върху акта.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да бъде обжалвано от с частна жалба от молителя в двуседмичен срок от датата на връчване на разпореждането. Компетентен да разгледа жалбата е съответният второинстанционен съд.

Определението, с което се уважава изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист може да бъде обжалвано от длъжника в двуседмичен срок от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Компетентен да разгледа жалбата е съответният второинстанционен съд.

Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника. Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията за издаване на дубликат (т. е. че изпълнителният лист не е изгубен или унищожен), още и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

Производството приключва с постановяване от съда на решение, с което се уважава или отхвърля искането за издаване на дубликат. Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като определението влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата. Ако самият акт е изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Заповедно производство. Новият ГПК, в сила от 01.03.2008 г., преуреди изцяло по нов начин въпросите, свързани със защита на кредиторите, имащи безспорни, изискуеми вземания, основаващи се на документи, като предвиди провеждането на заповедно производство, в което кредиторът да посочи основанията си, да представи документите, от които черпи право да иска заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение, и едва след издаването и влизането в сила на такава заповед, да се снабди с изпълнителен лист. В това заповедно производство, обаче, участват и двете страни – както кредиторът, така и длъжникът, комуто се изпраща издадената заповед за изпълнение преди издаването на изпълнителен лист за възражение. Освен това, производството започва със заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение или за незабавно изпълнение, самата заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство представляват образци, утвърдени с наредба на министъра на правосъдието.

Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

Œза вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд

за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Освен чрез искане за издаване на заповед за изпълнение, заявителят има още две правни възможности:
Œправната възможност може да води исков процес за доказване съществуването на вземането си и осъждане на длъжника да го заплати или да върне предадената му вещ. Заповедното производство е факултативна предвидена възможност, т. е. провеждането му не е задължително;

да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист – в случаите, когато вземането му се основава на който и да е от документите, посочени в чл. 417 от ГПК.

Производството започва по писмено заявление на заявителя-кредитор до съда. По своята родова подсъдност компетентен е районният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника или по местоизпълнението. Към заявлението се прилага и документът или актът, въз основа на който заявителят черпи основанието си да иска издаването на заповед за изпълнение. Не се сочат никакви други доказателства.
След получаване на заявлението съдът в разпоредително заседание разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение в 3-дневен срок, освен когато:

Œискането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК

искането е в противоречие със закона или с добрите нрави

Žдлъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република. Касае се за длъжник, за който по официален ред е установено, че не фигурира в регистрите на Национална служба – няма регистриран нито постоянен, нито настоящ адрес т. е. не би могъл да бъде намерен на територията на страната с оглед надлежно връчване на заповедта за изпълнение.

длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България – касае се за длъжник, който пребивава от време на време на територията на страната, но няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, поради което отново не може да се извърши надлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Когато заявлението е уважено, съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
Заявителят има още и правната възможност да обжалва разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението. Тъй като с разпореждането се прегражда възможността да получи искания акт – заповед за изпълнение, заявителят има правото да обжалва разпореждането пред по-горен съд с частна жалба. Срокът за обжалване е 7-дневен от съобщаване на разпореждането на заявителя.
Длъжникът може да направи писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея дори без да сочи обосноваване. Срокът за възражение е двуседмичен от връчването на заповедта и не може да бъде продължаван. Единствените обвързващи длъжника условия са: първо – възражението да е направено в писмена форма и второ – в срок. Правната последица от това действие е, че спира заповедното производство. Издадената заповед не може да влезе в сила. Ако възражението е направено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса т. е. достатъчно е длъжникът само да заяви в срок, че възразява срещу издадената заповед за изпълнение и заповедното производство се спира. Самото производство служи на заявителя като обезпечителен способ за предявяване на бъдещ иск в рамките на дадения му от съда едномесечен срок, но вече по исков ред и при внасяне на държавна такса.

В случай, че кредиторът предяви иск за вземането си по исков път в рамките на едномесечния срок, давността се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако в рамките на едномесечния срок заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, счита се че заповедното производство не се е състояло. Ако длъжникът не направи възражение или оттегли направеното такова, заповедта влиза в сила и въз основа на нея заявителят има право да иска издаване на изпълнителен лист. Издаването на изпълнителния лист се отбелязва върху заповедта от съда.