Част 2. Гражданскоправни производства

 

Особености във функциите и актовете на съда в производствата по брачни дела и по дела за гражданско състояние. 20

 

Имаме два вида развод – по исков ред и по взаимно съгласие.

Исковият брачен процес е особено съдебно исково производство, по реда, на което се разглеждат брачни искове – за развод, за унищожаване на брака и за установяване дали съществува брак между страните.

Исковете за развод и за унищожаване на брака целят да се прекрати за напред брачното правоотношение и затова са конститутивни. Те са недопустими ако брак не съществува. Тези искове се различават по основание: дълбокото разстройство на брака – при развод и порочно учредяване на брака – при унищожаването му.

Положителния установителен иск, установява че съществува, а отрицателният установителен иск, че не съществува брачно правоотношение. Те се считат за брачни искове само ако страните по тях са субектите на спорното брачно правоотношение (двамата претендирани съпрузи). Искът на трето лице, че между ответниците е налице или липсва брачна връзка, не е брачен иск! Напр. положителният установителен брачен иск е допустим, когато ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидна правна връзка, а не фактическо съжителство. Съществуващият, но порочно учреден брак се атакува с само с конститутивен иск за унищожаването му.

Само посочените в чл. 318 искове са брачни! Не са брачни искове исканията да се разрешат спорове относно различни личноправни или имущественоправни последици на брака или на неговото прекратяване, даже когато те се съединяват с брачни искове за общо разглеждане в брачния процес (например исковете за: издръжка на децата или на съпруга; за преустановяване на ползване името на съпруга). Споровете, предмет на брачни искове, не могат да се разрешават инцидентно по повод възражения срещу други искове.

Особеностите на брачния процес се дължат на неговия особен предмет и на произтичащите от този предмет задачи – отстраняване на унищожаемите бракове; прекратяване на дълбоко разстроените бракове; запазване на брачната връзка, когато искането за нейното прекратяване е лекомислено; защита на интересите на децата. Това са задачи, свързани с важни обществени интереси.

Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

За родовата и местната подсъдност на брачните искове  важат общите правила. Те са родово подсъдни на районните съдилища, а местно подсъдни на съда по местоживеене на ответника.

Строго личният характер на брачното правоотношение налага по брачните искове да вземат лично участие съпрузите. Затова по брачни искове чл. 319 разширява процесуалната дееспособност, като допуска и непълнолетните и ограничено запретените съпрузи лично да предявяват и да отговарят по брачни искове. Непълнолетният съпруг с встъпването в брак става дееспособен. От името на напълно запретения съпруг предявява или отговаря по брачния искове  неговият законен представител.

За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове е необходимо изрично пълномощно. Но ако съпругът се е явил и поддържа брачния искове, предявен от пълномощник с общо пълномощно, той потвърждава брачния искове  и порокът се заздравява.

Процесуалната легитимация по брачни дела е твърде ограничена. Само съпруг може да бъде ищец за развод, за унищожаване на брака или за установяване дали брак съществува между страните по иска. Когато съпруг предявява брачен иск, ответник по иска може да бъде само другият съпруг. Искът на прокурора за унищожаване на брака се предявява срещу двамата съпрузи. Изобщо брачният процес е недопустим ако в него не участват като страни и двамата съпрузи.

Щом като брачен процес без участието на двамата съпрузи е недопустим, очевидно е, че смъртта на единия от съпрузите, настъпила преди предявяване на брачния иск, изключва по-късното му предявяване.

Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двусемичен срок на призованите към наследяване низходящи или възходящи да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.

Всъщност се касае за особен случай на изменение на иска по волята на наследниците на починалия съпруг като брачния иск  се заменя с установителен иск относно погасеното поради смъртта право за развод или унищожаване на брака.

Ако в дадения срок никой не заяви че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.

При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия. Срокът е преклузивен и важи за всеки от наследниците поотделно. Страна ще стане само този от наследниците, който е поискал делото да продължи, макар че решението ще има сила спрямо всички поради естеството на спорното право.

Ако по продълженото дело бъде установено, че ответникът не е виновен за разстройството на брака или пък че не е бил неедобросъвестен при сключване на опорочения брак, съдът трябва да отхвърли иска.

За да може в същия брачен процес да се изчерпят всички основания, на които може да се атакува бракът, чл.322 облекчава обективното съединяване на брачни искове.

