Част 2. Гражданскоправни производства

 

Отмяна на влезли в сила решения – основания. Действия на страните и съда в производството по подаване и разглеждане на молбата за отмяна.  Компетентен съд и правомощия. 19

 

 

Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Тя е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни.

Само необжалваемите и ползващи се със сила на присъдено нещо решения подлежат на тази отмяна. Легитимирана да възбуди производство за отмяна е само „заинтересувана страна”. Такава е тази страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение и то е неправилно поради порок, засягащ това лице. Тези 2 условия трябва да са налице кумулативно. Такива са не само главната, но и подпомагащата, и контролиращата страна, и необходимите другари, и обикновените другари, ако неправилността на решението засяга общ факт.

От горното следва, че не са заинтересовани страни например незасегната от порока страна, макар че за нея решението е неизгодно; страна, за която решението е изгодно, макар че не е била редовно призована и др.

Основанията са:

Œкогато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия и доказателствен материаллжи на обективна невъзможност. Нови обстоятелства или писмени доказателства са юридически или доказателствени факти. Те са нови, когато не са били включени в доказателствения материал по делото. Те са съществували към момента, когато е било възможно да бъдат отнесени по делото, но страната не е знаела за тях. Решаващо е, че фактът е съществувал, когато делото се е намирало в такава фаза, че той е могъл да бъде изтъкнат и взет в предвид. Писмени доказателства са тези които се отнасят до „ново обстоятелство”. Нови писмени доказателства са обаче и новоткиритите и дори новосъздадените документи относно факти, които са били твърдени по време на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Новите обстоятелства/писмени доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т.е. да доведат до промяна в решението ако бъдат взети предвид. Последното изискване е страната да не е знаела за тези обстоятелства или доказателства, или дори да е знаела да не е могла да се снабди с тях.

неистинност на показания на свидетел, на заключение на вещо лице или престъпно деяние на страната, представителя й или член от състава на съда. Източник на неправилността на решението тук във всички случаи е престъпление и то трябва да бъде установено по надлежния ред като такова, т.е. с влязла в сила присъда или с решение. На второ място за да е налице това основание решението трябва да е основано на лъжливите показания или заключение на вещото лице или да е повлияно от другите престъпления

Žрешението е основано на постановление на съд или на акт на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено – отмяната на тези актове и то с обратна сила събаря основата на решението и следователно и то трябва да бъде отменено;

когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени 2 влезли в сила решения, които си противоречат. Решенията трябва да изхождат от еднакво компетентни правораздавателни органи. Противоречието съществува между решенията, в смисъл в техния диспозитив, а не в мотивите.

страната не е могла да вземе лично или чрез надлежен представител участие в делото. Тук се брани състезателното начало. 3 основания са посочени:

  • Страната не е участвала поради нарушаване на правилата, обезпечаващи участието на страните
  • Страната не е била надлежно представлявана – страната е била недееспособна, а в делото не е взел участие нейният законен представител; страната е била представлявана от представител без представителна власт
  • Не е могла да се яви поради обективна невъзможност – причината за неявяването й трябва да е внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано с неоправдани рискове – например природни бедствия; внезапно заболяване и др.

‘страната е била представлявана от особен представител, когато не са били налице предпоставките или не е била, когато са били налице предпоставките

Компетентен е винаги и само ВКС. Независимо дали се иска отмяна на решение на РС, ОС, АС или състав на ВКС компетентен е 3-членен състав на ВКС. В последния случай това е друг състав на ВКС.

Сезирането става с молба от заинтересуваната страна. Молбата се подава чрез първоинстанционния съд и трябва да отговаря на изискванията, които важат за въззивната жалба. Ако не отговаря съдът дава 1-седмичен срок за корекция и ако и тогава не е оправена молбата се връща.

Правото да се иска отмяна е ограничено с 3-месечен преклузивен срок, който тече от различен момент в завсимост от основанието. ВКС се произнася относно допустимостта на молбата в закрито заседание като проверява: подлежи ли атакуваният акт на отмяна; изхожда ли от легитимирано лице; подадена ли е молбата в срок;

По същество, т.е. за основателността на молбата ВКС се произнася в открито заседание. В зависимост от изхода ВКС или отхвърля искането или го уважава. Искането не спира изпълнението, но ВКС може и да го спре като обезпечителна мярка по искане на страната. Когато отмени атакуваното решение ВКС никога не решава по същество, а връща делото за разглеждане от друг състав на съответния съд. Отмяната възстановява висящността на делото в рамките на отменената част и по отношение на лицата, относно които решението е отменено. В отменителното решение ВКС посочва откъде да започне разглеждането на делото.

Отмяна на влязло в сила съдебно решение по молба на трето лице. Отново отмяната се постановява от ВКС по реда на самостоятелно, извънинстанционно, контролно отменително производство. Тук защита се дава на трети лица, които не са взели участие в делото, защото не са били конституирани като главна, подпомагаща или контролираща страна. Влязлото в сила решение обаче е неправилно според тези трети лица, защото неоправдано накърнява тяхната правна сфера.

Тази възможност за отмяна брани третите лица срещу силата на присъдено нещо на решението, в производството по постановяването на което те са имали право да участват – имали са право на иск, защото спорното правоотношение е било неделимо. Иначе казано – те са имали качеството на необходими другари и затова и право на иск, но не са били конституирани в процеса и не са упражнили това си право, а правните последици на решението и по-точно силата на присъдено нещо ги засягат. Когато те считат, че силата на присъдено нещо на това решение е неправилно по отношение на тях, те могат да искат отмяната му.

Право да искат отмяна имат не всички трети лица, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари ако биха били конституирани като страна в производството. По аргумент за по-силното основание право да искат отмяна следва да имат и лицата, които биха били задължителни другари – например съпруг за разваляне на договор за придобиване на недвижим имот по време на брака.

Последиците от отмяната са:

Œвъзобновява се разглеждането на делото, но вече с участието на третото лице и решението се отменя не само спрямо третите лица, но спрямо страните по първоначалното дело

стимулират се ищците по дела относно неделими права да насочват иска си срещу всички легитимрани лица, за да прекъснат възможността за бъдеща отмяна.

Производството се осъществява по общия ред със следните особености:

-молбата засяга и двете страни – затова те са заедно насрещна страна при условията на задължително другарство;

-3-месечният срок за подаване на молбата тече от узнаването от третото лице за влизането в сила на решението, поради това, че то не е участвало и не е било уведомено затова. Основанието е единствено неучастието в делото.

This function has been disabled for Правна помощ.

%d блогъра харесват това: