Особености във функциите и актовете на съда в производствата за съдебна делба. 21
Съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба. Чрез нея волята на един и независимо от волята на другите участници в имуществената общност тя се прекратява. Затова съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба.
Правото за делба изисква, за да бъде осъществено, нарочно производство, чрез което се определят и оценяват бъдещите обекти на разделната собственост, групират се съобразно с участието на съделителите в имуществената общност и се прикрепват в изключителна собственост на съответните съделители. А когато общият имот е реално неделим, правото на делба се осъществява като общият имот се осребрява и неговата стойност се разпределя между участниците в имуществената общност.
С правото на делба се ползва всеки участник в имуществената общност. То се осъществява като се сложи край на имуществената общност спрямо всички нейни участници. Ето защо съдебната делба осъществява не само правото на делба на ищеца, но и правото на делба на ответниците.
Правото на делба произтича от конкретна имуществена общност. То съществува между участниците в имуществената общност относно включените в нея права и съобразно с квотите, с които съделителите участват. Самата имуществена общност в зависимост от нейния вид (наследство, съсобственост, прекратена съпружеска общност) е обусловена от конкретни семейноправни, наследствени, облигационни или вещни отношения, които чрез нея обуславят и правото на делба.
Съдебната делба може да се развие опростено като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност, но може да се развие и усложнено като производство за ликвидиране на една спорна имуществена общност. В този случай наред с иска за съдебна делба се съединяват за общо разглеждане и решаване редица други искове:
инцидентни установителни искове или конститутивни искове относно правоотношения, преюдициални спрямо правото на делба
осъдителни искове относно взаимните притезания на съделителите, произтичащи от имуществената общност
конститутивен иск за изкупуване на неделимо жилище.
Правото на делба се поражда от всяка имуществена общност, щом като тя е дялова. Съдебна делба е допустима и за ликвидиране на общо право на строеж или надстрояване. Съдебната делба се използва за да се прекрати общността.
Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, без значение дали участват в съдебната делба като ищци или като ответници. Другарството е задължително. Съдебната делба е недопустима ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Бъде ли въпреки това извършена, тя ще бъде недействителна спрямо всички участници в общността. Затова съдът трябва по свой почин да следи дали всички участници в имуществената общност са конституирани като страни.
Всеки съделител, който не отрича допустимостта на делбата, има в нея двойно качество – на ищец относно своето правно на делба и на ответник, относно правото на делба на другите съделители.
Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.
Производството за допускане на съдебната делба започва с подаване на писмена молба до РС от сънаследник, който иска делба. Към молбата трябва да бъдат приложени:
- удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
- удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
- преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
В съдебната делба са допустими доказателствени средства на общия исков процес без каквито и да било ограничения! Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.
В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения!
Първата фаза на съдебната делба завършва с решение по допускане на делбата. То подлежи на обжалване и влиза в сила съобразно с правилата на общия исков процес. С него съдът или допуска или не допуска делбата.
В решението, с което допуска делбата, съдът трябва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделителите. По този начин се установява правото на делба на всеки от съделителите и се определя основата, върху която ще се проведе втората фаза на съдебната делба – ликвидиране на имуществената общност. В същото време делбеният съд трябва да се произнесе и по всички искове, които са били предявени пред него по въпроси, обуславящи съдебната делба.
Влязлото в сила решение, което допуска съдебната делба изпълнява самостоятелна правозащитна функция. Тя се състои в силата на присъдено нещо, с което се установява правото на делба, заедно с обуславящите го правоотношения. Силата на присъдено нещо, с която се ползва решението, допускащо съдебната делба, придава на производството самостоятелен характер спрямо производството за извършване на съдебната делба.
Решението, с което съдебната делба не се допуска, отрича със силата на присъдено нещо правото на делба, претендирано от ищеца. То е пречка за нов иск за съдебна делба между същите лица, относно същите имоти, на същото основание. Само ако ищецът се позовава на имуществена общност, възникнала след решението за недопускане на съдебната делба, новият иск ще бъде допустим.
С решението за допускане на съдебната делба първата нейна фаза приключва и започва втората фаза целяща да се извърши допуснатата съдебна делба, като се осъществи съдебно признатото право на делба. Наред с тази цел втората фаза може да бъде използвана, за да се разрешат със силата на пресъдено нещо и споровете между съделителите по т.нар. „сметки между тях”. Чрез предявяване на тия спорове се идва до обективно съединяване с иска за съдебна делба на осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имуществена общност.
Няма пречка тези притезания да бъдат предявени и вън от съдебната делба. (напр: притезания за събрани от единия съделител доходи от общия имот; за извършване на подобрения в общия имот от един от съделителите; по повод плащане на наследствен дълг от един от съделителите). Тези искания за сметки трябва да се направят в първото заседание след допускане на делбата.
Едновременно със споровете по сметките делбеният съд във втората фаза на съдебната делба започва процесуалните действия, целящи да се осъществи правото на делба. А то се осъществява или чрез образуване на дялове от общите имоти и предоставяне на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответен съделител, или чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума.
Незаконосъобразно е да се извърши делбата чрез изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан, когато техният брой е по-голям или равен от броя на съделителите.
Когато те могат да се разпределят в отделни дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост, съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като спазва наследствената общност. При съставяне на разделителния протокол съдът се основава на заключение на вещо лице относно целесъобразното разпределение на имотите и тяхната оценка. Разликите между размера на квотата и стойността на имотите, включени в дела, се изравнява в пари. Изравняването създава парични вземания между съответните съделители. Те могат да бъдат прихванати с насрещни вземания, присъединени при разрешаването на споровете относно сметките между съделителите. В това се проявява смисълът на съединяването на тия спорове със съдебната делба.
Съставения проект за разделителен протокол съдът предявява на съделителите в съдебно заседание, за да направят своите възражения срещу него. Възраженията може да се отнасят било до начина, по който имотите са разпределени в дяловете, било до тяхната оценка. След като изслуша възраженията на съделителите, съдът съставя окончателен разделителен протокол и го обявява. От този момент насетне той не може да се изменя или отменя.
Разпределението на имотите по дялове не приключва съдебната делба. Нужно е всеки от образуваните дялове да се свърже с определен съделител. Определянето на притежателите на дяловете може да стане още в разделителния протокол. Така съдът ще постъпи когато квотите на съделителите не са равни, поради което носителят на всеки дял е предопределен от размера на квотата. Така може да постъпи съдът и когато разпределението на дялове между съделителите чрез теглене на жребии е много неудобно.
Теглене на жребий. Жребият предпоставя че разделителният протокол е влязъл в сила, т.е, че е вече необжалваем. Тегленето на жребия става в съдебно заседание. След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителният протокол, когато той определя носителите на дяловете, настъпват вещноправните последици на съдебната делба. Възниква в полза на отделните съделители изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове. Именно в това се състои конститутивният ефект на съдебната делба.
Когато включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Публичната продан се извършва съобразно с правилата за публична продан на недвижим имот при принудително изпълнение. Страните в делбата могат да участват в наддаването.