При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Могат да се съединяват иск за унищожаване на брака с иск за прекратяване на същия брак.

Насрещен брачен иск  може да се предяви до приключване на устните състезания по делото.

След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Важно е също че в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично! При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.

Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява. Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

Съдът може да постанови привременни мерки, докато е висящ брачният процес, ако се касае за развод или обявяване на недействителност на брака. Привременните мерки са относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. По тази молба за привременни мерки съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. Определението за определяне на привременните мерки не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признаване на иска!

Когато прекратява или унищожава брак, от който има деца, ненавършили пълнолетие, съдът и без искане на заинтересованата страна по свой почин е длъжен да вземе мерки относно децата (упражняване на родителските права, възпитание и издръжка) и да уреди ползването на семейното жилище.

Бъде ли отхвърлен иск за развод, силата на пресъдено нещо осуетява нов иск за развод, ако той е основан на същите факти.

Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината. Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Развод по взаимно съгласие. ОХРАНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО Е. То е охранително, защото цели желани от двамата съпрузи уговорени от тях последици, съчетани с интересите на децата и незасягащи чужда правна сфера.

Родово подсъдни са на районните съдилища, а местната подсъдност се определя според чл. 531, а не по местоживеенето на ответника, защото тук няма ответник. Производството е едностранно, по него и двамата съпрузи са молители заедно. Те участват в производството лично.

Производството започва с писмена молба на двамата съпрузи. При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание. Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина делото се прекратява.

След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства. Решението с което се допуска разводът по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

Проверката на споразумението между съпрузите, обхваща неговата пълнота и неговото съответствие с интересите на децата и закона. Споразумението трябва да урежда всички отношения (упражняване на родителски права, издръжка на децата, семейно жилище, отношения между съпрузите с оглед; издръжката между съпрузите и фамилното име). Ако споразумението не отговаря на някое от тези изисквания, съдът предлага на съпрузите да го допълнят или изменят в определен от него срок. Ако в дадения им срок те не сторят това молбата им за развод се отхвърля.

Обжалване на отказа. Жалбата трябва да бъде подадена и от двамата съпрузи и да бъде поддържана от тях до произнасяне на втората инстанция. Понеже завършва охранително производство, решението, отхвърлящо молбата, не се ползва със сила на присъдено нещо. То не пречи да бъде подадена нова молба за развод по взаимно съгласие, нито да бъде поискан развод по исков ред от един от съпрузите.

Решението, с което бракът се прекратява, е конститутивен акт, който самостоятелно поражда своя ефект. Спрямо решението за развод взаимното съгласие е само едно условие, а не елемент от фактическия състав, обуславящ заедно с решението прекратяването на брака. Решението, с което се одобрява споразумението, наподобява определението, с което се утвърждава съдебна спогодба.

Производства по дела за гражданско състояние. В тези производства се разглеждат искове за установяване или оспорване на произход и искове за отменяване на осиновяване. Иск за установяване на произход от бащата (бащинство) и от майката (майчинство) може да се съедини с иск за издръжка на детето, но привременни мерки относно издръжката не са допустими. С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.

Като първа инстанция е компетентен окръжният съд по местожителството на ответника. Легитимираните лица по тези искове са посочени в СК:

Œотносно иска за установяване на произход от майката са детето, жената посочена в акта за раждане като майка и от нейния съпруг, жената която претендира, че е майка и от нейния съпруг

относно иск за установяване на произход от бащата: от детето до изтичане на една година от навършване на пълнолетието, от майката – в едногодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето – призовава се майката;

Žотносно иск за отмяна на осиновяване: осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а при наличие на тежко провинение от едната страна – осиновителят и осиновеният. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурора.

При оспорване на произход, когато бащата или майката са починали, искът се предявява срещу техните наследници. Непълнолетните и ограничено запретените лица могат сами да предявяват искове за гражданско състояние и да отговарят по тях. Искове за гражданско състояние се предявяват лично от ищеца или от пълномощник с изрично пълномощно. Производството се провежда в закрити заседания и участието на трети лица е недопустимо, тъй като обстоятелствата по делото се отнасят до интимния живот на страните.

This function has been disabled for Правна помощ.

%d блогъра харесват това: